Живеем във време и на място, където чистият въздух се оказва лукс, вместо основно човешко право.
Миналата пролет София и Пловдив бяха обявени за градовете с най-лошо качество на въздуха в Европа. 176 дни в годината нивото на твърдите частици във въздуха е над нормата за София, за Пловдив дните са над 200. Европейската комисия тогава даде отсрочка до края на 2013 година на България и не ни глоби за нарушение на общностното право. Какво толкова ли? Ето какво:
„Замърсяването на въздуха е вредно за нашето здраве. То намалява продължителността на човешкия живот с повече от осем месеца средно и повече от две години в най-замърсените градове и региони.”
Янез Поточнки, европейски комисар за околната среда
Това лято излезе новият доклад на Европейската агенция за околна среда – “Качество на въздуха 2012“. Избрахме и обобщихме най-важното от него. Положението в България е меко казано силно притеснително.
дизайн инфографика: Мадлен Начева
Какво да правим ли? Мерките за справяне с проблема би трябвало да включват:
- повече велоалеи,
- по-малко автомобили в центровете на градовете,
- по-незамърсяващ и по-достъпен градски транспорт,
- кръстовища на две нива,
- полагане на ефективни отводнителни системи,
- подмяна на транспортните моторни средства (около 90% от автобусите са над 30 години),
- повече ефективен контрол на замърсяващите индустрии,
- и много други.
А ето и един много интересен пример: британската неправителствена организация Client Earth. Те съдят правителството, че не се грижи за здравето на гражданите. По думите им, сега вече няма оправдания като “но ние не знаехме“. Докладите ги има, данните са ясни, оправданията се изчерпаха, особено когато става въпрос за най-голямата ни свобода: правото да дишаме.