Получих този малък комплект за калиграфия за рождения си ден. От април до преди два дни си седеше кротичко в секцията и дори не проскърцваше с перо в знак на протест. Чакал си е времето явно.
Няколко чисто бели и меки листа от ръчна хартия също отлежават от известно време в папката с готови неща. Представях си как ще напиша стих в средата на сгънатия на три лист; красиво, с лек наклон надясно, с малки, заоблени букви....
Всъщност, мога да пиша красиво още от гимназията. Мога да пиша с няколко различни почерка и с различни наклони. Затова ми се стори, че перото си е намерило най-точното място при мен, тъй както търкулналият се похлупак често си намира тенджерата.
Само че не се оказа толкова лесно! Изобщо даже!
Първата ми трудност дойде от самото поставяне на металния връх на перото. И всъщност защо имам три върха? С какво са различни един от друг? Кой за какво е подходящ? Какви букви излизат изпод тях? Ей, такива въпроси се родиха веднага щом разгледах от по-близо богатствата си...
Всъщност, мога да пиша красиво още от гимназията. Мога да пиша с няколко различни почерка и с различни наклони. Затова ми се стори, че перото си е намерило най-точното място при мен, тъй както търкулналият се похлупак често си намира тенджерата.
Само че не се оказа толкова лесно! Изобщо даже!
Първата ми трудност дойде от самото поставяне на металния връх на перото. И всъщност защо имам три върха? С какво са различни един от друг? Кой за какво е подходящ? Какви букви излизат изпод тях? Ей, такива въпроси се родиха веднага щом разгледах от по-близо богатствата си...
Първите няколко следи по листа бяха драсканици - в буквалния смисъл. Все не успявах да взема достатъчно мастило с върха на перото и само драсках повърхността на листа. В момента, в който успях да топна по-сигурно в мастилницата, се появи малко петно и на показалеца ми. Бързо и лесно успях да го размажа и част от дланта ми също стана мастилена.
Е, успях и да напиша нещо... Много далеч от онова, което си представях. Всъщност трябва правилно да се прецени какво количество мастило се взема, също и кога свършва. Да има правилен захват и наклон, така че мастилото да се лее равномерно под формата на наниз от букви, а не на петна, приличащи на малки локвички.
Мммда.... Само с фантазии няма да стане. Ще ми се наложи да прочета малко повече за цялата тази философия, преди отново да посегна към перото. Сигурна съм, че с мастило и ръчна хартия биха могли да се правят страхотни и стилни неща. Но ще ми е нужно повече време и практика. Иначе... желанието си го имам :)
