Савчо Савчев: СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ДОМИТЕ ПО ДОЛИНАТА НА ИНД В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Марианна Сеславинская

Георгий Цветков

Древните обитатели на земите на съвременен Гуджарат били създатели­те на древната цивилизация от долината на Инд, които, както днес вече е доказано, са били протодравиди81. Те дошли в Панджаб около 2500 г. пр.н.е., основавайки много градове. Упадъкът на тази цивилизация се свързва с период на големи наводнения в района на делтата на Инд в края на II хилядолетие пр.н.е. Някъде от 1500 до 500 г. пр.н.е. в района на Северен Гуджарат властвали представителите на Лунната династия ядава [Yadavas], племе известно от “Махабхарата”. Столица на ядавите била Дварка [Dwarka], разположена в крайния запад на полуостров Катхиявар (карта 11). По време на събитията от голямата война между Пандавите и Кауравите управникът на племето на шалвите обсадил Дварка, но бил разбит от Кришна (вж. глава 10). След това Гуджарат, заедно с Катхиявар и Кач, влязал в империята на Маурите, а в началото на нашата ера на територията на Катхиявар проникнали сакските племена – Западните кшатрапи. През IV в. от н.е. цялата територията на изток от Кач влязла в импе­рията на Гуптите, но Кач останал под властта на кшатрапите. През VI в. от н.е. властта преминала в ръцете на Майтраците, чиято столица, Валлабхи (в съвременната област Валабхипур [Valabhipur]), се намирала в Източен Катхиявар. Именно към този период се отнасят споменаванията в надписите за топонимическите названия, съдържащи етнонима дом (d.om). Към този период се отнася и появата на премето на гурджарите, а така също и на племето катхи, устано­вили се в Саураштра на Катхиявар. Западен Гуджарат и Кач по това време се подчинявали на властителите на Синд.

Светлина в душата. От Flickr.

