Няколко пъти започвам статията. Нито един път не ми хареса и затова ще карам направо.
Три неща. Първото от които - още на етап преговори. Сигурно сте изпадали в ситуация, в която се пазарите с клиент какво точно да е включено в проекта и колко да струва той. Подавате оферта, връщат се искания за отстъпки, подавате пак коригирана оферта, после пак искания и прочее къси пасове с тенденция за преминаване към самостоятелна игра тип “21″. Дотук - ясно, само че влизайки в подробности, става по-тегаво. В желанието си да сте максимално точни и изчерпателни, давате разбита оферта по пера (независимо дали става въпрос за проектиране или строителство). Това от една страна е добре, тъй като още от самата оферта е ясно какво е включено в цената и какво - не. Но всъщност е нож с две остриета. Това е директна възможност да ви ровят ценообразуването къде точно сте дали по-ниска цена дори от най-тънката възможна и къде сте си заложили някаква печалба, просто защото работите за печалба, а не за потупване по рамото или за каузата. И в момента, в който открият една завишена позиция, бъдете сигурни, че ще ви я “коригират”. Тук е и заблудата на инвеститорите. Всеобщото схващане е, че архитектите са просто едни драскачи, които трябва да надраскат и после да изчертаят идеята на възложителя, който вече я е измислил; трябва му само някой с аутокад. Рядко си дават сметка колко труд се полага, за да се достигне до тези елементарни чертички върху белия лист. И започват да махат с лека ръка - тук малко ще ми намалиш, там пък за какво такава висока цена и то готово - стигате до някаква сума, която е на ръба на себеуважението. Ако си нямате друга работа и се почесвате по цял ден - защо не - скачайте, но тук идва
Втората голяма заблуда. Тя е споделена - между инвеститора и архитекта. Архитектурата не е просто един готов продукт, който така или иначе е изготвен и по-добре да го продадеш за по-малко пари, отколкото да не го продадеш изобщо. Даже напротив. По-добре не се захващайте изобщо, отколкото за по-малко пари и ще ви кажа защо. Архитектурата не е продукт, а процес. Дълъг, сложен, пълен с препятствия, идеи, желания, претенции, подробности и прочее. Хванете ли се на хорото, няма връщане назад - има договор и неустойки. Въпросът не е просто дали ще надраскате нещо за малко по-малко пари, а дали от това нещо ще излезе… нещо. Ще може ли да се построи, ще го издундуркате ли докрай, хубаво ли ще стане, ще се рекламирате ли с него или ще ви е срам, ще решите ли всички казуси или ще оставите строителите да решават вместо вас, защото сте дали толкова ниска цена, че не може да си изплатите дори идейния проект? Всички тези въпроси трябва да ви изплуват когато се опитват да ви отбият от цената. И ако почнат да ви се качват на главата или се опитват да ви извиват ръцете - личен съвет - отказвайте. Аз самият съм го правил не веднъж. Да, вярно - изгубил съм някой лев, но съм си спестил куп нерви и време на цена, близка до безплатната. Не хващайте проект просто за да не го изпуснете, защото ако сте много под себестойност, винаги идва моментът, в който парите свършват, а трябва да продължите да работите - най-малкото защото имате договор, който ви притиска с неустойки.
Третото, което искам да ви кажа, е свързано повече с креативната част на проектирането. Много инвеститори си мислят, че знаят какво искат. Виждали са много примери по света, запознати са добре с някой архитектурен стил или просто са харесали някоя картинка или къщата на свой приятел. И заданието се свежда до “нещо такова, но различно да е”. Анализирайки казаното със самите тях, се стига до извода, че дори те не знаят какво точно им харесва, но и нещо повече - експериментът на няколко пъти показва, че като им се предложи нещо по-различно от това, което искат - стига да е хубаво, го одобряват. Което означава само едно - архитектът знае най-добре какво да предложи. Той е творецът, за това му се плаща. Другото би било нещо като да идеш на лекар и сам да си поставиш диагноза. Естествено - казваш си болежките и сърбежите, но докторът е този, който знае какво ти трябва. При архитектите е същото - няма страшно да не спазите напълно заданието, което са ви дали - възложителите не знаят какво искат, докато не го видят. Ваша (пардон - наша) работа е да го творим по наш образ и подобие и да го сервираме в завършен и смилаем вид, вместо да питаме като плахи ученици за всяко нещо и да слагаме по поръчка в една и съща манджа зеле и грозде (само защото някой някъде е ял зеле и после грозде).
В груби рамки тези три заблуди са основните виновници за много провалени проекти. Неясни критерии, неясни мотиви, слаба комуникация и резултатът е - възложителят си мисли за едно, архиетктът - за друго; и двамата са прави за себе си, а междувременно архитектурата отива на кино. Съумеете ли да премахнете тези спънки в общуването, бъдете сигурни, че шансът за успешни преговори е много по-голям.