Нееднократно тук сме си говорили за разказването на истории и това не е случайно – продължавам да твърдя, че способността да разказва истории трябва да стои в основната част от длъжностната характеристика на всеки маркетолог. За щастие, не е нужно да имате интуицията и на двамата братя Грим, за да създадете чудесно повествование – в днешно време темата е разглеждана толкова много пъти, че навсякъде можете да намерите описание на основните типове фабули, които се използват.
Според Christopher Booker съществуват точно 7 архетипа на повествованието. С тях може да се опише всеки филм, книга, приказка или (да си дойдем на думата) маркетинг-история. Тук съм описала накратко всеки от тях, като за пример съм дала някои от по-любимите ми не-маркетингови разкази – все пак основно от тях идват добрите идеи:
- Побеждаване на чудовище: Давид срещу Голиат е класическото изражение на този тип истории, а има още много – било то “Джак и бобеното стъбло” или “Граф Монте Кристо”. Хората симпатизират на героя в неизгодна позиция и са готови да му помогнат, затова и емоцията в този тип истории е силна.
- Прераждане: от Библията до митовете за бог Ра, това са някои от най-старите разкази в света. Прераждането звучи магически, защото дава надежда за втори шанс и нов живот – нещо, за което всеки е мечтал някога.
- Приключение на търсенето: това всъщност е един от най-често срещаните архетипи днес – срещаме тази история преразказана във “Властелинът на пръстените”, народни приказки за търсене на жива вода и др. Тези истории са вдъхновяващи, тъй като носят динамика, имат ясна цел и множество препятствия, които държат читателите “на ръба на стола”.
- Пътуване и завръщане: само една дума – Одисей. Пълният кръг минава през различни ситуации и изгражда характера на героя. Всъщност, май е по-логично да говорим за възходяща (или низходяща) спирала на разказа. Историята е интересна с това, че отново имаме финална точка, която обаче е обогатена от представите на героя за завръщането. Те може да се разминават коренно с действителността и независимо дали това е ясно от повествованието или не, все пак оставаме силно заинтригувани.
- От просяк до принц: приказна Пепеляшка или малко по-песимистичен вариант на издигането като в “Бел Ами”, еволюцията на децата от канавката до гости на лъскави балове е интересна. Тя впечатлява с обещанието и на бедния читател да му се случи нещо хубаво, а и с интересните човешки промени, които идват с промяната на социалния статус.
- Трагедия: древните гърци са усвоили депресивните истории до съвършенство, но маркетолозите ги използват доста рядко. Като цяло, личното ми мнение е, че трагедията трябва напълно да изчезне от маркетинговия арсеал, дори и в социалните реклами за редовно поставяне на предпазни колани. Причината е, че зрителите отвръщат глава от проблема, представен негативно, но могат да бъдат спечелени с решение, представено позитивно, от което да бъдат част.
- Комедия: комедията е чудесен начин да обърнеш внимание на проблем, без да отдалечиш зрителите от него – питайте Шекспир. Комедийният подход често се среща в рекламата, но тук мнението на специалистите е поляризирано – дали наистина смехът подпомага запомнянето или вицът в рекламата отвлича вниманието от марката. Еднозначен отговор няма, затова поне от време на време разсмивайте потребителите – позитивните емоции са важни.
Разбира се, има много други теоретични модели за разказването на истории, но тук сегментирането на мотивите помага да ви хрумне интересна идея, без да навлизаме в твърде много детайли и условности. А каква история да разкаже вашата марка зависи само от вас.
___
снимка: paulbence