Наскоро ви разказах за Отец Иван от Нови Хан. След това се запознах с Деси, която живее в Дома от година. От нея започнах да научавам неща за Дома, които ще споделям с вас. Ето и нейната история:
… на него [ Отец Иван] дължа живота си-буквално.
Когато останах сама с децата почти две години се борих сама – наем, сметки, храна, лекарства, образование за големия ми син – той учеше в езикова гимназия, а за всички е ясно, че след 7-ми клас всичко се заплаща и купува … В един момент затънах ужасно – не можех да си плащам сметките, оставахме с дни гладни, нямах пари за учебници и помагала, за дрехи и обувки … почнаха да ни гонят от квартирата – нормално – наемът и сметките трябва да се плащат!!! На малкото ми дете откриха камъни в бъбреците … и парите почнаха да не стигат за нищо!
Тогава, слагайки децата си да лягат гладни за пореден път, често се замислях да сложа край на живота си – мислех си: “Kаква майка съм – по-добре ще са без мен – ще се намерят добри хора, при които няма да гладуват и да се местят от квартира в квартира почти през месец-два – те не заслужават този живот …”
Тогава видях по телевизията един репортаж за дома на отец Иван – нямах как да се обадя по телефона, затова помолих една позната да ползвам компютъра й за малко. Влязох в Гугъл и намерих сайта на дома с контакти за връзка и в този момент на отчаяние писах писмо до отеца дали ще може да ни приеме или помогне по някакъв начин като оставих телефон за връзка. Не вярвах и не се надявах някой да ми се обади, но след няколко дни – точно преди изтичането на поредното ни предупреждение за напускане на поредната квартира, телефонът ми звънна – обади се лично отец Иван – прочел имейла и веднага ми звънна да попита от какво се нуждаем 
! Поговорихме малко, обясних му набързо ситуацията и той отсече – „Децата на улицата – абсурд!!!” Попита ме къде се намираме точно – аз му казах /намирахме се на почти 250 км.от него/ и той ми заяви: “Утре на обяд един бял бус ще дойде да ви вземе -теб и децата ти – не се притеснявай за нищо!!!!!!!!” Да си кажа честно не повярвах:), но на другия ден отидох на уреченото място да чакам белия бус – и ….той пристигна!!!!
Така вече година живеем тук при него!!! Големият ми син продължава да учи – нещо което аз сама нямаше да мога да му осигуря – записа се тук в Семинарията, и не защото отец Иван нямаше да поеме да продължи образованието си в езикова гимназия – колкото и скъпо да е това, или под натиск – записа се там по собствено желание – вдъхновен от делото на Деди – така наричаме тук отеца – иска да стане като него! На малкия ми син отеца осигури най-доброто от най-доброто в здравеопазването за което можех да си мечтая, и ето сега детето не получава кризи, тича, играе и се смее, нещо, което преди правеше рядко. Децата ми се чувстват на сигурно място, щастливи са и се усмихват – това ми стига!!!
Filed under: art of living, Отец Иван, активизъм Tagged: Нови Хан, Отец Иван 
