Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото. “Военно издателство” публикува спомените на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964 – 1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказани от пряк участник в някои от най-ключовите военни и исторически събития у нас до 1945 г.
Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именно той през 1936 г. се заема с нелеката задача да възстанови военновъздушните сили на България, унищожени и забранени дотогава по силата на Ньойския договор. Пътят му на професионален военен започва от Военното училище и преминава по фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, където става свидетел на триумфа на българската войска и последвалото разочарование от проиграните победи. В средата на 30-те години с подкрепата на цар Борис Трети, Бойдев започва да изгражда наново авиацията. Като командир на военновъздушните сили той често е на дипломатически мисии извън страната – среща се с Гьоринг и с неговите приближени – някогашните въздушни асове от Първата световна война, преговаря за доставките на съвременни самолети за нуждите на прохождащия авиофлот. Именно него неведнъж използва царят, за да сондира намеренията на Великите сили в изострящата се обстановка на предстоящия нов световен конфликт.
Спомените на ген. Бойдев са изключително ценни и поради автентичния поглед върху личността и характера на Борис Трети. Командирът на военната авиация е доверно лице на монарха, който не се притеснява да споделя с него своите опасения и размисли за бъдещето на България в смутните времена на задаващата се война. Чрез спомените на генерала виждаме Борис Трети извън рамките на установено поляризирания му образ – възхваляван като Царя Обединител и отричан като проводник на германските интереси. Според Бойдев монархът е изключително скептичен към победния марш на Третия Райх. Не само че от самото начало не вярва в победата на Германия, но и смята Хитлер за ненормален и не се заблуждава, че т. нар. новоприсъединени към България след 1941 г. територии са окончателно върнати на страната, както тръби тогавашната пропаганда.
Много любопитни са страниците, посветени на присъединяването на България към Тристранния пакт. Те разкриват огромното нежелание на царя и на голяма част от българските държавници (с изключение на Филов) да се ангажират с подкрепа за Германия. Подробно са описани клаузите на договора, според които германски самолети нямат право да кацат на наши летища в населените места, а само на полеви такива, щабовете на войските не могат да се настаняват в градовете, никакви колети не могат да се изпращат от България… Рестрикции, много от които по-късно са грубо потъпкани от германците.
Днес, когато разсъждаваме относно съдбоносния избор, който прави България през 1941 г., присъединявайки се към Пакта, е трудно да си дадем сметка за реалните условия, в които е поставена държавата тогава. Със спомените си ген. Бойдев хвърля светлина именно върху този ключов момент и показва ситуацията на безизходица пред тогавашните управляващи, безсилни пред натиска на германското оръжие.
Книгата е наистина уникално свидетелство и много непосредствен поглед към епохата от един участник в някои от най-ключовите събития, предопределили хода на историята.
Публикувано от Жоро
* Чудесно е, когато бизнесът в България съдейства за появата на бял свят на подобни книги. В случая, спомените на ген. Бойдев се издават с финансовата подкрепа на УниКредит Булбанк. Поздравления за което!
Filed under: Исторически, Мемоари, Политическа, авиация
