това беше първото ми посещение нa TEDxBG и второто ми TED събитие след TEDxNBU миналата година.
въпреки че винаги съм се чудела кой, аджеба, туити от такива събития и нямат ли си хората друга работа - например да гледат и слушат лекциите, първоначалното ми опиянение от тълпата хубави и интелигентни хора, събрала се в Rainbow Plaza за тазгодишното издание на събитието, резултира в туит, който твърдеше смело, че средното IQ на присъстващите е по-високо от това в парламента и в няколко университета. което от своя страна резултира в ретуитване и лек хейт.
за няколкото университета ясно – започвам с моя, в който знам какво е положението, също така знам, че има и по-зле от него. все пак говоря за средното ниво. за парламента обаче не е толкова ясно – като изключим изцепките от време на време, за които проплаква обществото, не съм запозната какви тихи и интелигентни хорица може да си кротуват там. но да речем, че заради тези изцепки цялостното ниво се сваля, още повече, че там им плащат, а на TED ние си плащаме. но и за двете неща местата явно са ограничени, така че допълнителните полемики май са излишни.
цялостното ми впечатление е, че събитието беше приятно, силно, вдъхновяващо и лично за мен следваше сандвич-структурата: първа и последна силна част, не толкова заинтригуващи по средата. откъм организация беше окей, може би малко над капацитета на мястото, което предизвикваше неволно блъскане от време на време във фоайето.
подробна информация от други блогъри, както и клипчета по-натам във времето със сигурност ще има. ето от Комитата, подробен обзор от Крис Георгиев и „Не, няма нужда“ от Деси Бошнакова. лично на мен най-интересни ми бяха презентацията на Йордан Жечев за оставането в България, на Валери Гюров от „Трансформатори“ за идеята за Парк на релси, и завършека на Златин Цветков от Хахаха Импро.
силно „да“ за всичките музикални/арт неща. направо може един TEDxBG Music да си направим. Sentimental Swingers (пеещите мацки са като от съпротивата от Ало, ало, само че по-секси – или като Хелга, според вкуса); D-Stars – 11-годишно девойче с обещаващ глас, пеещо джаз; Spooky Action at a Distance, по време на които ми се изпотиха дланите и предпазливо се надигах от време на време, за да видя дали не се е появила някаква осигурителна мрежа, батут или каквото и да е под тях); и инициативата „Фортисимо в клас“ на Хари Ешкeнази – много яка идея, надявам се да окаже въздействие върху малките.
интересни ми бяха също и представянето на висящите велоалеи от Мартин Ангелов, космическата презентация на Райчо Райчев, серийният убиец от Македония на Димитър Кенаров, свободата на пресата в по-малките населени места на Веселин Димитров и betahaus - място за coworking на Александър Китов.
(тракчето от клипчето с висящите велоалеи)
за финиш:
благодаря за положителните емоции, вдъхновяващия ден, интелигентната публика и зареждащата атмосфера! до скоро! :)
