Не мога да скрия вълнението си от дебютното ревю на един човек, който, надявам се, ще имаме удоволствието да приветстваме и друг път в блога. Днес специален гост в “Библиотеката” е Кáлина Мáлина, а поводът за нейното гостуване – феноменалният търговски и маркетингов бум на нашумелия роман “50 нюанса сиво”. Само като си помисля, че авторката дори изпитваше известни притеснения от публикуването на ревюто й, направо оставам без думи. Представям ви нейните впечатления от скандално успешната книга – написани невероятно увлекателно, без редакция, с внушителен бекграунд, с препратки към книги и филми, които ще разкрият пред вас един познавач. Наистина, тя знае адски много, а освен това не се колебае да каже нещата такива, каквито са. Толкова от мен, представям ви Кáлина Мáлина и книгата, която “прелъсти целия свят”. Jeez!
Жoро
Няма уважаваща себе си книжарница на запад, в която още с влизането да не видите нещо като специално изграден олтар на книгата „50 нюанса сиво“ (50 Shades of Grey). Това, което виждаме днес като една от най-продаваните книги на всички времена (go figure!), е започнало като фентъзи фен блог с елементи на еротика, вдъхновено от световния феномен на книгите и филма “Здрач“ (Twilight). Според някои източници в началото на блога главните герои дори са се казвали Едуард и Бела. Сега се казват Анастасия Стийл и Кристиян Грей (Грей е очеизвадна игра на думи с името на героя, със сивото и с предполагаемата му многопластовост като характер). Ани и Крис обаче имат потенциала да надминат по слава първообразите си. Едуард и Бела вече са с едни гърди назад след като тези дни стана печално известна и изневярата на актрисата Кристен Стюарт (която играе Бела) спрямо Робърт Патистън (вампирът Едуард Колин).
„50 нюанса сиво“ отдавна излезе от сянката на Twilight и заживя собствен живот и в момента е една от най-големите световни мании. Освен книгата, вече се продават хиляди артикули с марката „50 Shades of Grey“, хотели и курорти предлагат специални ваканции, стаи и изживявания в стил “50 Shades of Grey”. Предчувствайки златната мина, издателите далновидно са разделили книгата на три части, всяка от която се издава и продава отделно и „50 нюанса на сивото“ е само първата. Книгата стана огромна машина за пари. Освен, че авторката вече е милионерка, това лесно може да бъде забелязано и от съвсем незавоaлираните продуктови позиционирания на Blackberry, MacBook и т.н. Подозирам, че тази тенденция в книгите само ще се задълбочава, след като вече не може да се види музикален видеоклип без героят щастливо да ползва определени марки коли, обеци, питиета, сайтове и т.н. В това разбира се, няма нищо лошо. Пазарна икономика.
Накратко, в „50 нюанса сиво“ се разказва за това как се свалят и какво правят след като се свалят току-що завършващата университета Анастасия Стийл и богатият, ерудиран, красив, по-мъдър от възрастта си, умен и т.н. (тук добави всички възможни епитети, описващи идеалния мъж) 27-годишен милиардер Кристиян Грей. Да, милиардер, а не просто някакъв си милионер, но пък с достатъчно психологически проблеми в стил „богатите също плачат“. Интригата в книгата са садо-мазо сексуалните предпочитания на Кристиян и неговата Red room of pain. Садо-мазо ентусиастите вероятно ще бъдат разочаровани, тъй като повечето от сцените в книгата не са нещо кой знае колко необичайно. Това пък ги прави идеални за масовия вкус. Толкова масов, че, говори се, в Америка малко след излизането на книгата, от железарските магазини е изчезнало цялото количество от някакъв вид въжета, споменати в книгата. По осмокласнически главните герои обмислят всяка дума на партньора си и търсят скрит смисъл, подтекст, нюанси (ерго, 50-те нюанса на сивото). Такива няма, но всичко това напомня мила картинка на девойка в полето, която брои ли, брои листата на маргаритките: “Обича ме, не ме обича”… Хубавото на книгата е, че в края на краищата това е една симпатична любовна история на двама млади хора и като такава е приятно и жизнерадостно четиво без претенции.
