Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Савчо Савчев: ПРОБЛЕМЪТ С ИРАНСКОТО ВЛИЯНИЕ

$
0
0

Марианна Смирнова-Сеславинская

Георгий Цветков

Проникването на ирански елементи, наблюдавано от началото на христи­янската ера във вид на иранизирани (или ирански) имена върху монетите, е изрично потвърждение за древността на културните контакти на прииндското население на Индия с иранските племена, за което в последните десетилетия нееднократно са писали изследователите и на иранската, и на индийската история и култура. Както вече се спомена, племето удумбара е било в съюз с родственото им племе мадри, което граничело с тях на северозапад. Название­то Мадра/Бхадра, отразено както в древната топонимика на областта, тъй и в местните етнически названия, по мнението на Й. Пржилуски, е свързано с ирански етноним. По този повод той пише: “Струва ни се, че далеч преди навлизането на индо-скитите и саксите, дори по-рано от експедицията на Александър Македонски, някои бактрийски племена, спуснали се от Афганистан, били проникнали в Индия и завоювали в крайна сметка Панджаб” (освен това авторът не изключва и влияние на иранизираните по-рано неиндоевропейски племена)45. В действителност явното засилено влияние на иранската култура в областите по западните индийски граници е било постоянно. Още в древността северозападните области на Индия периодически са влизали в състава на иранската империя (в епохата на Ахаменидите, например).
Освен това изследванията от последните десетилетия говорят за присъствието на ирански (сакски) племена на границата на Индия много преди н.е. (около VI в. пр.н.е.)46. Името на най-големия град в Северен Панджаб Шакала [Śakala или Śagala, а така също Śangala] произлиза от името шака [śaka] или сака [sаka] (т.е. шаки, или скито-иранци). Този етноним е свързан очевидно с техния племенен тотем – елена. Лингвистическите изследвания извеждат произхода на това название така: “sâka “елен”, осет. sag “елен” собств. “виторог”, “клонест”, от sâkâ “клон, клонка”; ср. др.-инд. śâkhâ- “клон”, перс. sâx “клон”, “рог”, лит. šaka “клон, клонка”, “еленов рог”, латиш. sakas “вила”, рус. соха, сохатый (елен), ср. осет. sagojnoe “вила” от sag “елен”; оттук и тотемическото племенно название sâka “скит”, принадлежащ към тоте­ма на елена… (и т.н.)”47. С названието шака е свързано и ромското шенгало (шингалу – Сливенски диалект, б. С.С.) [shengalo (shingalu - Слив. диалект, б. С.С.)] “рогат”, от ром. шенга [shenga (shinga - Слив. диалект, б. С.С.)] “рога”. Отживелиците от тотемизма [Тотемистичните традиции ] от рода на “рогат”, когато става дума за атрибути на главата, дълго са съхранявани у потомците на древните арии, от германците и славяните до кафирите48. За рогатите ритуални женски накити за глава у кафирите пишат пътешествениците, посетили Северен Панджаб още в края на XIX – началото на XX в.49
Големият руски изследовател на народите на Пакистан Ю.В. Ганковски пише: “Много рано източноиранските племена започнали да проникват в обла­стите, лежащи на изток от Инд. Панини указва, че както в областите Варна (локализира се по долното течение на река Курам, днес – Бана), тъй и в Ушминар (по долното течение на река Рави в Панджаб) за образуването на названия­та на местностите (градове и поселища) са ползвани окончания -kantha (от из­точноиранското kanΘa, ср.: Самарканд, Яркенд, Ташкент и др.). Това говори за наличието на източноиранско по език население в посочените райони още в средата на I хилядолетие пр.н.е.50” 51. Авторът обръща внимание на факта, че иранско население се срещало и в Таксил, столицата на мадрите. По думите на Страбон (гръцки географ и историк, края на I в. пр. н.е. – началото на I в. от н.е.) някои жители на Таксил оставяли телата на мъртвите да бъдат разкъсвани от хищните птици52, което било ирански обичай.
Етно-културните връзки с иранските племена, очевидно са засегнали и Удумбара, доколкото най-напред тя е била съседка по територия на мадрите и освен това племенните съюзи обикновено са предполагали договорености за военна взаимопомощ, скрепяна от регулярни брачни връзки. За мащабите на подобна обвързаност говори историкът на Александър Македонски Дио­дор, който споменава за брачен договор между съюзническите племена на малите и кшудраците (в гръцката версия малои [Malloi] и оксидраки [Oxidrakai]). Така Юстин, като се позовава на Диодор, споменава, че по време на обмена едното и другото племе отдават и вземат по 10 000 млади жени53. Родствените и терито­риално близките племена, които сами по себе си са били подразделения на шалвите, също така са били длъжни да сключват между себе си подобни брачни договорки и обмени. Един от епизодите на “Махабхарата” показва връзката между домовете на управниците на шалвите и мадрите. Така в “Сказанието за похищението на Драупади” се описва историята за женитбата на сина на царя на шалвите Сатявана за дъщерята на властителя на мадрите Савитра54. Паметта за тесните родствени връзки между двата народа – мадрите и удумбара – се е съхранила и във фолклора: царицата на Удумбара, по предания, станала родоначалничка на народа на мадрите55.

Превод С. Савчев

Бележки:

45 Przyluski, op. cit. P. 8.

46 Грантовский Э.А. Из истории восточноиранских племен на границах Индии./Крат­кие сообщения Института антропологии. Выпуск 61. Москва, 1963. стр. 29.

47 Словарь скифских слов/Основы иранского языкознания. Москва, 1979. стр. 300.

48 Кафирите или нуристанците, живеещи в североизточните области на Афганистан и северен Пакистан, както и дардите, се потомци на най-ранните арийски преселници, появили се в Индия още преди ведийските арии.

49 Робертсон Дж. Кафиры Гиндукуша. Ташкент, 1906.

50 Панини. Аштадхяи. II, 4, 20; IV 2; 103; Agrawala V.S., India… P. 67-69, 467-468 (ука­за­ние в цитата).

51 Ганковский Ю.В. и др. Народите на Пакистан (основни етапи от етническата исто­рия). Москва, 1964, стр. 63.

52 Страбон. География. XV, 1, 62. Приведено по: Страбон. География, превод на Г.А. Стратановски, Москва, 1964.

53 Smith V.A. The position of the autonomus tribes of the Panjab conquered by Alexander the Great. JRAS, 1903. P. 695.

54 Махабхарата. кн. 3. Аранякапарва (Горската). “Сказание за похищението на Драупа­ди”, гл. 249-277. Москва, 1987, стр. 505-556.

55 Вж.: Przyluski, op. cit.



Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Trending Articles



<script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>