Влезеш ли, ставаш нейна собственост,
Всички с бяла манта са по-важни,
И едва посмяваш да се обадиш,
Защо ме гледате така, нещо се съмнявате ли?
Не, не, само исках да попитам,
Тук се подпишете, тук… А, искате да прочетете,
Да, ваше право е,
И усещаш как превъртат очи,
тая сега какво се превзема,
Не, че няма да подпиша,
Но наистина искам да зная какво, по дяволите,
Всички деца са “сладурче”,
А всички майки се казват “майче”
(какво ли стана със “госпожо”?)
Иначе с децата са мили и те ги харесват,
Обясняват ти, но не подробно,
Дали да не им кажа, “ми, четох малко в Бг-Мамма”,
(нищо, че нет нямам и не е вярно)
Поне да знам защо се дразнят,
Като питам да разбера повече,
А като дойдат да им чертая къща
Ще питат, нали? Нормално…
Режимът е болничен, в шест сутринта
Как сте, проблеми има ли?
Откъде да знам има ли, аз спя още,
Ама ставам, къде ще ида,
Да пея рано като ранно пиле,
И има ЕЙ ТАКИВА големи хлебарки, ти казвам,
Лазят гадовете, пък уж били пръскали,
Топлата вода е на режим, разбираш ли,
So like the ’90s, като режима на тока,
Да се чудиш днес ще те огрее ли да се изкъпеш
И да дебнеш топлия кран през десет минути,
Понеже режим има, но какъв не е ясно,
И хем хранят, хем така,
Че ако не си донесеш отвън, жална ти майка на стомаха,
Я, днес има яйца,
Сега сигурно пет дена яйца ще ядете,
Но нямаше, де, само в неделя и беше червено,
И макар че се радвам, че бяха насреща, много даже,
Надявам се скоро да не попадам пак
В болницата.
