Колата слиза от поредната високопланинска магистрала и започваме да се спускаме към морето. Вече сме изминали близо 800 км в Хърватска. Живописните заливи, островите, варовиковите камънаци наоколо и натрапчивото синьо море отдавна не ни правят впечатление. Защото имаме цел. Трябва да стигнем до изоставения соц хотел на остров Кърк преди да се стъмни.
За този хотел четохме и гледахме снимки във Flickr още в България. И решихме, че да отидеш в Хърватска и да не стигнеш до Халудово, е като да отидеш във Венеция и да не видиш Сан Марко. Примерно.
Историята
Haludovo Palace Hotel е строен през 70-те години като съвместно бизнес начинание между Република Югославия и издателя на американския Penthouse Боб Гучоне.
Хотелът от една страна осъществява утопичната мечта на Гучоне да бори Желязната завеса с плеймейтки (за откриването на комплекса от САЩ са докарани 12 Penthouse момичета, които започват работа като крупиета и хостеси).
От друга страна показва колко отворен е Тито (и към Запада, и въобще) и как ама въобще не му пука за официалния консервативен комунистически морал (в хотела има и казино, а бизнесът с казина изобщо си процъфтява в Югославия по това време).
С две думи, представете си Тодор Живков да отвори хотелски комплекс под ръка с Хю Хефнър на Ривиера, Златни пясъци. С вариете-казино, Лили Иванова на откриването и 30 Playboy зайчета в балета. В такава ситуация може би само Иван Славков би бил адекватен.
В крайна сметка дръзкото бизнес начинание фалира, подложено е на серийни неуспешни приватизации и финишира в ръцете на неизвестен арменски инвеститор, който (засега) го оставя да се саморазрушава. Да, и ние се чудим тоя нормален ли е, но това е положението.
На пръв поглед, поне архитектурно, да смесиш американско софт порно със соц звучи рисковано и силно клони към кич. В Халудово обаче единственият порно елемент са леко ориенталските, супер тънки колни с канелюри, които иначе си имат много предимства и са си конструктивно постижение. Всичко друго е първокласна архитектура, в която е редно да се правят фотосесии за
Vogue Italia и Aston Martin. Всъщност и колоните са си супер.
Хотелът
Основното тяло
Основното тяло на хотела е класически куб, пробит в средата, с ресторанти и барове на приземното ниво и стаи нагоре. Якото е, че кубът е изцяло отворен с витрини долу, морето те блъска още на входа на хотела и не те оставя на мира през цялото време, докато се мотаеш из общите пространства.
Интериор на централния бар. Вдясно са асансьорите и стълбата към етажите нагоре (забележете, отворена)
Барът с камината правят прехода към външните тераси
Синтез на изкуствата в дискотеката
Стаите, напротив, са опаквани с жалузи, които дават три степени на засенченост и отвореност към морето и правят идеален контраст с първото ниво. Тук и гореспоменатите колони играят важна роля, защото фактът, че са толкова тънки, а и характерният детайл на подпирането придават някаква, така да се каже, екзотична ажурност. Явно това е била целта, все пак курортът е бил рекламиран като петзвезден екзотичен рай.
Плъзгащи се жалузи опаковат стаите и терасите
Освен това толкова отворен и остъклен соц хотел не сме виждали досега. Има някакъв американски прериен разгул с тези витрини от всички страни (счупени изцяло и разпилени навсякъде, между другото, и питайте как оцеляхме с тънки сандали).
И дори не подозирахме, че най-великото предстои.
Басейнът
Често сме се възхищавали на обикновено смелите покрития на соц басейните, особено в резиденциите, които или се отварят със специални механизми (Перла), или са осветени по интересен начин (Ривиера).
Но при басейна в Халудово брутална видима конструкция е хиперблизирана до степен, която не бяхме виждали досега, че и подпряна (отново) на най-тънките колони на земята. И не, не е пергола, затворена е с вертикални витрини, наместени между гредите. Много смело.
Поглед отвън с един от откритите басейни
Вътрешният покрит басейн
Бунгалата и градините
Комплексът е имал, предполагаме, забележителна градина, от която сега бяха останали само непроходими буренаци, но морето си беше там. Навсякъде.
Открихме няколко забутани бунгала, които отново играят с видима бетонна конструкция и добре балансирани отворени/затворени пространства и изглеждат супер за спокойна почивка, след като си издухал доларите в казиното и си изпил цялото уиски на кръглия бар.
Бунгало
Градината и морето от тераса на първия етаж на хотела
И накрая, меню за вечеря в един от ресторантите. Намерихме го на пода, сред боклуците.
Менюто
***
Започваше да вали, а Ицо още го нямаше. Явно се беше качил до третия етаж да снима президентските апартаменти. Още няколко немски туристи обикаляха като нас с фотоапарати между стъклата и изкъртените настилки. Ние даже не успяхме да се нарежем.