Интернет променя езиците по-бързо от всички фактори, които са ги променяли някога, събрани заедно и умножени по сто.
Онлайн общуването нанася невероятни щети върху изразяването в писмен вид. Ето само някои от тях:
Напълно непознати хора да ти говорят на „ТИ”- все едно са ти баджанаци. Такава тенденция най-напред се наложи в рекламата, но после премина и в други форми на комункация. „Вземи!” „Изяж!” „Изпий! „Грабни!”. Рекламистите са просветлени хора. Те знаят, че всички са ЕДНО, така че няма смисъл вече да си говорят на „вие”. Но аз не мога да им се сърдя, тъй като и аз използвам същия паразитен начин на изразяване, пък и аз също съм бил рекламист…
Пълна злоупотреба с члена. С пълния член! Но не като онази злоупотреба пред компютъра вечер, когато вашите са си легнали, а дори още по-честа и дори още по-зле. Щом е мъжко и щом го смятаме за важно, да му турим един пълен член! Например, ти си финансист с две висши образования, работиш в банка и най-важният термин от ежедневието ти, понеже си кредитен инспектор, е думичката „бизнес план”. Намираш я за авторитетна и трябва да си тежиш на мястото, затова в официалната кореспонденция до клиентите пишеш: „Прегледахме внимателно бизнес планЪТ и решихме…” Пълен член се слага само след съществителни, които са подлог в изречението и отговарят на въпроса „Кой?”. Кой прегледа? Ние. Какво прегледахме? Бизнес планА.
заебаването на всякаква граматика и писането дори на хора градове и държави с малка буква както и пълната липса на запетаи тирета и всякакви други препинателни знаци също е една модрена тенеднция в изразяването на писмен български език. дори точката в края на изречението невинаги е задължителна понеже лесно може да се заменени с емотикон 
такъв начин на изразяване имат най-вече модерните динамични градски хора които искат да ти покажат че са над тези неща и дори са над теб понеже ти все още се съобразяваш с някакви остарели граматически правила. пък и е удобно. така лесно можеш да прикриеш принципната си неграмотност и едновременно с това да минаваш за модерен.
Използването на максимален брой чуждици е нещо, който върви ръка за ръка с горния навик. Ще ти букна един апойнтмънт през уикенда, ела да обсъдим Шумпетеровата концепция за иновацията на корпорациите. Да ти букна…майката. Използването на англицизми от близо десет години вече не е модерно, нито те прави да изглеждаш по-начетен. Отделно, не всички българи разбират английски, дори не са длъжни да го знаят. Това е все едно да използваш страницата си във Фейсбук, за да популяризираш нещо. Така вбесяваш хората, вече са се отказали от фейса или никога няма да имат фейс, защото познават хората, които вече са се отказали от фейса. По този начин значително намаляваш аудиторията си. „Всички са във фейсбук” е максима, която беше вярна през 2008-ма, но ще бъде все по-малко вярна в годините след 2012-та. Ако изобщо има такива, де. :)
6lyokavitsata ne se nujdae ot komentar. Tq govori sama za sebe si. Typo e, grozno i ne se 4ete, osven tova izdava palna lipsa na obrazovanie sled osmi klas. Ako si na pove4e ot 16 i vse o6te pi6e6 na 6lyokavitsa jalko.
Слагането на запетая пред „че”. Дори неграмотните знаят, че винаги пред „че” се слага запетая. И слагат. Дори в изрази като „само че”, „така че”, и „въпреки че”. Това не просто стои грозно, но и е абсолютно неправилно.
Както виждате, такива „нововъведения” ще унищожат напълно родната реч, омайна сладка и скоро единствено учителките по български език ще могат да пишат правилно.
Но все още има Дон-Кихотовци, които се борят с вятърните мелници. Един от тези храбри рицари на словото е Павлина Върбанова, чиито блог редовно ползвам за консултация, тъй като не мога да си позволя да наема редактор и коректор на щат, които да „бършат” след мен. А имам въпиюща нужда, тъй като произвеждам тонове текст и допукам купища грешки. Българската граматика е една от най-сложните, които познавам (познавам още 4). Но не си мислете, че писателите се справят добре с нея. Дори напротив. Ако последното беше вярно, професиите „редактор” и „коректор” нямаше да съществуват.
Павлина създаде един прекрасен сайт, озаглавен „Как се пише?” и го пусна миналата седмица. Преди това беше помолила бая народ (включително и мен) да се изкажем авторитетно по недостатъците на сайта. Ние го направихме и това, което виждате, е резултат от колективен труд, но най-вече принос има нейният добър програмист и отличен дизайнер. Естествено.
Този сайт е островче сред морето от невежество, което ни залива. Сигурен съм, че ще бъде полезен за…….ами, за всички! Защото почти не познавам вече хора, които могат да пишат правилно на родния си език. Ама ги сърби да творят, че пушек се вдига!
Честита ни придобивка и дано да си я ползваме с кеф!
Тихомир Димитров
