пожелавам на всяко българско дете да намери смелост като порасне да замине за чужбина, дали за дълго или за кратко, но да отиде в чужда страна, без близки, без познатите места и улици, и поне за известно време да си изкарва прехраната само, без помощта на мама и татко, да научи още един език, да се сблъска с други порядки, да бъде сред хора с друго мислене и възпитание, да покаже на себе си какво
може и какво не. и тогава ако иска, да се върне, а ако не му се връща, да живее избраният от него живот.
за да стане българия истинска европейска страна, това е абсолютно задължително. иначе отровата от малкото мислене на хора израстнали в една затворена патриархална среда с тежко комунистическо наследство, ще трови завинаги поколенията със "завист, злоба и главно невежество", както е казал дядото на жана стоянович.
така че не се вайкайте (хубава турска дума:), че децата искат да напускат, а ги окуражавайте и ги изпращайте с усмивка за да знаят, че истинската топлина е само тук. а те ще донесат обратно на българия това, което й е необходимо.
пожеланието ми е вдъхновено от това великолепно интервю с жана стоянович във вестник "гласове":
