Така изглеждаше полу-мъртвия Зиги, когато го взехме от Сеславци. Поредната жертва на човешкото предателство. След като безрезервно е раздавал любов и вярност, Зиги се разболява. Лечението му струва пари, които стопаните нямат намерение да дават И го сполетява най-тъжната съдба. Зиги е захвърлен в момента когато има най-голяма нужда от човека. На всичкото отгоре Зиги все още вярва, че ние сме най-добрите му приятели…
Зиги има една цел в живота – да се сгуши в теб и да бъде гален, докато свят светува. По тази причина идеалният кандидат за него трябва да има достатъчно свободно време за гушкане и изключително удобен диван. Добре, но как да намерим този човек? Зиги е питбул с отрязани уши. Плюс това е слаб и ходи с развинтен походка. Освен това е страшно потиснат – няма радост в него. Кой ще го поиска такъв?
Времето минаваше, а Зиги макар че оздравя не придоби по-свеж вид. С всеки изминал месец, прекаран в клетчицата в приют Богров Зиги ставаше все по-тих и по-мрачен. Вече се чудехме какво да измисляме, за да прекъснем неговото стремително влошаващо се настроение, когато се появи Николай Тасков!
Николай. Една дума, която вече означава за Зиги ни повече, ни по-малко от БОГ. Николай дойде в Богров, погали Зиги, каза му няколко утешителни думи и сложи една голяма и дебела черта на всички негови страдания. Само за няколко дена при Николай Зиги се измени страшно много. Вместо отпуснато, мрачно куче нашият герой е един жизнен и ведър пит, с любопитен нос и неистов капацитет за глупави игри. Честито им! Ето и доказателства за най-скептичните:
