Ако трябва да си представя кодa на щастието като математическо уравнение, то щеше да е от най-най-простичките. Такова, че да може да бъде изписано с тебешир от несигурна детска ръка върху нагретия летен асфалт. Такова, че да не буди размисъл, да не води до грешни съждения, да не предизвиква разногласия и да не търпи интерпретации. Простичко, както 1+1 прави аз и ти, или както Д+Г=ВНЛ. Едва ли ще ви изненадам, като ви кажа, че според Джордж Прат и Питър Ламбрау “Кодът на щастието” е кодиран в нашето детство, а животът ни като възрастни е посветен на това да разкодираме това просто уравнение. Излиза, че често не успяваме, защото си мислим, че е по-сложно и винаги търсим трудния път, вместо да се обърнем за помощ към паметта си.
Исках да ви разкажа за тази книга именно днес, защото за мен този ден е ново начало. Моята житейска философия е следната: не можеш да градиш ново начало, без да си осигурил стабилна основа. Не можеш да изградиш стабилна основа, без да си разчистил останките от предния градеж. Открих, че според авторите на тази книга именно това схващане е крачката, която трябва да направи човек, за да се почувства щастлив. Бързам да ви споделя, че не става въпрос за поредната книга, която обяснява на читателя, че с позитивно мислене и нагласа ще сбъдне всичките си мечти. Напротив – авторите не вярват, че едно мислене, пък макар и най-позитивното, ще доведе до някакви положителни резултати, ако преди това не сме изчистили проблемите със самите себе си. Те го наричат мъгла, астероиден сблъсък, за мен си е просто неизказана мъка.
Ако има нещо хубаво от това да говориш много, то е, че по този начин помагаш на психиката си. Сигурно много от вас знаят, че доста проблеми се решават, дори само когато човек разкаже за тях. Понякога обаче не искаме или не можем да определим какво е това минало събитие, което винаги ни спъва и ни кара да се чувстваме самотни, нереализирани, необичани… “Кодът на щастието” всъщност ви превежда през един дълъг емоционален и дори физически процес на изцеление, който може и да ви разплаче, стига да приемете задачата си насериозно. Това не е книга, която да седнете, да изчетете и да се вдъхновите от раз да изпълните всички обещания за промяна, които сте си давали. Това е книга, към която трябва да посягате, когато сте готови и имате време да се отдадете на себе си. Това дори не е книга, която трябва да четете сами – хубаво ще е да има някой около вас, с който да споделяте впечатленията си и който да ви помага в упражненията, които авторите са споделили. Не знам дали ще помогне на повечето от вас да намерят щастието и баланса, но със сигурност ще разчисти пътя пред вас, за да ги потърсите.
Бъдете добри към родителите си и към децата си и непременно да хапнете по нещо сладко, защото щастието понякога е точно толкова лесно достижимо, колкото може да бъде разтапящото удоволствие от парче торта, придружено с весел детски смях. Честит празник!
Публикувано от Девора
Книгата беше любезно предоставена на Библиотеката от издателство “ЕРА”
Filed under: психология