Най-голям интерес, разбира се, предизвиква въпросът коя актриса и кой актьор ще получат шанса да изиграят във филма (разбира се, че ще има филм; правата отдавна са купени) свитата и наивна, но както се оказва, доста чувствена колежанка Анастасия Стийл и красивия млад милиардер с дълбоко прикрита нежна душа, но с плашещи на пръв поглед сексуални предпочитания Кристиян Грей. За режисьор доста тематично се спряга дори името на Анджелина Джоли. Както е известно, преди да стане част от дуета Бранджелина, жълтата преса надълго и нашироко се занимаваше със садо-мазо елементите в любовния живот на Анджи с предишния й съпруг Били Боб Тортън и други знайни и незнайни герои.
Но да се върнем на книгата… Освен всичко друго, тя демонстрира живо и атрибутите на богатството в стил „Кварталът на богатите“ – огромни апартаменти, яхти, автопарк, лични самолети и т.н. Ухажването и свалянето между двамата главни герои е затруднено от факта, че Анастасия, естествено, още е девствена, а Кристиян досега е използвал жените само за див и необуздан секс, но никога за нормална връзка (и той един вид е емоционално девствен). Това прави героите лесно разбираеми и близки до читателя, тъй като навяват спомени за първите любовни трепети, които всеки е имал, а книгата – лесна за четене и доста предвидима, но именно затова симпатична. Напомня и тръпката от офис флирт, благодарение на множеството закачливи мейли, които Анастасия и Кристиян си разменят. Не става ясно кога всъщност работи Кристиян, за да поддържа голямото си богатство, но от това романът също не страда особено.
Има доста различни теории за това кой всъщност е „читателят“ на тази книга. Определят я като „mommy porn“ – порно за млади майки. Виктория Бекъм наскоро призна, че вече е в средата на втория том. Ако трябва да дефинирам книгата, категорията е това, което неподражаемият Хауард Уолоуиц от феноменалния телевизионен сериал The Big Bank Theory нарича lorno (съкратено от light porno). “50 нюанса сиво” обещава вълнуващи преживявания в стила на „онази“ сцена от сватбата в началото на книгата „Кръстника“ (е, хайде, признайте си, че сте я забелязали!). Писателката обаче не е Марио Пузо, а и не претендира да бъде.
Това е еротичен роман, идеален за свободното време, за плажа, за разпускане вечер и за самолета, където се явява чудесен антистрес срещу неизбежния страх от полета. Героите са повърхностни и нереалистични, но това допринася за лекотата, с която се чете. Има вероятност да се подразните от безкрайните повторения: панталонът на Кристиян все седи на хълбоците му по един неустоим начин; Анастасия все си хапе устните, а Кристиян все й повтаря с дълбок и тъмен глас да не го прави, тъй като това го възбужда; усмивката на Кристиян, която се вижда на устните му, често не стига го очите му, защото го мъчи някоя мисъл от тъмното му минало; той е control freak; сивото в очите му все потъмнява още повече; Анастасия непрекъснато е учудена от възбудатата си от Кристиян и т.н. и изразява това едносрично с междуметия като Jeez, Oh my…
Любопитно е и друго – книгата успява да намери онова, което се нарича perfect timing. Счита се, че първоначалният й успех и огромни продажби се дължат на разпространението на електронните устройства за четене и много от читателите предпочитат да я четат в дискретността на своя Киндъл или iPad. Със сигурност това е по-добрият вариант, отколкото да се занимаваш с неизбежно закачливите погледи на съседите по плаж или в самолета. Електронните носители позволяват на читателя да придобие леко дълбокомислен и академичен вид, докато чете “50 нюанса сиво“ и само лекото зачервяване на бузите и нетърпеливото обръщане на страници да бъде индикатор, че не чете Достоевски в оригинал.
Търговският успех обаче вече я превърнаха в класика, която ще се изучава.
И последно – едно важно послание към мъжете, особено младите, ако случайно се зачетат в книгата: грубостта, пренебрежението и унижението въобще не са възбуждащи за жените, особено тези с мозък в главата си.
“50 Shades of Grey” вече е и на българския пазар.
——————————–
Кáлина Мáлина
Filed under: Любовни, художествена
