... да живееш само в своята глава и само в своето време причинява клаустрофобия.
Ако никога не се вживяваш в ума на някой друг (а книгите позволяват да направиш това), ще се криеш в себе си като в мазе, без да знаеш дали навън е война.
Четем книги, защото докато ги четем (или ги продължаваме наум), сме безсмъртни. Умът ни вижда надалеч в несъществуващото и не се плаши от него, защото го вижда препълнено със светове.
Книгите се правят бавно. Несъществуващото не обича да приема окончателна форма, мята се, не стои мирно за снимка. И хем е невидимо, хем винаги се разбира, когато излезе размазано. Затова трябва да се рисува бавно и да се трие често. Може да отнеме месеци, години. Но когато се получи, е празник - и то празник, който може да бъде споделен.
__________________
Написаното е по молба на Нева Мичева - и по повод на кандидатстудентско изказване, че книгите са за старите и бедните, които не могат да си позволят нови технологии. Може да се каже, струва ми се, обратното - бързите технологии са за бедните, които не могат да си позволят време.![]()
Ако никога не се вживяваш в ума на някой друг (а книгите позволяват да направиш това), ще се криеш в себе си като в мазе, без да знаеш дали навън е война.
Четем книги, защото докато ги четем (или ги продължаваме наум), сме безсмъртни. Умът ни вижда надалеч в несъществуващото и не се плаши от него, защото го вижда препълнено със светове.
Книгите се правят бавно. Несъществуващото не обича да приема окончателна форма, мята се, не стои мирно за снимка. И хем е невидимо, хем винаги се разбира, когато излезе размазано. Затова трябва да се рисува бавно и да се трие често. Може да отнеме месеци, години. Но когато се получи, е празник - и то празник, който може да бъде споделен.
__________________
Написаното е по молба на Нева Мичева - и по повод на кандидатстудентско изказване, че книгите са за старите и бедните, които не могат да си позволят нови технологии. Може да се каже, струва ми се, обратното - бързите технологии са за бедните, които не могат да си позволят време.
