когато погледнеш портретна снимка и видиш в очите на човека на нея, че който я е правил има чувства към него/нея.
може би си въобразявам, но понякога мога да прочета в очите на снимката чувствата.
чувствата на човека на снимката, на човека зад камерата, чувствата между тях или липсата им.
винаги си личи, когато снимаш някой, който е специален за теб. и ок, понякога е малко тъжно.
не, в този пост няма да има снимка.