Ласка Ненова: Търново само за мен!

Тутакси забравям за кафето. Обличам се светкавично, преминавам като ураган през ресторанта, само за да разбера, че закуската не е готова, изпросвам си две сварени яйца и излитам.

Не вървя, а подтичвам по калдъръмените улици на стария град, който все още дреме. Стъпките ми са единствените, които нарушават тишината. Усещането е да си като в приказка, която сам си разказваш. Спирам се. Оглеждам се, случайно някой да не види моята лудост, и след като се убеждавам, че няма никой, започвам да скачам и да се въртя на място. Ех, думите, колко е трудно да се опише с думи усещането за пълнота и вдъхновение, причинени от един слънчев лъч, една празна улица и стара дървена пейка!

Минал е час. Градът вече се събужда. Появяват се хора, увити в собствените си мисли, незабелязващи приказната златна красота наоколо. Става ми малко тъжно и се замислям, колко често и на мен се случва да забравям да се радвам на малките неща. Все бързаме нанякъде, а спирането за кратко възхищение трае само минута.

 

От толкова време си мечтая да се върна на хълма и накрая това се случва. Пътят ме води все надолу и надолу. Внезапно пред мен се появява Царевец. Хълмът с църквата на върха му са облечени в чудна премяна от слънце, облаци и мъгла. Спирам се и се опитвам да си представя какво е било преди стотици години. Виждам болярите, облечени в тежки кожени палта, яздят гордо, тръгнали всеки по работа си. Румени болярки се сбират на шумни компании и кокетно поглеждат под вежди…подхилкват се и се чудят кой ще е техния избранник.

 

Опитвам се да си спомня подробностите от книгите на Фани Попова - Мутафова, но не успявам, толкова отдавна са прочетени!