Колко често попадате на прехвалена и добре рекламирана книга, чиито литературни достойнства граничат с нулата? Да си признаем честно - в началото на XXI век печалбата отдавна е всичко и книгите, както всяка друга стока, се пишат единствено с цел повече продадени бройки. Поне повечето книги. Масовата публика търси нещо лесносмилаемо и написано на простоват стил, което да може да бъде четено в метрото на път за работа без да се губи цялостната концепция на творбата. Това е и причината да се стига до парадокси като това критиката, а и самите читатели, да смятат, че дадена книга е слаба, но въпреки това да прави умопомрачителни тиражи.
„Z-тата световна война” на Макс Брукс създава впечатление именно за такъв тип книга. На пръв поглед нито корицата, нито заглавието, нито самата тема на книгата - зомбита, предразполагат към сериозна творба. Самият аз далеч не я взех с идеята, че сега ще чета някаква антиутопична творба, изкарваща на показ човешките проблеми. Просто много обичам историите за зомбита и очакванията ми бяха вътре да намеря историята на група от около петнадетесет оцелели след началото на епидемията, гарнирана с много, много екшън. Реалността обаче се оказа друга: в ръцете си държах книга с разнообразни по характер герои, чиито съдби и начин на живот коренно се различаваха.
Тук е моментът да спомена, че тази книга може да бъде категоризирана както като роман, така и като сборник с разкази. „Z-тата световна война” е написана от първо лице и представлява хронологична подредба на спомените от зомби апокалипсиса на оцелелите.
Това, с което творбата блести, е наборът от герои, използвани за написването й. Тя буквално бълва различни, интересни и добре изградени образи на хора, чиито живот е безвъзвратно променен от отминалия вече зомби апокалипсис. Историите валят една след друга от всевъзможни части на света - от Антарктида до руските степи, от Корея, Китай и Индия, през Гърция, та чак до САЩ. Макс Брукс - име, което преди сблъсъка ми с тази книга не бях чувал, има изключително богата обща култура. Може би това и прави книгата нещо повече от стока с добър PR, каквито са повечето бестселъри в днешно време. Авторът е успял да вникне в културата и психологията на всеки един описан от него народ. Нещо повече, той представя един изключително възможен постапокалиптичен свят, където сегашните суперсили безвъзвратно са загубили блясъка си.
„Z-тата световна война” не е лековато четиво, изпълнено с екшън и кръв, това е едно изследване на различните основни характери, властващи на планетата. Героите му са от всички прослойки на обществото, държанието им по време на зомби епидемията е абсолютно строго индивидуално за всеки един от героите, като за капак и цялостния нов световен ред е ясно обрисуван. Просто личи си, че Брукс много се е постарал. Абсолютно всичко е огледано до най-малкия детайл и липсва плоскостта и плиткоумието на зомби историите - в цялостния разказ непрестанният екшън от борбата с живите мъртъвци седи на заден план, отпред са съдбите и мислите на героите.
Препоръчвам „Z-тата световна война” на всички, които харесват истории със зомбита. В тази книга има предостатъчно екшън, че и най-капризният читател по този компонент да бъде задоволен. Препоръчвам я и на любители на антиутопии и на феновете на Стивън Кинг. Това е жив пример, че книга, предполагаща комерсиалност, може да блесне с неочаквани литературни достойнства.
Прочетете ревюта за книгата и от Митко Панайотов за "Аз чета", от Христо в Книголандия, при Бранко в The Dark Corner, както и интересна провокация при Lammoth.
