1. На 7 ноември 2011 г. в Перник изчезва момиче. Според сестрата на момичето е проведен един телефонен разговор с изчезналата. Похитителите искат откуп. Тук може би е мястото да се спомене и фразата „Има замесени полицаи”, която, според думите на сестрата, е изрекло похитеното момиче, но пък така филмът ще стане излишно нагнетен. А има и обяснение. Същото пишело и в писмото, но то било, защото „Стойчо каза, че това е било написано нарочно, за да не се обаждат на МВР.“ - по думите на Велина Владимирова, криминален психолог към МВР.
В същата статия от дадения линк четем още:
„Стойчо разказа всичко – как се е зародила идеята и защо са решили да отвлекат Мирослава. Тя е била по-удобна, защото има предвидимо ежедневие. Следили са я дълго време, тъй като повече от месец не е ходила на тренировки. Стойчо разказа как са я нападнали и какво е станало след това. [...] (Мирослава) е оказала съпротива при нападението. Стойчо каза, че не са били наясно, че тя е тренирала свободни боеве. Била е много добра на терен…“
Някак не мога да не запитам кой ще разследва самите разследващи. Все едно, дотук нещата са горе-долу разбираеми.
2. Според полицията няма похитители и никой не иска откуп, момичето е избягало в Германия.
3. Два месеца по-късно са задържани двама заподозрени за отвличането на момичето. Единият от задържаните обаче всъщност не е задържан, а лекува някакви психични болежки на 4-ти километър. Все едно. Според премиера събитията са следните: задържаните изповядват, че са убили пленницата си и водят полицията на мястото, където са я заровили. На мястото започват изкопни работи с помощта на тежка техника, но в крайна сметка тялото бива изровено от куче на Червения кръст. Премиерът, министърът на МВР и директорът на РДВР-Перник от два месеца работят по случая, („Два месеца работихме заедно с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и с директора на РДВР-Перник за разкриването на убийците на Мирослава от Перник“) последната нощ даже премиерът не бил спал. Оказало се, че още както са подозирали от самото начало, момичето не било избягало, а е било похитено, като в това са замесени най-близките й, които искали пари. („Така, както и предполагах, то е с фатален край и най-близки хора там са искали да вземат пари. Това момиче още същата вечер са го удушили, но вече ги задържахме.“) Така че семейството трябва да се извини на МВР, задето го било охулило.
Оттук насетне събитията навлизат в сферата на сюрреализма и започват да приличат на филм, заснет от Алмодовар в тежка депресия.
Набеденият за убиец на Мирослава, Стойчо Петров, се самоубива при меко казано странни обстоятелства. Според директора на Института по психология н МВР Неделчо Стойчев именно този Чочо бил убиецът. Инак престъпниците са двама – Стойчо и Марио. Марио бил съучастник. Докато се разпитвали и се изяснявали, въпросният убиец станал защитен свидетел. Значи, вероятно не са точно двама и са очаквали някакви допълнителни разкрития? Все едно, за да разберем това, вече ще ни трябва медиум… Защитеният свидетел е заведен във вече обискирания апартамент с цел повторен обиск. Там заглавичкал пазачите си и се гръмнал с предварително скрит в тайник пистолет…
Мотивите за отвличането са ясни – пари. Мотивите за убийството ги знае само покойният. Мотивите за самоубийството не е ясно знаят ли се. Според Неделчо Стойчев убийците са мислели, че един телефонен разговор и едно писмо щели да са достатъчни, за да вземат парите. Не се сетили, че хората ще искат доказателства, че Мирослава е жива, а освен това Чочо нямал пари да я гледа и затова я убили. А после той се самоубил, защото не можал да преживее провала си или нещо такова.
МВР през цялото време обгрижвало родителите, но водено от професионални съображения не се сетило да работи съвместно с тях за откриването на дъщеря им. Вместо това, докато угаждало на прищевиките им да се подлагат разнообразни хора на детектора на лъжата, ги убеждавало, че Мирослава е някъде в Германия. Това с цел да объркат престъпниците, разбира се.
Но това не е всичко. Тази сутрин (14 януари 2012 г.) министър Цветанов от ефира на ТВ7 заяви, че извършителят на физическото убийство не е Чочо, а другият члена на тандема – Марио. Именно затова самоубитият… ааа, самоубиецът де, бил защитен свидетел.
Истината, както ми се струва, явно пладнува някъде в близост до някоя картофена нива.
Все пак много ми се иска поредната случка от нашата китна психиатрия да не потъне в плаващите пясъци, погълнали всяка изцепка на Голямата уста и верните Му другари. Ама сигурно няма да ми се сбъдне желанието.
Filed under: Из друмищата на Абсурдистан, Психиатрично отделение