Що се отнася до подробностите по отношение ранната етническа история на Кач в домусюлманския период, то още в края на XIX в. Дж. Бърджис казва: “Ранната история на Кач, общо взето малко изследвана, е скрита в мрак. Трошиците информация, достигнали до нас от известните източници, са на Сюан Цзян”82. Да се обърнем към неговите “Записки от западния край” (около 640 г. след Христа), където Сюан Дзян описва Кач с няколко думи: “Това царства заема кръг около 3 хиляди ли, размера на столицата е около двайсет ли. Населението й е многочислено и всички семейства живеят в богатство. Тук ня­ма цар. Тази страна е зависима от царството Малава83, на което тя прилича по своя климат, плодовете на земята и нравите на своите жгители. Съществуват десетина манастири, в които живеят около хиляда поклонници на Буда и където се изучава едновременно Голямата и Малката колесница. Има също така и няколко десетки храмове на деви с многочислени еретици”84.
Като говорим за населението на Кач, винаги трябва да имаме предвид, че областта Кач традиционно била наричана географска област, по-широка, от­колкото е самият полуостров, област, която включва цялата крайбрежна зона около Качки Ран. Качки Ран е много сурово място, представляващо солени езера, пресъхващи периодически и превръщащи се в солена пустиня, а след това отново наводняваща се. Х.Д.Санкалия, като анализира топонимическите названия в областта, пише за традиционата малочисленост на населението на полуострова. Затова е възможно “многочисленото” население, за което говори Сюан Цзян, да се отнася за населението на крайбрежната зона. Отсъствието на “княз” може да означава, че в Качка област са живели племена, над които e нямало единен вожд или че това са били племена с егалитарно устройство. Зато­ва тази област би следвало да управлява наместник, по твърдението на Сюан Цзян, назначаван от Малва. Прави впечатление това, че Кач е бил по-тясно свързан със Синд, отколкото с Малва: макар географски Малва да е съседна на Кач, тя всъщност е друга културно-историческа област. Днес е трудно да се отсъди колко точен е бил в своите наблюдения Сюан Цзян, възможно е през VII в. от н.е. Кач икономически да е бил по-тясно свързан с Малва. Възможно е политическата подчиненост на Кач от Синд да е била периодическа и нестабил­на. Нумизматическите данни дават много ограничена информация около полити­ческата история на Синд: “Древните нумизматически свидетелства, открити в Синд, са твърде откъслечни. Малкото количество сасанидски монети и една-­две, принадлежащи на партите, кушаните и кшатрапите, няколкото едва съхранили се образци от арабски парични знаци и немногото малки монетки от тънка мед, на които си личат санскритски букви – това е всичко, останало до днес. Много по-късните мюсюлмански владетели са използвали монети, произведени по различно време в Кабул или в Дели, които, по време на цялото им управление, са били изцяло получени чрез събирането на данъци”85. Оскъдицата на нумизматически свидетелства през средновековния период в голяма степен е свързана с упадъка на търговията през средните векове в цяла Индия, упадък, чиито два пика са били през III и VI векове от н.е. През този период почти изцяло е било прекратено производството на парични знаци и търговските връзки, които основно са се развивали на регионално ниво, са преминали към натурална обмяна. Освен това географски разширяващата се земеделска цивилизация и увеличението дела на обработваемата земя засил­вали аграрния характер на икономиката през този период. Що се отнася до Синд, който до първите векове от н.е. се считал за “нечист край” заради “нечисто­тата” на населяващите го племена, то той, като погранична зона на индийския и иранския ареали на културно влияние, в много отношения и в бъдеще е съхранил своя “селски”, “племенен” характер. През 1949 г. Х.Д.Санкалия пише: “И до се­га се забелязва свирепият, дързък, войствен характер на народите, населяващи Синд и съседните страни на север и на северозапад от него”86. Той отбелязва също така “дивия, неразвит характер на страната Кач”87, което говори за културната близост на Кач и Синд.
За присъствието на групи доми в Кач в средновековния период говорят упоменатите по-горе топоминимически надписи в Гуджарат в периода Майтрака (VI-VIII в. от н.е.). Суфиксът -патака [pataka], влизащ в състава на наз­ванието Дамари-патака, е много древно топонимическо обозначение88. Той много по-често се среща в надписите на Майтраците (VI-VIII в.) отколкото в следващите периоди, но според Х.Д.Санкалия, в надписите той се появява не по-рано от периода на династията на Раштракутите (VIII-X в. от н.е.)89. Доколкото названието Дамари-патака е открито в надписите на Майтраците, то сме длъжни да го датираме не по-късно от осми век. Но към времето на възникване­то на надписите това население очевидно е съществувало и доколкото -патака всъщност е много древен суфикс, е възможно населението, което то е обозначавало, да е съществувало повече от едно поколение.
Дословно патака означава “половината или част от селото, или вид поселение или единият бряг на реката”. Употребата на това название в ранната джаянска литература позволява по-точно да се определи неговият смисъл. Х.Д.Санкалия пише: “Там pâdaga [падага] обозначава място на живот вътре в селото90. Значи първоначално pâţaka, pâdaga, pâdâ [патака, падага, пада] би могло да означава голям, но отделен дом или поселение вътре в селото. Постепенно обозначението на тази част от селото може да се е пренесло на самото село, а понякога става и название на града… Като правило думата или името, което предшества или определя частицата -патака, е било име на човек или на група хора или название на племе. Ако се установят тези племенни названия, то ще бъде събрана ценна информация за разните поселения или “колонизации” [местности]“91.
Трябва да си даваме сметка, че във всеки случай, ако не става дума за квартал вътре в селото, а за отделен дом, то “домът” в древна и средновековна Индия сам по себе си е представлявал голяма къща със стопански пристройки, стопанство (или иначе казано “чифлик, имение”), в който е живяло голямо патриархално семейство, част от рода. Такъв “дом” е бил част от селото и голямото семейство в него, като се е разширявало, е могло да образува отделно селище или квартал.
За съжаление в надписите не е указано точното териториално разположе­ние на Дамари-патака. Но повечето надписи споменават за населени пунк­тове, разположени на територията на съвременен Северен Гуджарат, включително полуостров Катхиявар. В същото време в ранния период, т.е. през VI-VII в. от н.е., раджпутите били разстелени повече в западните земи, и от тях се разпростирали на изток и, както вече казахаме, Кач първоначално е бил колонизиран от раджпутите от Лунната и Слънчевата династия. Но доколкото названието на селото се споменава в надписите на династията на Майтраците, която властва­ла в Северен Гуджарат и чиято столица се намирала в Източен Катхиявар, и поради липсата на по-точни данни можем да предположим, че това поселение е могло да се намира в областта Катхиявар или на изток от нея.
Анализът на названието Дамари-патака ни позволява да направим два извода за домите в зоната на Северен Гуджарат:
1) през 8 в. от н.е. в тази област домите са могли да бъдат раз­селени сегментарно, т.е. сред други местни групи население;
2) доколкото са живели вътре в поселението, то те не биха могли да бъдат мислени за крайно оскверняващи другите групи.
Общо погледнато, разселението на домите в южната част на прииндската зона в средновековния период, по всичко личи, не е било ограничено само до Кач. За времето на появата на селища на доми в тази област можем да съдимсамо приблизително: указанието за населени пунктове в надписите означава само, че към времето на споменаването те вече са съществували.
Фактически топонимическите названия, споменати в древните надписи или съхранени до днес – това е всичко, което имаме като конкретни данни за историята на домите в района на Кач, Катхиявар и Гуджарат.
Макар индоарийският диалект Кача, каччхи [kacchi], да се отнася към езика синдхи, той се сближава със съседните диалекти на езика гуджарати; а според изследванията на Дж. Грирсон от началото на ХХ в., значителна част от населението на Кач е носител на диалектите на гуджарати. Това, очевидно, трябва да се свързва с ранното влияние на езика и етническия компонент на гурджарските и раджпутските племена, преминали в този район при преселе­нието. Очевидно географското положение на Кач и традиционното съществува­не на два културни центъра в него (Синд и Малва, свързана културно с Раджпутана и Гуджарат) е определило миграцията на полуострова и състава на неговото население както в средновековието, тъй и в по-късните епохи. Така преброяванията на населението отбелязват, че през XIX в. по-голямата част от населението на Кач е била придошла: те били бежанари от Синд и Малва. Част от тях дошла от Тхал Паркар (район на Синд на северния бряг на Качски Ран), а последните били преселенци от Катхиявар и Гуджарат92. Според преписката, част от тези хора били раджпути, принадлежащи към племената на Слънчевата линия93. По такъв начин раджпутското население изменило до голяма степен предишната етническа картина в Кач.

