Посрещнахме 2012 в метрото. Беше много забавно, всъщност.
След като през деня правихме палачинки, посрещахме гости, изпращахме гости и се въргаляхме преяли от палачинките, към осем вечерта се сетихме, че имаме да правим ябълков пай. И като казвам това, имам предвид, че Илиян имаше да прави ябълков пай. След housewarming партито очакванията се бяха вдигнали сериозно, а пък и бяхме обещали един на Джими - приятелят, при когото трябваше да ходим на гости за НГ.
Приготвихме тестото, нарязахме ябълките, хилихме се и си слушахме музика. Обаче в лиготията забравихме пая и кората леко загоря. След първоначалното тръшкане, човекът все пак спаси положението с мрежа от тестени лентички. Изкъпани и изтупани, бяхме готови в 11:40, с пай в ръка. Естествено шанс за такси нямаше, но за щастие цяла нощ влакчетата си вървяха през 20 мин, та поехме към метрото. Успяхме да влезем точно в без пет, още малко и можеше да не се доберем живи сред патакламата. Застанахме си на перона, наоколо нямаше жива душа, но за сметка на това навън яко си трещеше. Мусагеница е надземна, та се виждаха отблясъците от фойерверките, макар и по размазани.
Дори не се наложи да си погледна часовника - в полунощ всички се разгърмяха, а Илиян ми се ухили, честити ми новата година и ме целуна. И тогава разбрах, че абсолютно няма значение къде ще си точно в 12, стига да си с там с правилния човек.
![]()
В 12:30 благополучно пристигнахме при Джими; някои хора вече бяха приятно подпийнали, други си бяха доста напреднали с материала, та разговорите течаха непринудено и често придружени с жестове, поради затруднен говор. Играхме си с пойнтера на Дени, съквартирантката на Джими, който е свръх готин и свръх бъзлив за ловджийско куче. Водихме философски разговори и хапвахме пай, който между другото се омете до края на нощта.
Закрачихме си обратно към метрото към 5, и доволни от себе си, се прибрахме вкъщи.![]()
След като през деня правихме палачинки, посрещахме гости, изпращахме гости и се въргаляхме преяли от палачинките, към осем вечерта се сетихме, че имаме да правим ябълков пай. И като казвам това, имам предвид, че Илиян имаше да прави ябълков пай. След housewarming партито очакванията се бяха вдигнали сериозно, а пък и бяхме обещали един на Джими - приятелят, при когото трябваше да ходим на гости за НГ.
Приготвихме тестото, нарязахме ябълките, хилихме се и си слушахме музика. Обаче в лиготията забравихме пая и кората леко загоря. След първоначалното тръшкане, човекът все пак спаси положението с мрежа от тестени лентички. Изкъпани и изтупани, бяхме готови в 11:40, с пай в ръка. Естествено шанс за такси нямаше, но за щастие цяла нощ влакчетата си вървяха през 20 мин, та поехме към метрото. Успяхме да влезем точно в без пет, още малко и можеше да не се доберем живи сред патакламата. Застанахме си на перона, наоколо нямаше жива душа, но за сметка на това навън яко си трещеше. Мусагеница е надземна, та се виждаха отблясъците от фойерверките, макар и по размазани.
Дори не се наложи да си погледна часовника - в полунощ всички се разгърмяха, а Илиян ми се ухили, честити ми новата година и ме целуна. И тогава разбрах, че абсолютно няма значение къде ще си точно в 12, стига да си с там с правилния човек.
В 12:30 благополучно пристигнахме при Джими; някои хора вече бяха приятно подпийнали, други си бяха доста напреднали с материала, та разговорите течаха непринудено и често придружени с жестове, поради затруднен говор. Играхме си с пойнтера на Дени, съквартирантката на Джими, който е свръх готин и свръх бъзлив за ловджийско куче. Водихме философски разговори и хапвахме пай, който между другото се омете до края на нощта.
Закрачихме си обратно към метрото към 5, и доволни от себе си, се прибрахме вкъщи.
