За тези, които са забравили или не са знаели:
Уикилийкс е организация, посветила се на публикуването на “мръсни” държавни тайни. “Мръсни” в смисъл че “слугите на народа” са готови на много, за да попречат на народа да научи как му се “слугува”. Тайните, които разкриват на народите истинското лице на техните управляващи.
Надали бих могъл в блог-запис да изброя дори само най-важните публикации на Уикилийкс. Вероятно някои помнят все още филмчето “Collateral Murder” – запис от камерите на американския хеликоптер, разстрелял група иракски журналисти и опиталото се да им помогне семейство с деца. Други вероятно се сещат за десетките публикации на каблеграми от американското посолство в София, които ясно описват истинския облик на българските политици, топлите им връзки с организираната престъпност и прочее. “Тайните”, благодарение на които толкова дълго ни управляваха престъпници…
Човек би предположил, че “защитниците на свободата и истината” САЩ биха поздравили и подкрепили такава организация. Ако живее в облаците, естествено. Защото американските политици настояха хората от организацията да бъдат арестувани и съдени в САЩ за държавна измяна (въпреки че между тях няма американски граждани, за да има как да са изменили на САЩ). А някои от тях открито се изказаха за ликвидирането им в стил бин Ладен. Надали има нужда да коментирам къде въпросните политици слагат истината в ценностната си скала. Нито докъде ще доведат американците такива управници. Не е като да не се виждат и двете достатъчно ясно…
(Добре де, това е моето тълкуване на нещата. Познавам хора, които ги тълкуват съвсем другояче. За тях Уикилийкс и Асанж са просто едни фукльовци, които вдигат шум около себе си, за да печелят известност. И че горкото американско правителство не е ясно защо си губи времето с тях, понеже са никои, сапунен мехур, въздух под налягане. И освен това е в пълното си право да ги преследва, понеже те са важни престъпници, нарушили свещената държавна тайна… Кой е прав? Обикновено времето дава отговора. А в нашия случай мина време, случиха се разни неща, и е време за отговор.)
В крайна сметка лидерът на Уикилийкс, Джулиан Асандж, беше обвинен в Швеция за изнасилване. (За тези, които са пропуснали историята: той направил грешката да преспи при посещението си там първо с една, а после и с друга ревнива девойка, като първата е и известна феминистка. Двете научили за “изневярата” му, потърсили съвет как да си отмъстят и близък до американското посолство адвокат ги посъветвал да го обвинят в изнасилване…) В този момент Асанж беше в Англия, където светкавично беше арестуван. “Неясно защо” шведските правосъдни политици най-категорично отказаха той да бъде разпитан на английска територия (обичайна практика) и настояха да бъде екстрадиран в Швеция. Пак “неясно защо” британският съд веднага се съгласи с позицията, че “животът и здравето му не са заплашени там”. Въпреки неофициалната информация, че екстрадирането му от Швеция в САЩ вече е договорено. И че на тайното Grand Jury, свикано през април в САЩ по въпроса, един от участниците е сумирал мнението на всички с израза “въпросът е не дали да бъде ликвидиран, а как това да бъде оформено юридически”…
Та, след като куп световни знаменитости събраха космическата сума, която съдът му наложи като гаранция, Асанж излезе на свобода. А след като екстрадирането му в Швеция беше потвърдено окончателно, той избяга в посолството на Еквадор и поиска политическо убежище. За което еквадорците казаха, че в четвъртък ще обявят решението си.
Тук е ключовият момент, по който може да се прецени дали Уикилийкс са релевантни и важни, или са просто фукльовци. Ако са просто фукльовци, практичните англичани не биха ги преследвали на чужда територия. Както обикновено постъпват с дребните престъпници, които само са убили по десетина души или търгували на едро с наркотици… Нека видим дали ще зарежат случая в този вариант.
Развитието на нещата е описано добре в публикация на ББС. И то е, че британците са заплашили да щурмуват посолството на Еквадор със сила и в нарушение на дипломатическия му суверенитет, за да арестуват Асанж.
Имало ли е случай чуждо посолство във Великобритания да е подслонявало някой изключително важен терорист или подобен престъпник? Оказва се, десетки. (Помните ли Ким Филби – шпионинът, предавал с години на Съветския съюз най-важните тайни на Обединеното кралство?) И британците са били в течение за на практика всички. Но топ-терористите не са причина, заради която Великобритания ще наруши чужд суверенитет. Доколкото ми е известно, няма случай да са атакували чуждо посолство със сила поне от Втората световна насам, ако не и по-отдавна.
А това вече идва да каже много неща.
Като начало, дали обвинението срещу Асанж в Швеция е вярно – но това е дреболия, а освен това и подробностите вече излязоха на бял свят. Не че вълнуват някого, де. Мътиш ми не мътиш водата…
Като продължение, дали шведските съдебни политици и британските съдии се занимават с право, а не с политика. Не че и това вълнува някого, де. Които са избрали червеното хапче знаят отговора отдавна. За останалите – не се грижи да пазиш, боже, сляпо няма никакъв риск да прогледне.
(Понякога си мисля – може да е добра идея да се направи една организация под името “Червено хапче”, или нещо подобно. С произтичащите от това име цели.)
Важното нещо е другото – дали Уикилийкс са позьори, или са истински борци срещу властта чрез измами. Ако са позьори, щяха да са забравени и оставени на спокойствие. Още отначало. Но се оказва, че за политиците начело на “свободния Запад” те са по-страшни от всички убийци, изнасилвачи, наркотрафиканти и дори терористи на този свят. Ким Филби? Той издаваше най-важните държавни тайни само на врага. Уикилийкс издават засекретени неща на собствения народ на политиците – няма как да не е далеч, далеч по-опасен…
Все още не зная как ще се развият нещата. Но вече знам две от най-важните неща.
Знам какви всъщност са Уикилийкс.
И какви всъщност са тези, които ни управляват “от наше име и в наш интерес”.