Любезни колега Карапанчев!
… Не от вчера знам, че стиховете са нещо чупливо.
Но след като прочетох вашата сбирка „Топлото ключе на живота” (поздравления за хубавия превод!), аз стигнах до още няколко извода – все различни и все интересни.
Един от тях е: ако ние, днешните англо-американци, можехме да пишем поезия като вас, българите, отдавна да сме кацнали на Марс. И то не само както класиците Едгар Бъроуз и Рей Бредбъри…
С цялото ми уважение: Нийл Геймън
Минеаполис, щат Минесота
Не е шега – наистина е извадка от писмо на истинския Нийл Геймън до нашия си, обикновен и земен Александър Карапанчев. С който можете да се видите в Клуба по фантастика и после да пийнете по бира някъде, докато си плямпате приятелски за човешките неща в живота. И който с удоволствие ще ви даде не само автограф, а и много-много топлина.
(Допълнение: Все пак се оказа шега на Сашо. Но според мен грешката е вярна, и Нийл Геймън сигурно би се възхитил на поезията на Сашо. Обикновено съм скептичен към подобни неща – след като съм се хванал, значи стиховете наистина си струват подобна похвала.)
Та, Сашо Карапанчев наскоро издаде сборник, кръстен “Топлото ключе на живота”. Седемдесет и четири фантастични стихотворения (и отделно една поема), разкошно интервю с Александър Геров и 15 от електронните графики на Атанас П. Славов. Всичко това е достъпно като е-книга. И си заслужава да бъде прочетено и притежавано.
Книгата можете да откриете в сайта e-knigi.net. Струва 2.40 – смешна цена дори за изгладнелите и като правило безпарични български Хора на Книгата. Можете да я свалите както в удобния за е-четци EPUB формат, така и в подходящия за настолен компютър PDF. А ако случайно не можете да си позволите дори тази сума, просто отидете в раздела “Свободни заглавия” и си я свалете. Защото тя е свободна за читателите си.
Изобщо, разделът “Свободни заглавия” в e-knigi.net е впечатляващ и като брой заглавия, и като качество на авторите. Надали има почитател на фантастиката, който да не е запомнил с добро българската фантастична Книга на десетилетието за 1990-те – “Да пробудиш драконче” на Николай Теллалов. А той има и други чудесни книги в този раздел. 
Достойна компания там му правят Тихомир Димитров (“33 любовни истории”), Мартин Петков (“Зимни птици”), пак универсалният Наско Славов (“Космографики” – това е книга-албум!), Велко Милоев (“Където не сте били”), Георги Малинов (“Вирт” и “Орфеус слиза в ада”), Преслав Костов (“Леденият пръстен”), Габриела Цанева (“Врабче върху антената”)… що ли си взех белята да изброявам, ще ми свърши блога, прекалено много са! Само едно още – ако някой си мисли, че свободната книга е българско явление, е сбъркал. Нека прочете “Машината спира” на Едуард Форстър.
Аванта? Да, ама не съвсем. Дори писателите трябва да ядат. Тези от раздела “Свободни заглавия” просто са се доверили на читателя – ако нещо от прочетеното му хареса, да си плати за него. В превод за тези, които имат каса вместо череп – не си ли платят днес, няма да има нови свободни книги утре.
И в превод като за мен – човек винаги си плаща. Изборът му е само дали да плати с пари, или с достойнството си. А мисля, че достойнството ми струва повече от пари. Така че при следващата ми среща със Сашо Карапанчев с удоволствие ще му платя поне едно, може би повече копия от книгата – да имам и да подарявам.
А че ще го и почерпя се разбира от само себе си. Защото поезията му също струва повече от пари.