От два дни се чудя, до къде може да стигне наглостта на т.нар. Българска православна църква? Оставям настрани фактите, че повечето манастири са ООД-та, а игумените им – ярък пример за мутри, като започнем от тежките, златни кръстове и свършим с вратестите им охранители, които пазят “божия човек” от хорския гняв.
Моят личен пример с такъв тип мутро-попове е от Бачково. По-точно от Бачковския манастир. Преди много години (повече от 10), от един мерцедес последно поколение се измъкна един брадат дявол, облечен в расо. Придружен от три мутри. Видя ме, че снимам пред манастира и се разпсува като циганин. Всъщност грешка, аз не си спомням циганин да ме е псувал така сочно и опитно. Този “божи служител” обаче се постара, направо надмина себе си.
А аз си прибрах апарата и повече не стъпих на “светите” земи на Бачковския манастир. И без това ми беше писнало от манастирските търгаши. Не мисля, че някой ден ще се върна там, защото за БПЦ няма шанс. Църквата е мъртва. Нейните представители на земята са отвърнали лице от хората и си гледат бизнеса. Бизнеса с живот и смърт, понякога бизнес на живот и смърт също. Въпрос на време според мен е божиите служители да започнат да се стрелят. На месо. Предшествениците им са си скубали брадите. Тези обаче познават модерни средства за убиване. Както и личните им мутри.
Виждал съм да продават светена вода. В 0.5 литрови бутилки от минерална такава. Два или три лева беше. Не помня вече в кой манастир.
Но да беше само светената вода…
Спомняте ли си дедото с линкълна? Не случайно, като пишеш “линкълн” в Гугъл, на първите места излиза статията за варненския митрополит. Поредния честен и смирен “божи служител”.
Случващото се последните два дни обаче направо изби рибата. Синодът, този безкрайно мъдър и изцяло отритнал земните блага и страсти църковен съвет, който би следвало да е главата на БПЦ. Чували ли сте за приказката “рибата се вмирисва откъм главата”? Явно е вярна! Защото тези два дни такава смрад се понесе откъм тази глава, че дори принципно мързеливия българин реши, че Синодът прекали. Защото те (ама наистина!) прекалиха.
Тръгнал някакъв митрополит да се извинява тази вечер по телевизията. Не било така, онака било, всъщност совите не били сови, а компоти, които сме изнесли в Гърция, след това дошли японците, изяли компотите, отишли на екскурзия в София и всъщност японците, докато разглеждали пред сградата на Синода, издрискали смрадливото лайно, с което Синодът вмириса държавата преди два дни. Това била истинската причина, а не некомпетентността, безчовечността и пълната липса на връзка с реалността, която нашите църковни водачи редовно демонстрират.
То не беше насилие над вярващи, не бяха линкълни, ами и това. На фона на това какво демонстрират в последните месеци смирените божи служители, насъскването на охранителите от онзи мутро-поп преди повече от десет години направо ми се струва като патриаршеска благословия.
Чудя се как да убедя Веси да не кръщаваме Мартин. Ако все пак решим да го кръстим, може би ще изберем църквата в Лозен. Там като че ли служи един от малкото останали истински Божи служители. Не питайте защо смятам така, не пожелавам на никой да разбира как…
Photo (cc-by) Keoni Cabral