През 2008 г., преди да бъде ударена от кризата, България беше сред групата страни с най-ниска безработица - 5.6%, по-ниска от средната за ЕС, която беше 7.1%. От тогава до сега безработицата в страната непрекъснато се увеличава и през авгус 2012 г. тя е 12.5%. В ЕС нивото й също се увеличава, но не толкова драматично и сега е с два пункта по-ниско - 10.5%. България вече е в другия край на графиката сред страните с най-голяма безработица.
![]()
![]()
Ситуацията изглежда още по отчайваща ако се погледнат данните за заетостта (тъй като много от реално безработните са обезсърчени да търсят работа и не са регистрирани в бюрата по труда). За същия период са загубили работата си близо половин милион българи.
Накратко, в резултат от кризата търсенето и предлагането на труд се срещнаха при неприемливо високи нива на безработица. Причините, и съответно решенията, според мен трябва да се търсят на няколко места.
1. Регулациите на трудовиия пазар, шумно подкрепяни от синдикатите, не позволяват свободно договаряне между работодател и работник. Под предлог, че защитава работника, законът (Кодекса на труда) потиска търсенето на труд и произвежда безработица. Изходът е либерализация на пазара. Вместо това, правителството още повече го затяга с вдигането на минималната работна заплата и осигурителните прагове. И така допълнително удря най-беззащитните - ниско квалифицираните хора от провинцията.
2. Бизнес средата не е достатъчно благоприятна, за да привлече необходимите инвестиции. Нивото им продължава да е твърде ниско за страна, която има много да догонва. А без инвестиции няма нови работни места. Стабилната макроикономическа среда, валутният борд и плоският данък са изключително важни, но далеч не са достатъчни. Огромни сектори, като здравната система, са монополизирани. Много пазари са несвободни, например енергетиката или пазара на пенсионни схеми. Правителството постоянно се опитва да интервенира на пазарите. Неговата философия - ако вдигате цените ще ви скъсаме от проверки и винаги ще ви хванем за нещо нередно - си е чист държавен рекет. Успехът на един бизнес в България твърде много зависи от близките отношения с властта, което вместо свободния предприемачески дух, стимулира корупцията.
3. Българското образование произвежда основно чиновници и роби, а не предприемачи и лидери. Образованието е централизирано и почти напълно монополизирано от държавата, което го лишава от свободна конкуренция и гъвкавост. Най-очевидният пример е, че не успява да произведе достатъчно IT кадри, а в сферата на информационните технологии има огромен дефицит на специалисти и на практика там безработица няма. За съжаление, няма никакви индикатори за децентрализиране и демонополизиране на системата. Визията на правителството за реформи стига до барникане на дребни настройки в системата чрез нов закон, вместо до фундаментална промяна на системата. Друг е въпроса дали обществото е готово и иска такава промяна.
4. Дълговата криза в ЕС без съмнение също има негативен ефект върху безработицата заради рисковете, които носи за България. Страната не може да направи нещо значимо за премахването на тези рискове, но може да ги редуцира с консервативна фискална политика - балансиран бюджет, увеличаване на фискалния резерв и намаляване на публичния дълг чрез приватизация, поставяне на повече буфери в бюджета, например задържане на част от разходите и харчене само при несбъдване на песимистичния сценарий. Стрктурните реформи също могат много да помогнат, особено в пенсионната и здравната системи.![]()
![]()
.png)
Ситуацията изглежда още по отчайваща ако се погледнат данните за заетостта (тъй като много от реално безработните са обезсърчени да търсят работа и не са регистрирани в бюрата по труда). За същия период са загубили работата си близо половин милион българи.
Накратко, в резултат от кризата търсенето и предлагането на труд се срещнаха при неприемливо високи нива на безработица. Причините, и съответно решенията, според мен трябва да се търсят на няколко места.
1. Регулациите на трудовиия пазар, шумно подкрепяни от синдикатите, не позволяват свободно договаряне между работодател и работник. Под предлог, че защитава работника, законът (Кодекса на труда) потиска търсенето на труд и произвежда безработица. Изходът е либерализация на пазара. Вместо това, правителството още повече го затяга с вдигането на минималната работна заплата и осигурителните прагове. И така допълнително удря най-беззащитните - ниско квалифицираните хора от провинцията.
2. Бизнес средата не е достатъчно благоприятна, за да привлече необходимите инвестиции. Нивото им продължава да е твърде ниско за страна, която има много да догонва. А без инвестиции няма нови работни места. Стабилната макроикономическа среда, валутният борд и плоският данък са изключително важни, но далеч не са достатъчни. Огромни сектори, като здравната система, са монополизирани. Много пазари са несвободни, например енергетиката или пазара на пенсионни схеми. Правителството постоянно се опитва да интервенира на пазарите. Неговата философия - ако вдигате цените ще ви скъсаме от проверки и винаги ще ви хванем за нещо нередно - си е чист държавен рекет. Успехът на един бизнес в България твърде много зависи от близките отношения с властта, което вместо свободния предприемачески дух, стимулира корупцията.
3. Българското образование произвежда основно чиновници и роби, а не предприемачи и лидери. Образованието е централизирано и почти напълно монополизирано от държавата, което го лишава от свободна конкуренция и гъвкавост. Най-очевидният пример е, че не успява да произведе достатъчно IT кадри, а в сферата на информационните технологии има огромен дефицит на специалисти и на практика там безработица няма. За съжаление, няма никакви индикатори за децентрализиране и демонополизиране на системата. Визията на правителството за реформи стига до барникане на дребни настройки в системата чрез нов закон, вместо до фундаментална промяна на системата. Друг е въпроса дали обществото е готово и иска такава промяна.
4. Дълговата криза в ЕС без съмнение също има негативен ефект върху безработицата заради рисковете, които носи за България. Страната не може да направи нещо значимо за премахването на тези рискове, но може да ги редуцира с консервативна фискална политика - балансиран бюджет, увеличаване на фискалния резерв и намаляване на публичния дълг чрез приватизация, поставяне на повече буфери в бюджета, например задържане на част от разходите и харчене само при несбъдване на песимистичния сценарий. Стрктурните реформи също могат много да помогнат, особено в пенсионната и здравната системи.
