Пред 4 дни сайтът "Отворен Парламент" публикува резюме на обширния анализ на състоянието на българските медии, обобщен и оценен чрез Индекса на медийната устойчивост (Media Sustainability Index (MSI)).
Признаците на политически и корпоративен натиск, редакторски пристрастия, продажба на новинарското съдържание, както и на общия спад в качеството и нивото на интелигентност на медийното съдържание разваля цялостния имидж на журналистиката в България. Това е едно от заключенията на панелистите, съставили анализа.
Други акценти:
- Загубата на независимост
Икономическата криза в страната изкушава доста медии да занижат стандартите си и да приемат "външно финансиране", което представлява все по-голяма част от техните бюджети и в огромна степен намалява тяхната независимост, изкривявайки обективното отразяване на събитията.
- Професионализмът и качеството на журналистиката
Тук експертите споменават и ниските нива на заплащане на журналистите, недостиг на средства и ресурси за професионално обучение.
В същото време обаче, следва да се отбележи напредъкът в професионалното развитие на онлайн медиите, както и неограниченият достъп на българските граждани до информация. Този достъп е подчертано едно от основните предимства на българските медии.
- Плурализъм на новинарските източници
Съдържанието на информацията е идентично във всички медии на големите групи, притежаващи множество телевизии, сайтове, печатни издания и радиа. Така до голяма степен плурализмът изчезва.
- Медийното управление
Икономическата криза и свиването на рекламния пазар, както и променящите се предпочитания на публиката, са довели до значително увеличение на онлайн медийната аудитория за сметка на традиционните медии. Утвърдени вестници са спряли своите печатни издания и публикуват вече само в Интернет.
Значителните разлики тук обаче остават между големите национални издания, радио- и телевизионни станции, от една страна, и малкото останали местни медии, където управленските практики все още са доста остарели.
- Липса на организация в гилдията
Проблемна област е липсата на силни професионални асоциации, които работят за защита на правата на журналистите и насърчаване качествената журналистика. Традиционният Съюз на българските журналисти не се възприема като организация, способна да осигури ефективна подкрепа за журналистическата общност в страната, но от друга страна, тя остава единствената функционираща журналистическа асоциация.
![]()
![]()
![]()
Признаците на политически и корпоративен натиск, редакторски пристрастия, продажба на новинарското съдържание, както и на общия спад в качеството и нивото на интелигентност на медийното съдържание разваля цялостния имидж на журналистиката в България. Това е едно от заключенията на панелистите, съставили анализа.
Други акценти:
- Загубата на независимост
Икономическата криза в страната изкушава доста медии да занижат стандартите си и да приемат "външно финансиране", което представлява все по-голяма част от техните бюджети и в огромна степен намалява тяхната независимост, изкривявайки обективното отразяване на събитията.
- Професионализмът и качеството на журналистиката
Тук експертите споменават и ниските нива на заплащане на журналистите, недостиг на средства и ресурси за професионално обучение.
В същото време обаче, следва да се отбележи напредъкът в професионалното развитие на онлайн медиите, както и неограниченият достъп на българските граждани до информация. Този достъп е подчертано едно от основните предимства на българските медии.
- Плурализъм на новинарските източници
Съдържанието на информацията е идентично във всички медии на големите групи, притежаващи множество телевизии, сайтове, печатни издания и радиа. Така до голяма степен плурализмът изчезва.
- Медийното управление
Икономическата криза и свиването на рекламния пазар, както и променящите се предпочитания на публиката, са довели до значително увеличение на онлайн медийната аудитория за сметка на традиционните медии. Утвърдени вестници са спряли своите печатни издания и публикуват вече само в Интернет.
Значителните разлики тук обаче остават между големите национални издания, радио- и телевизионни станции, от една страна, и малкото останали местни медии, където управленските практики все още са доста остарели.
- Липса на организация в гилдията
Проблемна област е липсата на силни професионални асоциации, които работят за защита на правата на журналистите и насърчаване качествената журналистика. Традиционният Съюз на българските журналисти не се възприема като организация, способна да осигури ефективна подкрепа за журналистическата общност в страната, но от друга страна, тя остава единствената функционираща журналистическа асоциация.
