Днешният пътепис ще ни води до едно интересно местенце в Албания – Бутринт. Приятно четене:   

Пътят за  Бутринт (Албания)

Изгарящо жежкото слънце над Саранда през юли прави ходеето в Бутринт специално предизвикателство.  Първата ми мисъл беше да хвана феробота и да отскоча от Саранда до Корфу. Малко скъпичко, четиридесетина евра, а на също толкова градуса да го кръстосвам митичния за сърбите остров, и вечерта пак да се връщам до Саранда, някак ми е мъка.   Мисля си, уважения за Индиана Джонс, ама аз нямам такава капа като него, нито камшик, пък и ще ми е скучно да размавам с него. Така с наличните ресурси, раницата моя е швейцарска, очила тъмни, дори ако е облачно, дори и ако вали, шапката със знака на Ню Йорк янки, която лани си купих от Охрид -  посока към автогарата на Саранда.   Най-умно ми се гледа да вляза в една туристическа агенция и да питам за автобус да Бутринт – кога, къде, колко пари. Когато споменавам Бутринт, възрастен човек става от гишето и почва напълно любезно да ми обяснува на някакво местно есперанто, което, ако не се лъжа е комбинация от френски, италиански, а може и по някоя гръцка дума,  как да се дотъркалям, пек мисля, че няма много да го преувелича, ако кажа, едно от найизвестите археологически находищав Европа. Успях да разбера, че горе-долу на всеки час минава автобус, който може да ме откара до Бутринт. Деца, да не ви давам акъл, ама за да нямате подбни проблеми, вземете се стегнете и сериозно учете в училище кои глаголи се спрягат с авоар, и кои с етр. За италианския ми беше приказката. Албания през 20-те години на миналия век е била протекторат на фашистка Италия. Италианският език остава по някакъв начин част от местната култура на Саранда. И по време на Първата светован война, голяма част от Албания е била под административното управление на Италия. Официалното име на Саранда през периода, наречен в албанската история Втора италианска окупация (1939 – 1943), е било Порто Еда на името на най-голямата дъщеря на Мусолини – Еда. Днешното име на града е с гръцки корен – на името на византийския манастир Agioi Saranda и значи Свети четиредесер мъченици, посветен на мъчениците от Севастия. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Античният театър[/caption]   .

Бутринт

(на около 20 километри южно от Саранда)  е и резултат от същия период на албанската история. Именно Бенито Мусолини направил всичко възможно да изкопае де що има останало от Римската империя, и така през 1928г изпратил известния археолог Луиджи Мария Уголини в Южна Албания Ликът и делото на този учен следват всичкте възможни противоречия, които немиуемо се появяват когато един учен човек поставя своята интелигентност и лични способности в служба на един авторитарен режим. Неговата работа,пък и откриваньето на Бутринт, първоначално би трябало да бъде част от интелектуалната основа за укрепването на трансадриатическата хегемония на Италия и да докаже близкото родството между албанците и италианците. Именно идеологията на италианския фашизъм твърди, че албанците и италианците имат общи предци, въз основа на близоста на античките итали, римляни и илири, както и заради влиянието, което античен Рим и Венецианската република имат върху Албания. Това трябало да оправда окупацията на Албания от страна на Италия, и страната да бъде управлявана като автономен регион в италианската фашистка империя. Редно е да спомене, че, въпреки имиджа на фашистки археолог, който дълго време преследвал Уголини, талантът и неговите способности като археолог, днес рядко биват оспорвани.

Но трябва да се стигне до Бутринт.

Има автобуси за Тирана, Валона, плажовете в близост до Саранда… Саранда е нещо като Охрид, в който се спи, поне от перспектива на по-младите туристи, а на плаж и нощен живот се ходи в околностите на града. - Бутринт? Питам едно момче, който се държи като някой фактор в автобуса, който се паркира на стоянката… Малка консултация с шофьора – Охи Бутринт! Саранда, както и Гирокастро е един от центровете на гръцкото малцинство в Албания. Всепак локалните гърци, ако се съди според бройките, които дава Википедия, напускат Саранда и своята иднина я виждат в майчината държава.. Нямам някак късмет с автобусите. Вече е два часа по пладне, сприятелих се с чейнчаджиите на автогарата, и се замислям дали не е по-умно да се върна в безопасността на моята стая с вклучен климатик и за друг път да го отложа пътешествието. Не че съм Едуард Кулен, ама навистина е адски жежко и се къпя в пот. Пълничък мустаклия си седи в своя небесно син мерцедес (в това има известна поетичност, няма спор) – такси и чака мющерии. Воден от чаршийската мъдрост, че за питане пари не взимат, и поучен от лекциите на „ Животът на Браян“ че човек, ако се намира из Средиземноморието и Близкия изток трябва да се пазари за кефа и на двете страни, решавам да си пробвам късмета. Краят на пазарането, показано на екранче на стар алкател, изглежда така: 10 евро ходене до Бутринт, десет евро връщане, 5 евро за чекането от един част. Може. Башка – с мерцедес…