Бележки:

⁸¹ Бонгард-Левин. Към проблема за генезиса…, стр. 15.

⁸² Burgess J. Archæological survey of Western India. Report on the Antiquities of Kâthiâwâd and Kachh 1874-75. London, 1876. P. 190.

⁸³Съответства приблизително на района Малва в югоизточен Раджастхан.

⁸⁴Цитати от “Записки за западните страни” на Сюан Цзян/Индия в литературных источ­никах III-VIII вв., МГУ, 1984, стр. 143; Burgess, op. cit. P. 190-191.

⁸⁵ Cousens, op. cit. P. 12.

⁸⁶ Sankalia, op. cit. P 50.

⁸⁷ Ibid P. 83.

⁸⁸Е.Н.Успенска предполага, че двете приведени названия могат да бъдат имена на един населен пункт, а вариациите падракаи патака– санскритски и пракритски ва­ри­анти на една и съща форма. В същото време Х.Д.Санкалия извежда суфикса падракакъм друга форма – вадра.

⁸⁹ Ibid. P. 56, 66.

⁹⁰ Bohtlingk O., Roth R. Sanskrit-Worterburck. Pt. IV. Petersburg, 1865. P. 630. Цитирано по Sankalia, op. cit. P. 56.

⁹¹ Sankalia, op. cit. P. 56.

⁹² Khakhar D.P. Castes and tribes in Kachh./ Indian Antiquary. Juni 1876. P. 167.

⁹³Всички раджпутски кланове се делят на четири линии: Слънчева, Лунна, Огнена и Змийска. Най-статусни и “чисти” се считат първите две.

[със съкращения, целия текст - в Andral 70-71]

Превод С. Савчев