"Чернова" е последният роман на Сергей Лукяненко, който излезе на българския пазар. Авторът майсторски претворява един стандартен и обикновен на пръв поглед сюжет в динамично и спиращо дъха приключение, което съперничи на холивудски касов екшън. С тази разлика, че тук пошлостта липсва.
Всъщност, вие как бихте реагирали, ако разберете, че светът, в който живеете е чернова? Че Земята е опитно поле? Че има още много други светове? Че те всички съществуват паралелно? Че има проходи между тях?
Иронията на съдбата или усмотрението на по-висши същества поставя Кирил Максимов в тази ситуация. Той е 26-годишен мениджър по продажби на дребно в московската фирма "Бит и байт". Неволите му започват, когато се връща в дома си и заварва непозната девойка, която претендира, че апартаментът е нейна собственост и което е по-лошо - има документите, за да го докаже. Нима е възможно целият му апартамент да е бил ремонтиран в рамките на 8-те часа, през които е бил на работа? Дори кучето Кашу се държи така, сякаш тя е неговата стопанка, а повиканите от съседката полицаи не успяват да помогнат на Кирил.
Потресен и все по-сигурен, че е станал жертва на крупна измама, той се обажда на приятеля си Константин, за да изплаче мъката си и да потърси съвет. Но постепенно, с натрупването на фактите, тази увереност се разколебава. А нещата само се влошават - на следващата сутрин дори Котя, с когото са поделили две бутилки миналата вечер, не го помни. На работа се оказва, че не са чували за него, дори родителите му започват да го забравят, а страниците на паспорта му избледняват. Сякаш никога не е съществувал.
В пика на своето отчаяние Кирил получава странно телефонно обаждане, което го инструктира до адрес. Тъй като няма какво да губи, младежът приема предизвикателството и стига до... една изоставена водонапорна кула. Ако не друго, тя поне му осигурява сухо и топло място, където да преспи в хладната есенна вечер. Ала когато се събужда на другата сутрин, изненадите не спират. Кирил получава пратка от пощальон и разбира, че е бил назначен (без свое знание или желание) за функционал-митничар, а кулата е пропусквателен пункт между няколко свята.
В романа "Чернова" Лукяненко не изневерява на стила си. Ще откриете и образния му точен език, и тънкия хумор, и изтънчената ирония, и препратките към други руски и чужди автори. Всичко това забъркано в неимоверено приятен и лек за четене текст. Но може би най-хубаво от всичко си остава способността на автора да изненадва. У Лукяненко грабва най-вече липсата на предвидимост. До края на книгата не знаеш къде ще те отведе изобретателността на писателя. Краят винаги е неочакван. По това малко ми напомня на разказите на О'Хенри. Руският О'Хенри, само че романист фантаст.
Вижте ревютата за "Чернова" в Аз чета и от Мила Ташева и Митко Аврамов, както и от Христо Блажев в Книголандия.
