Докато чакам представянето на новата книга на Деян Енев „Българчето от Аляска“, препрочитам друг негов сборник с разкази – „Господи, помилуй“. Мислила съм за него почти всеки ден през целия изминал декември заради „Солено и сладко“ – една коледна история в диалог, която винаги ми е внушавала носталгия по детството и ред други реминисценции.
Заглавието на книгата може би звучи неактуално, но всъщност е много точно подбрано. Присъствието господне може да се усети във всеки един от разказите, дори в новелата, която носи почти богохулното име „Морга“. Но внимавайте как тълкувате думата бог. Ако първите ви асоциации са милосърдие, състрадание, обич – познали сте.
Деян Енев разказва кротко, простичко, като молитва, и по този начин достига сърцето на четящия. Той ни повежда досущ като духовете на Дикенс през нощните улици и разгръща завесите на прозорците, за да ви покаже онова, което сме забравили или което просто не искаме да си спомним. Тогава фразата "Господи, помилуй" престава да звучи в главите ни с гласа на поповете в църкви и над ковчези и оживява във въздишката на простосмъртния грешник. Това е книга, която търси бога на улицата, в моргата и в кръчмата и го намира накрая в сърцата на хората.
„Господи, помилуй“ е сборник със съвременни библейски притчи, дошъл съвсем навреме в новия свят, който не търпи религиозно лицемерие и догматичност. Защото чудесата в тези разкази са чудеса не на Светия дух, а на Човешката душа.
