бях предизвикана от Цвети да споделя личната си литературна равносметка на изминалата година. защо пък не.
на първо място трябва да отбележа, че нищо от прочетеното през годината не ме е разочаровало особено, така че няма да определям фаворити, защото във всяка намерих по нещичко. на второ – че голяма част от нещата съм взимала от някъде си, съответно към момента на снимката не можаха да се явят. година окей откъм четене, можеше и много по-добре.
в категория „все някога трябваше да им дойде времето“ основни номинирани са Шогун на Джеймс Клавел и Вълшебната планина на Томас Ман. втората доскуча по някое време, но като за първо нещо в тази област даде добър бекграунд, а Шогуна си го четох с удоволствие.
в категория „аз съм българче, обичам съвременна българска литература“ обнових рафта си с Балади и разпади на Георги Господинов, Животът не е за всеки на Радослав Парушев и сборник с разкази от Капитал Light през годините, представени от Богдан Русев. първата прочетох за няколко прекрасни часа („защото бягството от думите е лесно, а как ще се спасим от онова, което премълчаваме?“), на другите съм фен принципно, за Животът не е за всеки писах специално.
в категория „малко по-така“ годината отбелязаха втората и третата Кастанедиански книги – Една отделна реалност и Пътуване към Икстлан, заедно с The Doors of Perception на Хъксли. първите предизвикват по-силен отделен уау-ефект, отколкото втората, но всички заедно допринасят за изграждането на нещо хубаво. а и не само те, разбира се.
някъде между горните две категории трябва да сложа Кафе за събуждане на Димитър Божанов – супер, имаме нещата вече и в България. окей книжка, макар че не ми представи някакви революционни нови идеи, за които да не бях чувала преди.
категория „битници и хипита“ (която хем е, хем не е свързана с горната) изживя своеобразен ренесанс тази година с Howl на Гинсбърг (най-после <3) в оригинал (<3) – вметвам, че филмът също е супер як, Factotum на Буковски (от една хубава сергийка със стари книги в Созопол, примляс) и Бродягите на Дхарма на Керуак.
за цвят имах и малко реклама, PR, маркетинг и семиотика: Бащата на манипулацията (биографична книга за Едуард Бернайс, смятан за бащата на съвременния PR) – супер интересна; Absolut Semiotics in an Absolut World на Христо Кафтанджиев – или аз не се разбирам със семиотиката (което въобще може да не е далече от истината), или през цялото време се говори едно и също в стил Кафтанджиев, ама малко модифицирано; Автобиографията на Лий Якока и Изповедите на един рекламист на Дейвид Огилви. трите биографични сходни, все велики хора, все интересни факти покрай живота им.
подозирам, че при мен предизвикателството ще се блъсне в задънена улица, защото четящите и блогващите ми познати рязко се разминават (и които още не са предизвикани). но пък, ако някой си го хареса, да го подема без страх!
