Методът Вирхов

Последните дни опитваме да видим това, което виждаме постоянно: пълно несъответствие между желания образ на премиера и реалния образ на Бойко Борисов

Красимира Джисова

Мирослава Николова беше намерена мъртва на 12 януари, но случаят не е приключен и не трябва да бъде приключван, тъй като излиза извън рамките на криминалната хроника. И е напълно представителен за чудовищността на държавата, в която животът е все по-неоткриваем, както и за повсеместния институционален и институционализиран произвол, допуснат чрез избирането на „маскирани" лица на ключови държавни позиции.

Само в страна, управлявана от мафията, полицейските служители ще останат безразлични към показания като тези на Елеонора Николова, която настоява, че по телефона нейната сестра й казва следното: „Отвлечена съм... Спаси ме... Има замесена полиция". Последното обяснява защо припознатите като органи на реда избират да не вярват в продължение на два месеца на възможно най-сигурния си (официално) източник. Дори си позволяват да „утешават" семейството с предположения, че дъщеря им е просто една малка кучка*, която се забавлява в Германия, докато е издирвана от Интерпол. Никой не полага усилия да я търси там, където всъщност е изчезнала - в Перник.

Градът е известен със своята криминална фауна (наред с другите три югозападни - Дупница, Благоевград и Банско) и съответно е едно от основните мафиотски средища, където някак (не)логично Луиджи Перели снима Дело по съвест. Естествено, там се провеждат и различни културни празници, които да нормализират няколко пъти годишно обществения живот. Но при изготвянето на класация с най-престъпните градове в България, Перник би стоял като един много успешен филиал на водеща банка с несекващ поток от рекетьори, крадци, наркопласьори и поръчкови убийци (които скоро ще станат предмет на друг коментар - б.р.).

Само можем да предполагаме колко от населяващите го 80 000 души НЕ работят за криминални организации, при положение, че мутрите са едни от основните работодатели в държавата ни: те стоят зад финансови институции, медии, планински и морски курорти, хотели, строителни обекти, търговски комплекси, заведения, паркинги, хазартни зали, обширни природни местности и т.н. Разбира се, за тези факти са говорили откровено повече чуждестранни наблюдатели и журналисти, отколкото български. Сред тях е Джеф Стайн, който обобщи и връзките на Бойко Борисов с мафията в статията си за Конгрешънъл Куотърли преди пет години. И така, след като съществуват всички условия за извършването на едно престъпление, то - рано или късно - ще бъде извършено. Особено в град, където прането е една от основните дейности, въпреки че доскоро нямаше канализация.

В края на юни миналата година Бойко Борисов откри канализацията в пернишкия квартал Калкас с присъщата за подземния му вкус тържественост. По време на вълнуващото събитие той изстреля и един библейски куршум: „Обичай врага си". Както обикновено, повечето от присъстващите граждани и журналисти осигуриха продължително ехо на наглия му смях. Но, един момент, Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. Нека повторим: Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. И отново: Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. Какво би станало, ако Ку-Клукс-Клан цитират за пред медиите Мартин Лутър Кинг или Барак Обама? Нима членовете им ще получат места в Конгреса на САЩ?

Предизборните откровения на Борисов подтикнаха тогава един местен свещеник и патриот да го предложи за почетен гражданин на Перник - родното място на Мирослава Николова, което й оказа пълно съдействие за получаването на надгробна плоча. Родното място и на дълъг списък от престъпници, които се измъкват с условни присъди и срещу които никога няма достатъчно доказателства.

Едно 17-годишно момиче, което със сигурност се е борило отчаяно за въздух в последните си минути, вече никога няма да чуе грубия глас на Борисов, който заяви със зловеща усмивка, че Цветан Цветанов трябва да изпрати „три-четири телешки пържоли на кучето", открило Мирослава. Мъртвата Мирослава. Удушената Мирослава. Обруганата Мирослава.

Предложението за подарък на кучето, което всъщност работи за БЧК, звучи като признание за интензивната дейност на полицията по намаляване сигурността на българските граждани.

Освен магистрали, канализации и различни по естество кризи правителството на Борисов явно е способно да открива само места, където няма живот. Работата на МВР съответно се състои в това да награди с телешки орден всяко куче, надушило пълната некомпетентност и пасивно съучастие на институцията в разрастването на престъпността в България. (Между другото, малко преди изчезването на Мирослава Николова в Перник е проведена демонстрация по залавянето на престъпник с куче, а поводът е професионалният празник на полицията. И, предполага се, престъпникът е бил полицай.)

Кучето все пак е ключова фигура в политическия бестиарий на Бойко Борисов. Накъдето и да се обърне, Борисов винаги вижда едно куче - надали случайно, тъй като абнормната привързаност към животни маскира мизантропията. Последното би било просто любопитна подробност, ако Бойко Борисов не разполагаше с властови ресурси или беше литературен герой. Но той не само не е литературен, и не само не е герой, а и заема една от най-важните позиции в държавното управление, благодарение на редица осакатени политически тела и стотици хиляди български граждани (кучеподобните, лошия материал), които споделят, толерират и насърчават години наред долнопробните му възгледи и поведение. Нито един от анонимните избиратели обаче не може да бъде сигурен, че няма да е следващият, над чийто труп Бойко Борисов ще се смее, опиянен от пълния си провал като личност.

Кои са враговете на Борисов в Перник също нямаше да стане ясно, ако той не бе поискал публично извинение от близките на убитото момиче (заради критиките им към полицията), и то с онзи гангстерски тон, с който жертвите биват принуждавани да влязат в някоя кола, отвеждаща ги до мястото на собствената им смърт. По всичко личи, че подобно на всеки диктатор, Борисов не е способен на съчувствие.

Последователен в авторитарното си отношение към всички, които са класи над него, както и към потърпевшите от примитивните му управленски интриги, пардон, практики, Бойко Борисов се държи адекватно единствено с онези, които имат същите канибалски ценности, същите поведенчески дефицити, същите недоразвити речеви способности и същите сплескани глави, на които би трябвало да татуират липсващите си мозъчни структури. Така поне ще отговарят красноречиво на неудобни въпроси от сорта на „Имате ли мозък?", като просто посочват кортекса, татуиран върху черепите им.

Няколко часа след бруталното си изказване Бойко Борисов заяви: „Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно, и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати". Нищо подобно, Борисов беше разбран съвсем правилно. А този, който измисля оправдателните му речи, може да влезе в тоалетната и докато набира поредното му извинение, да се застреля със свободната си ръка.

Рудолф Вирхов, считан за бащата на съвременната патология, разработва един от основните методи на аутопсия, при който всеки орган се отстранява и изследва поотделно, включително мозъкът (т.нар. метод на „разтворената книга"). Вече сме напълно убедени, че мозъкът е отстранен и не ни остава друго, освен да изучаваме този биологичен отпадък, преструвайки се, че има какво да се изучава.

*По аналогия с аналогията, използвана от Бойко Борисов при описване на българските граждани, сравнени с кучета на 25 юни 2011 г.: "Моите (кучета - б.а.) са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат", която всъщност отразява и деспотичното отношение на Борисов към животните

Публикувано в SofiaLive. Животът.накуп