но няма как да спра да мисля за това. Доскоро смело казвах, че може и да не пращам детето не само на ясли и градина, но и на училище. Вече не съм толкова смела – не само заради глобите, които не бих могла да си позволя да платя, но и заради опасността да приемат и Закона за детето – тогава, пък, могат да ни го вземат, понеже не му осигуряваме достъп до задължителното образование. Оказва се, обаче, че дори и послушно да принесем детето в жертва на задължителното образование още на 5 (а след някоя и друга година децата ще стават ученици на 4), опасността да ни го вземат си остава. Анонимен сигнал, че не го храним правилно или пък го въвличаме в религиозна дейност, може да подскаже на компетентен социален работник, че е наложително детето да бъде спасено и дадено на приемни родители. Не ми казвайте, че това няма да се случи, понеже новият проектозакон дава лесна възможност за това, а когато има възможности, има и хора, които се възползват от тях. Мотиви? Добре, де, познавате ли хора, които не използват властта си за да облагодетелстват себе си / свои близки или пък да навредят на някого ако му имат зъб? Колко са?
Ето как се грижат за децата загрижени институции у нас.
Filed under: art of living, активизъм, родители Tagged: Закон за обра, Законът за детето
