надеждите се стопиха и е ясно – нямаме шампиони, нямаме медали … из социалките хората взеха да се тръшкат, взеха подмятат картинки с мили спомени – колко медали сме взимали преди. няма да хваля соц-а, видно е как се става шампион в Китай днес, преди беше нещо подобно. иска ми се да говоря за спорта тук и сега. за спорта и нашите деца. за медалите, които не взимаме и за здравето, което още повече губим …
за колко плувни басейна с обучение за деца по плуване се сещате за близо 2-милионна София? броя ги на едната си ръка. в графика възможност за включване трудно се намира.за колко тенис корта? за колко училищни отбора по футбол, баскетбол, лека атлетика …?
казусът има много аспекти. и много виновни.
родителите. все по-трудно намират време да водят децата си и възможност да отделят средства за спорт, особено за по-скъпите спортове. отделно от това – колко родители самите те тренират нещо, за да дадат добър пример на децата си? най-честото упражнение е пред телевизора с дистанционното в ръка …
местата. местата са малко, обикновено с много желаещи. на моменти спортът за деца се превръща в лукс. има и много места забравени във времето, които са там и само въпрос на предприемчивост на конкретните общини е да ги стегнат и направят достъпни за детския спорт отново.
училището. училищноят спорт по-често е нещо като свободен час, отколкото истинска тренировка. и рядко има инициативни и амбициозни учители по спорт, които да създадат и тренират отбори по конкретни спортове. особено за учениците след 7-8 клас.
в същото време се оплакваме, че децата ни са обездвижени, с гръбначни изкривявания, наднормено тегло, че не стават от компютрите и са немотивирани, без дисциплина и т.н. и т.н.
излишно е да се каже, че спортът има нужда от държавна политика. спортът е бизнес. и в това няма нищо лошо.
от спорт имат нужда всички. от активен, ежедневен, масов спорт. всички. най-вече децата ни. и не за бъдещите медали, а за да са здрави.
—
извън, но и в темата, използвам да споделя отново един казус:
преди 2 години, когато искахме да правим велокрос в Южния парк, както Az-deteto.bg правим всяка година в последните 7, от Столична община ни поискаха пари, а след това благодарение на този блог и Г-н Ангеличин проведохме велокроса. тогава от Общината искаха 1200 лв. в момента подготвяме есенния велокрос за септември 2012-та и сумата, която искат този път е набъбнала на колосалните 6500 лв.! а състезанието е за деца и макар два пъти в годината – правим нещо за състезателния дух, за извеждането на децата навън и за тяхна радост с награди за всички. е, ако никой не се притече на помощ ще оставим доста деца разочаровани, а аз за пореден път ще си помисля, че в Столична община нехаят за детския спорт. пък после ще се тръшкат, че нямаме медали – ами няма.