За повечето хора днес е един обикновен понеделник – начало на седмицата, още 5, 4, 3, 2, 1 дни, в които чинно да се крият зад мониторите в офиса. Звучи ви като клише, нали?
Ние не вярваме в клишета. Не вярваме в клишето, че хората са затворници в офиса, както не вярваме и в клишето, че българите не четат. Не само, че не вярваме – можем и да го докажем. Нашето доказателство сте всички вие – които ни четете, давате своите коментари и благодарение на които съществуваме. Честит Международен ден на книгата и авторското право на всички вас, за които книгата е много повече от клише, побрано между две корици!
А както ви обещахме вчера ето няколко мнения за книгите от наши редактори и читатели, които разказват за любовта си към книгите:
Алекс, създател и редактор "Новини":
"Спомням си как на 6-годишна възраст "борех" режима на тока с... книга в ръка, правейки се, че чета. Тогава познавах доста добре буквите, но не съм сигурен дали съм правел особено силни логически връзки. След това в училище ми носеха по една нова книжка от класическата жълта серия на "Пан" всяка седмица и това определено поддържаше огъня. Сега.. Сега не мога да живея без книга около себе си."
Вал Стоева, редактор "Детски книги":
"Книгите са страст. Те са стихия – всепомитаща и завладяваща, отмиваща мръсотията и даряваща мир…
Обожавам да чета. Срещнах се с това изкуство, когато бях на три, а оттогава насам животът ми е книга. Книга, която допълвам всеки ден с мислите, идеите и съветите на по-умните от мен. Книга, към която се връщам винаги, за да открия тайнството на любовта, на щастието. Книга, в която записвам грешките и ги поправям с… четене. Книга, вкоято записвам и успехите, защото те също се дължат на книгите.
Четенето за мен е живот. То е извор на енергия и ми дава сили да продължа да вървя напред. Защото знам, че има смисъл. Че всички трудности са преодолими. Че си заслужава!"
Доника Ризова, журналист от On Air TV:
"Бях на пет, когато се научих да чета. Сутрин дебнех през прозореца кога ще дойде нов вестник или списание. Събирах бабите на пейката в двора за да им правя Преглед на печата. Книгите ги открих малко по-късно. Разбира се, започнах смело с книги за "големи". Спомням си, че когато много ми се четеше, а трябваше да лягам, си четях под завивката с един фенер в ръка. Беше хем страшно, хем забавно, хем тайно.. :) Една от най-любимите и до днес е "Приключенията на малкия Никола"" от Рьоне Госини"
А ти как обикна книгите и четенето? Разкажи ни и ти твоята история с книгите и стани част от тази празнична публикация!