Миналата седмица бяхме на дегустация на вината от портфолиото на Winebox – един от големите вносители за България. Имаше 100 вина от седем страни.
Казвам бяхме, защото още на вратата се засякохме с Динкова и с Ани, после и Комитата се присъедини. Аз се залепих за тях, защото разбират повече от мен – Анна и Ана, на Комитата. Аз просто знам какво ми харесва и какво не и често това няма много общо с цената.
Започнахме с шампанско от Тетанже, което се оказа сред гвоздеите на програмата. Най ми хареса Тетанже Комт де Шампан де Блан Брут от 2000. Самата история на това вино е удивителна. Започва през 1952 и се прави само в определени години, в които реколтата предполага, че ще се получи търсения резултат. Отлежава поне 10 години. Просто не знам как се плюе такова вино. Французинът, който наливаше беше ужасно увлекателен. Едното от нещата, които научих този ден – много е важно кой налива.
После пробвахме шардонетата на Шабли, които Ани и Ани казаха, че били едни от най-добрите в света. Шабли се гордеят, че не използват дървени бъчви и изкуствени торове. Харесах Луи Мишел и Фис Пети Шабли и Луи Мишел и Фис Сеше Прьомие Крю. Образовах се за думата “крю” – означава лозе. Тук наливаше българин, но също беше много добър според мен.
Другото интересно беше розето с цвят на люспи от лук на Chateau Minuty (снимката отгоре). Дамата не говореше много добре английски, но разбрах, че виното уникално и беше хубаво.
И все пак мой фаворит стана аржентинското Трепиче Брокел Торонтес (зелената бутилка в края). Разкошно вино с наситен аромат на прясно грозде. Наистина скоро не бях пила нещо толкова впечатляващо като вкус. Ароматът се дължи на това, че лозята са на много високо. През деня ги грее силно слънце, а нощем температурата пада и така ароматът се консервира.
Много приятно организирано събитие. Следващия път ще трябва да си отделя повече от час и половина и да вземе наистина да запиша някой от курсовете, да не хабя вино от 250лв бутилката с неразбирането си от материята.