Диляна и Миглена Диневи, по-популярни като Сестри Диневи, гостуваха в Клуб на Хорото на 25.04.2012 г.
Аз обаче ще ги наричам Диляна и Меги, защото те са толкова млади, толкова нежни и скромни създания, че това „сестри” отпред някак внася грубост в излъчването им. А излъчването им може да се събере само в една дума: очарователно!
Вълнението им да бъдат там и да пеят за нас, се предаваше през цялата вечер и на нас, гостите.
Благодаря ви, че се съгласихте да направим това интервю.
Вие сте сестри, нали, не сте близначки…?
Да, сестри сме, имаме две години разлика…
Сестри сте, а имате еднакъв талант – това не е много често срещана комбинация…
Вероятно защото разликата ни е много малка…
Винаги ли сте пели заедно?
Не, всъщност първа започна да пее Диляна, въпреки че е по-малка, а аз се записах на народно пеене на по-късен етап.
А първата ви изява на сцена, заедно ли беше? Какво си спомняте?
Не, първата изява на сцена беше на Диляна.
Да, тогава бях на 9 години и едни приятели на нашите имаха юбилей. Тогава вече бях ученичка на народната певица Динка Русева – тя беше с мен на това празненство – свиреше ми на акордеон, а аз пеех за гостите.
Много се вълнувах когато гледах Диляна да пее – много емоционално ми подейства и си спомням, че се разплаках и плаках почти през цялото време…
Тогава ли реши да запишеш и ти народно пеене?
Не, по-късно, след това 
Меги, а твоята първа изява на сцена, самостоятелна ли беше или заедно с Диляна?
Самостоятелна беше. Вече се бях записала в същата школа за народно пеене, и тогава при подготовката за един голям концерт, учителката ни реши, че и аз трябва да изпея една индивидуална песен и тогава за пръв път се изявих самостоятелно. Спомням си, че много се притеснявах тогава, но мисля, че мина добре.
Със сигурност е минало добре, щом сега водим този разговор
В тази школа по народно пеене започнахме да пеем дуети заедно и в началото много трудно ни се получаваше, защото се влияехме една от друга. Затова, докато свикнем, пеехме в двата края на залата, за да не се бъркаме и да не започваме в един и същи тон.
Вече имате два успешни албума. Кога да очакваме трети?
Вече имаме записани две песни, но още е рано да се говори за албум. Сега подготвяме една авторска песен – текстът е готов, музиката също, изчакваме само аранжимента. Преди няколко дни имахме снимки, записахме най-новия си клип, който ще бъде излъчен за първи път на Гергьовден по „Планета фолк”. Песента се казва „Река Марица”.
Как предпочитате да пеете – за запис в студио или на живо?
На живо, със сигурност, контактът с публиката ни е много важен.
Вярвам, че тук ще харесате публиката, защото тя е една такава неуморна и танцувална…
Имах огромното желание да посетя този клуб още когато го отвориха. Аз (Меги) работя в ансамбъл „Загоре”, Стара Загора и с колеги-танцьори все се уговаряме да посетим този клуб някоя вечер, но още не сме осъществили това намерение. Аз съм танцувала народни танци, отдава ми се, много ми харесва и искаме да дойдем да потанцуваме. Да се надяваме, че скоро ще успеем.
Даже днес преди да тръгна насам коментирах с колеги от ансамбъла и им казвах, че идвам тук и че не знам как ще се удържа само да пея, без да танцувам…
Не се тревожи, Меги, няма да се наложи да се сдържаш – спокойно можеш да танцуваш с нас
…
Тук някъде влетя Божидар Попчев и запя „Мари, како Тодору”, забравяйки защо идва. Е, то беше ясно защо идва – да покани Диляна и Меги на сцената на Клуб на Хорото и да даде началото на една незабравима вечер с прекрасните сестри Диневи.
Меги и Диляна доста се притесняваха докато правехме интервюто, въпреки, че не посмяха да си го признаят. Затова и интервюто стана кратичко – не исках да им причинявам още повече притеснение. Но затова пък, като излезнаха на сцената и запяха, всичко се промени – по нищо не личеше, че до преди малко са се притеснявали. Това ги правеше да изглеждат още по-очарователни.
Вечерта мина “стандартно” – те си попяха, ние си потанцуваме 
Аз обаче, така и не разбрах, откъде ги вадят тези гласове! Невероятни!