„Жени” на Буковски е книга, която веднага грабва окото още с корицата. Самият автор едва ли има нужда от представяне - писателите, опитващи се да му подражават, са безброй. Със своя простоват стил на писане, творбите му са изключително лесносмилаеми и подходящи за четене по всяко време. Едва ли на тази планета е имало автор, който така добре да говори за секса, алкохола и като цяло за насладите в живота.
„Жени” не се различава особено от казаното до тук. Буковски ни разказва историята на Хенри Чинаски, чиято младост е минала в нископлатена и неквалифицирана работа, докато един хубав ден той не пробива, ставайки изключително известен и уважаван поет. Тук трябва да се отбележи, че несъмнено прототип на главния герой е самият Чарлс. Застигнат от славата и парите, Хенри Чинански се отдава на най-голямата си страст - алкохола, без никакво колебание. Но всеизвестен факт е, че там, където има успех, има и почитатели. Главният герой е залят от писма от жени, пращащи му свои снимки с предложение за среща. Хенри Чинански е бил абсолютно незабележим с десетилетия поради лошата му кожа, грозноватия външен вид и лошия социален статус. Изведнъж обаче хората започват да го възприемат като рокзвезда.
Подобно отношение би предизвикало шок у повечето хора. Десетките умрели от наркотици музиканти го доказват без всякакво съмнение. Това, което прави Хенри Чинански толкова различен, е възгледът му за живота. Той просто се оставя да бъде носен по течението. Не се съпротивлява, не прави нищо, за да промени с нещо случващото се, просто се наслаждава на новия си живот на известен и уважаван автор. Целият роман представлява една хедонистична гледна точка към живота като такъв. Все пак всички разполагаме с краен брой години на този свят, защо да не им се наслаждаваме, а трябва да си пропиляваме времето, улисани в грижи? Примерно.
В книгата наистина има много секс, много жени и много пиене. Те са буквално на всяка страница. Жените в „Жени” на Чарлс Буковски може да идват и да си отиват скоропостижно, но това в никакъв случай не означава, че като герои не са добре изградени. Напротив, всяко тяхно действие е добре обяснено и логично, както е и пренебрежението на Хенри Чинански към тях. За главния герой те са лесно заменими, по някой път връзките му с тях се припокриват, по някой път той се влюбва в тях, въобще Чарлс Буковски е описал почти пълния спектър на човешките емоции. Четейки страниците, човек остава с ясното послание, че Хенри няма начин да има различен поглед към света от егоистичния, просто защото отчаяно се опитва да навакса загубената си младост, преспивайки с колкото се може повече и по-млади негови почитателки. А такива наистина няма как да липсват - някои от жените го правят, за да бъдат обезсмъртени в някое негово стихотворение, други се надяват на неговата помощ за издаването на техни произведения, а някои дори го обичат.
Това няма никакво значение за Хенри Чинански, просто защото знае колко незабележим е в действителност. Известно му е, че ако не беше неговият талант, всичките клакьори, обясняващи му колко е велик, нямаше да ги има. Без писането той щеше да е все така незабележим и безполезен за обществото. Единственият човек, на когото Хенри е наистина ценен от самото начало на романа, е... самият той. Това и обуславя неговото поведение.
Тук трябва да направя малка забележка към самото издание на български - открих четири-пет печатни грешки. Да, не е нещо фрапантно, но все пак трябва да се спомене. „Жени” обаче е идеална книга за почивка след тежък работен ден.