    Пред нас се опъва асфалтираният път от Саранда до Бутринт, правен през 2010 година. Иначе, път между Бутринт и Саранда за пръв път е направен през 1959 година, по повод посещението на първия съветски гражданин, другарят Никита Хрушчов в братска и социалистичка Албания. – Мачедониш/ Шкиптар? Разположено и любезно ме пита моят таксиджия. Па белким го знаеш – е отговорът когато се мъча да говоря на английски. Но бързо се преодолява езиковата бариера, ако че нищо не разбирам от онова, което мойят таксиджия ми говори. Ама до дума прецизно схващам, че това, което идва тука на почивка е здраво и право мъжко чедо, в дискотеките и локалите около Ксамил и Саранда. Па и мъжете си имат някакво машко писмо. Обществено – политическата част от мохабета с моя таксиджия е, че е бил шофьор още по времето на Енвер Ходжа, че тогава горе – долу некакво се живеело, а днес таксиджийството е проблем. Космополитна горчивина – проблем е проблем на всеки език. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] 

За вход в Бутринт ми искаха 500 леки

В наши пари по–малко от четири евро. Честно е. Приятната изненада е, че на разположение ти стоят доброволци от фондацията, която дава пари за изкопаването на Бутринт и които отлично познаваат това археологическо находище. На края е твоя воля, дали ще им оставиш бакшиш… да, да не берете гайле, почерпих го Ениюс, не я изрезилих жална Македония. Ениюс, моят водач из Бутринт, може също и и Еней, главният герой на Енеядата, който след редица (не знам колко) плавания по не знам колко морета и след няколко афери с полулегендарни кралици, основава  древния Рим. Също така се смята. че и Бутринт е основан от бегълци от Троя, по-точно от ясновидеца Хелен, син на троянския крал Приам. Сега, извор на информацията е поетът Вергилий, на когото, както самото име говори, историята не му била най-тясната специалност. От друга страна на Приям му се приписват петдесетина деца, кои от свещаната общност брак , кои – извън нея, па кой знае, може някое от тях да е доплавало до Бутринт. Бройките дефинитивно са на страната на троянския цар. – Монастир – албанската азбука! Еней идентифицира моя град. Бил в Охрид и Струга, харесва му Македония, разбира се. Живее в Тирана, а има баба в Саранда, па парви CV като доброволец – туристически водач, за да може да се запише на факултет в Скандинавия (мисля, че беше Швеция). – Какво ще следваш? го питам. – Медицина или икономика. Амбициозно, няма що. Подтикнат от предходния мохабет с моя таксиджия, го питам за неговото мнение за комунистическа Албания – мисля си дали и при тях няма някой вид югоносталгия? – Това може би го има само при по-старите, ми пояснява Еней. Младите, барем според неговото впечатление не жалят много за ерата на бункерите, авторитарния режим и международната изолация.

