Прибирам се вкъщи и си пускам музика. Нямам телевизор, не смятам и да имам. Филми гледам рядко, а и нямам пари за PlayStation. За какво ми е тогава този телевизор? Как може да нямам телевизор… На така! Не го правя нарочно, за да изглеждам модерен или нещо такова. Просто нямам.
Притежавам неща, от които имам нужда и които ми носят удоволствие. Лонгборд например. А шкафчето, върху което би трябвало да седи телевизорът, е пълно с книги. Преди малко си купих още една. За да чета сутрин, докато другите гледат телевизия – как някой обидил или убил някого, как разрушил нещо, как откраднал едни пари… Ей такива работи. Не, мерси. Гледам точно това, което искам да гледам, точно тогава, когато намеря време и имам настроение.
Сетих се за още една причина, поради която нямам телевизор. Не ми се гледат глупости. Да, вероятно новините ще ме накарат да се чувствам по-добре след работния ден (всъщност… едва ли), но нищо повече от това. Същото е и с повечето вестници. Което ми напомни, че преди малко прочетох следния коментар в Дневник под една статия за домашните кучета в София:
Мързеливи и безхаберни чиновници. Законът ги задължаваше да направят до 2009 регистър на чипираните кучета – ама тц! Като си чипирах кучето, каква ми е ползата, освен че направих част от печалбата на ветеринарния и на общината? Ако го загубя, който го намери, не може по чипа да ме открие. За пореден път установявам, че няма смисъл да се спазват законите, защото освен разходи и главоболие полза не носят, а и на никой не му пука.
Под коментара стои подписът на човека, изписал го така старателно:
Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател – Уинстън Чърчил
Ключов момент в коментара – „на никой не му пука“. Втори ключов момент – виж горния цитат. Та, да, взе да ми омръзва на никого да не му пука. Освен това ми омръзна в банята ми да мирише на готвено, само защото някой е решил, че кухненските аспиратори и вентилаторите в банята следва да издишат на едно и също място.
Та, мисълта ми е… Спрете да се чудите защо нямам телевизор, спрете да давате излишно акъл как да се правят нещата, а ги случвайте самите вие. Щото от непукизъм по-добре няма да станем. И, съседите, без пържени картофки вечер, моля!