Десислава Бошнакова: Имах аз една мечта

Преди да споделя разхвърляните си мисли, ще ви припомня една песен. Песен изпята за първи път през декември 1979 г. Много, много отдавна, още през миналия век. Но песен, която си звучи точно на мястото и днес. Убедена съм, че ще звучи така и след още много години.

По някое време всеки от нас е имал мечта. Вярвал е в нея. Живял е с нея. По-късно, по пътя си напред и нагоре, е загърбил мечтата си, заменяйки я за други мечти – материални такива. А когато мечтата ти е свързана с материални неща, няма как да се почувстваш щастлив, когато я сбъднеш.
И въпреки че всички знаят тази истина, продължаваме да мечтаем за по-голям апартамент, за къща, за къща с басейн, за къща със закрит басейн, за….

Ако обаче се замислим, ще си дадем сметка, че истински щастливи сме били, когато се е получавало нещо, за което много сме се борили и което сме вярвали, че ще стане.
Една приказка казва, че всичко е наред, когато не си опрял до адвокати и лекари. И може би е точно така, но докато не ни се случи, все сме недоволни от живота и не си даваме сметка колко много неща имаме и че няма нужда да искаме още повече. Искайки забравяме, че трябва и да ги ползваме.
Един приятел казваше, че спестените пари за тези, които са ти създали красиви спомени.
Спомняте ли си за какво мечтаехте като дете? А имате ли мечта днес? (ама честно)

И понеделнишки ще завърша с думите на поета, но ще си позволя да добавя и момичетата:

“Носете си новите дрехи…”