Макар че е германка по произход, Беа Нади е позната предимно на българските читатели, тъй като от години живее и твори у нас. Автор е на романите „Приказки за боговете”, „От светлина родени”, „Предупреждението” и „Диалог с мрака”, който се появи в книжарниците едва миналия месец. Специално за рубриката „Как четеш” Беа Нади се съгласи да сподели с читателите ни своите навици, тайни и малки ритуали, свързани с книгите.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Вече не. На млади години го правех. Най-много да хапна парченце шоколад и да оставя някое петънце на страницата, за съжаление. А, лъжа, понякога ям банан.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай, сок, зависи от сезона.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Хич не обичам да срещна във взета назаем книга подчертаване. Обикновено ти насочва мисълта към нещо, което на теб въобще не ти е интересно. Искам да чета само чисти книги, да преценя сама какво е важно, но никога не го подчертавам в самата книга. Освен това, когато ми трябва повторно някакъв пасаж, го намирам без затруднение по някакъв вълшебен начин.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Мразя да срещам прегънат ъгъл, веднага го изглаждам, но понякога оставям за малко книгата отворена. Обикновено само за да потърся някакъв разделител. За тази цел може да послужи почти всичко – от билетче до истински книгоразделител. Предпочитам последния, стига да намеря такъв.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Последно време отново започнах да чета за физика, обичам научно-популярната литература, стига да не е на много ниско ниво. Тези неща чета повече в интернет. А художествената литература предпочитам да чета на книга с хартиени страници.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Общо взето предпочитам да чета до края на главата. Но когато откривам, че вече чета със затворени очи (когато съм много уморена), оставям книгата и в средата на изречението.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да, но го правя рядко. Упорит читател съм. Най-много ме дразнят книги на самозвани автори – рядко успявам да ги прочета докрай. Може и аз да съм такъв – читателите ще преценят. Лошото е, че ми е съвестно да ги изхвърля, защото обикновено са с посвещение.
Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Да. В зависимост колко е интересно историята или спирам веднага, или търся думата по-късно в тълковен речник, речник на чуждите думи или в интернет.
Какво четеш в момента?
”Кваркът и ягуарът” – книга за теоретична физика, “Бедни Хора” от Достоевски и собствената си книга, която излезе току-що от печат и в която търся грешки. За съжаление вече намерих няколко.
Коя е последната книга, която си купи?
Я да помисля, отдавна не съм си купувала книга. Библиотеката ми е пълна, имам вкъщи над 2000 тома, няма място за нови. А, да – преди два месеца купих цял куп книги на български автори – “Рицарят на свещената книга” от Антон Дончев, “Мастиленият лабиринт” от Людмила Филипова, трите тома на “Знакът на Българина” на Димитър Недков. Българските романи стават все по-добри.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както се вижда от по-предния въпрос – мога да чета няколко книги наведнъж. Но когато попадам на много интересна книга, я гълтам от раз, дори да трябва да пожертвам съня си.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета, когато имам време и където мога. На път, когато чакам на опашка, пред телевизора. Не ми трябва тишина, успявам да се концентрирам. Но може би любимото ми място е все пак в леглото.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи. Обичам фентъзи – обикновено това са много големи романи и няма как да бъдат издадени в една книга. Но когато се стига до 4-ти, 5-ти том обикновено се отказвам. Има само една поредица която издържах да чета до 9-ти том. За другите жанрове ми стига по една.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да. Например старите фантастики – “Дюн”, “Замъкът на лорд Валентайн”. Но и “Живот сред Хималайските учители” на Свами Рама и “Космогонята на розекройцерите” на Макс Хайндл.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Най-вече по жанр, после и по автори. В библиотеката не ми остана място и започнах да нося книгите за “втора употреба”, когато преценя, че няма да ги чета повторно и няма на кого да ги подаря. За съжаление винаги изчезват само ценните книги.
