Реших на дърти години да взема да изкарам книжка. Казах си - това е моята година, стига съм се помайвала - поне да е преди да навърша 30.
Когато направих 18 и си бях в Бургас, нямаше пари за курс, защото сестрата беше студентка и времената бяха финансово тегави. После в Благоевград така и не се наканих. Като пристигнах в София си казах, оо, аз тук изобщо не се виждам да карам, пък и за какво ми е кола. Изобщо, все си намирах извинения.
Да, ама се преместихме в Дървеница и покрай обзавеждания, мъкнене на торби по автобуси и предвид далечината на любимия ми фитнес, липсата на возило on demand стана направо остра. Да не говорим, че тръгването към Бургас, или което и да е пътуване, си е приключение в повечето случаи.
Та Елена реши да си налегне най-после парцалите и да се запише на курс. Избрах БАС, главно заради локацията - и да, четох разни мнения и блог постове и честно казано, не ме интересува на този етап. Засега караме само на теория и сме ОК, като стигнем до практиката и ако ми се падне крив инструктор, тогава ще го мисля. В първите лекции научихме важни неща, като да не пием антифриз и че продълженията на тротоара по кръстовищата са де факто пешеходни пътеки, дори да не са маркирани. Да, и аз не го знаех това.
Вече с нетърпение чакам да се кача в кола (не съм се пробвала от 6 години, когато последно карах Опела на Дарин - thanks, man :) и усещам, че ентусиазмът надделява над шубето. Даже гледам разни обяви за разни сапунерки, дето няма да ми струват орган на черно и няма да им треперя толкова. Сигурно няма да има пари за кола веднага, ама ще измислим нещо за до 4К.
Та така мили хора, ако искате мога да поствам часове и маршрути на кормуването ми, че да не ви засека нейде из кръстовищата. Иначе може свободно да ми стискате палци - е, не докато шофирате, разбира се...