      Но имам точно един час, за да изследвам Бутринт. Еней набързо съставя план за този един час, анд тхе гейм кан старт. В древния Епир селището било един от главните центрове на племето на каонианите. Най-старите арехологически останки са някъде от 10 до 8 век преди нашата ера. От дума на дума, ето ме в античния театър. Изглежда ми като смалена версия на нашия в Хераклея. Между сцената и камените седалки, има застояла вода, бледо-зелена като да е пълна с морски водорасли. Нещо подобно както средновековните замъци са обиколени с канал, напълнен с вода, само че в миниатюрен вариант. През 228 година преди нашата ера Бутринт става римски протекторат. Гай Юлий Цезар през 44 година преди нашата ера иска да награди войниците които през гражданската война против Помпей се борили на негова страна и Бутринт го обявява за колония на военни ветерани.Това ми прилича на, като да лепиш плакати за избори и да те назначат на държавна работа като награда. Работите, както впрочем и винаги когато се работи за политика, власти, и, бога ми, материални блага плюс пари, се комплицирали. На тогавашните граждяни на Бутринт това не им допаднало, па се обърнали към местния олигарх и земевладелец Титус Помпиус Атикус. Той на юнашко коляно написал писмо на Цицерон. Лично се познавали и били приятели. Заедно учили, Атикус бил меценат на Цицерон, а когато последният бил на зор да бяга от Рим, му прехвърлил солидна сума пари. Античният бог на всички ПР професионалисти и колумнисти се отдал на лобиране (намиране на нужните хора, за това говориме) в Сената, и в резултат на това в Бутринт се населили много малък брой военни ветерани. Позициите на двама главни градски функционери били попълнени от клиенти на Атикус. Август, осиновеният син на Цезар, след като побеждава Антоний и Клеопатра във войната за владичеството над Рим (31-а година преди Христа) ще развие Бутринт до истински център на Средиземноморието, а неговото население се удвоява. Шоуто трябва да върв, и съгласно с това стигаме до баптистериума, по нашеснки би дошло нещо като място за кръщаване. Открит е през 1928 година от страна на италианската арехологическа мисия, а направена е някаде през шести век. Еней ми посочва, че най-интересна част от баптистериума е мозайката. Окей, по-полека, тука има една финта с числото осем! [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Осемте колони[/caption]       Значи, осем човека са се спасили с ковчега на Ной, осмият ден е край на историята в християнската традиция, когато след Страшния съд започва вечния живот за праведните, на осмия ден Исус бил обрязан… Шеснайсетте колони (две по осем, така се получава) разпръснати из баптеистериума, щръкнали  към небото само ви подсещат за покрива, който някога бил тука и можел да ви защити от летните горещини. Мозайката има осем пояса с различни сцени, които символизираат човешкия живот, в който централно място има кръщаването и възприемането на христианството и вечния живот, който следва кръщаването. Иначе това се счита за втора по големина кръстилница в Източното христианство, най-голямата е в Света София в Цариград. На прага от главния вход, мозайката презентира сцената на два пауна ядещи грозде от една голяма ваза. Пауните символизираат рая и безсмъртието, а вазата и гроздето – евхаристията и кръвта на Христос. Во Бутринт, иначе са открити седем църкви. Повечето посетители своето внимание насочват към Голямата църква, направена през шести век. Част от землището на самата църква още е в частни ръце. Пристигаме при Лъвската порта, която получава името си заради релеф на лъв с глава на бик. Комбинираният дзвер е тук, за да пази града от зло.

Средновековието усложнява живота на жителите на Бутринт

Нападали го норманите, а след падането на Цариград в ръцете на кръстоносците през 1204, Бутринт става част от Епирското деспотство, държава която се декларира като наследник на Византия. Нейните владетели, когато когато вече се разбира, че Латинското царство пропада, се амбицират да седнат на престола на Ромейската империя. В състезанието за цариградския трон ги изпреварва суверенът на конкурентното Никейско царство. След редица конфликти между Византия, Венеция и Анжуйците от Южна Италия, Бутринт и с Корфу ( някак двата града постоянно вървят в пакет когато се решава съдбата им) през 1267 са завладени от Карл Анжуйски. Той обновява стените на Голямата църква. Венецианската република превезема Бутринт (Корфу се подразбира) от Анжуйците во 1386. Дългогодишните конфликти между Венеция и Османската империя до 1572 довеждат града до руини… Вижда му се края, ама без осветление в музея, който трябва да бъде моята последна точка в посещението на албанската Троя. Набързо поминувам прес музейските витрини… вече съм уморен, а и мойят приятел, таксиджията, ще ме чака. А ако хората чакат, то таксиджии нямат такъв навик, и въпреки това, жителите на Саранда оставят впечатление за невиждана чесност в самото отношение към туристите. Без дилема, приятно е когато тинейджерът, който продава сладолед, бюрек или гурбетчии, като келнера в кафето ти рече – Мистер фром Неапол? Не бе, от Битола! Абе, шо не кажиш чоек – яс сум от Гостивар!

Бутринт може да се обикаля с дни

и изобщо да не ти доскучее. Да се пише за Вивари канал, който отива директно от Бутринт до Кипар, езерото Бутринт, кулата на Али паша Янински, която е близо… Пътят до Саранда го минаваме за двайсетина минути, същият онзи, по който гуес уат, до Бутринт дошъл и Джакомо Казанова. ОК, не е баш така, ама ме понесоха метафорите. Казанова, като морски офицер на Венеция, когато Бутринт бил под влиянието на Светлата Република, вероятно в града е дошъл през пристанището. Споменува Бутринт и в неговите мемоари. Ако юнашки издържа до тука, искрени поздравления – издържа текст, па клик тука, може ке ти се бендиса.   Автор: Константин ПетровскиСнимки: авторът Други разкази свързани с Албания– на картата:      КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)