Преди петнайсетина години, когато нашата гимназия честваше 25 годишнина, беше отпечатана една юбилейна книжка. В нея имаше предимно спомени от ученици и учители. От тази книжка съм запомнила два разказа: единият за Мистър Стоев , а другият, за човек, когото бях виждала само веднъж – Васил Иванов. Моите връстници и част от учениците ми познават Мистър Стоев, но вероятно не са чували за Васил Иванов – човекът, който е имал една мечта – в Хасково да има немска гимназия. Този човек е направил всичко възможно за да създаде гимназията и е станал нейният първи директор. Разказвала съм историята за Васил Иванов на много хора и досега завиждам на тези, които са го познавали. Ето защо две години след юбилея помолих училищното ръководство да ми даде двайсет и шест книжки. Подарих ги на моите подгответа за края на първата им учебна година.
Десет години след юбилея други ученици имаха мечта – да издават вестник. Те пък препечатаха в него тези две истории и си позволиха да сменят една цифричка в разказа за Васил Иванов. Надявам се да им бъде простено. Вижте страница № 4.
Минаха петнайсетина години от смъртта на Васил Иванов и аз продължавам да разказвам за него. Наскоро попаднах на група ученици и учители от нашата гимназия, които решиха да направят паметна плоча на Васил Иванов в училищната сграда. За мен е много важно това да се случи, защото след години нас ще ни няма, но ще остане нещо, което да напомня на учениците и на учителите, че благородството е възможно и че училището може да бъде Академия за Свобода и Прекрасност, както го наричат първите му ученици.
Ако искате и имате да помогнете за изграждането на плочата, както и за други свързани с училището инициативи, пишете ми [вижте “значката” ми от Фейсбук в лентата вдясно; там е даден и адресът на електронната ми поща]. На този етап най-спешното е да съберем пари, за да можем да открием плочата за рождения ден на Васил Иванов в края на май.
Filed under: активизъм, образование, хора Tagged: Васил Иванов, образование
