Майк Рам: Моето малко приятелче – котаракът Тоби

Тоби

Преди една година в дома ми влезе едно неочаквано същество. Едно малко сиво-бяло коте, още на няколко месеца, което дъщеря ми доведе вкъщи, и което нарече на известен рок музикант, продължавайки семейната традиция от моето детство (Първото ми коте, когато бях дете, се казваше Ози ).

Увеличаването на семейството с нов член, при това неспособен да говори и да разбира човешка реч, беше голям шок за всички. Постоянните бели – драскане по дрехите и покривките, олющването на тапетите и разнасянето на косми навсякъде – бяха истински кошмар в началото за всички нас, които дотогава си живеехме спокоен и сигурен живот поне у дома.

Появиха се нови ангажименти – да го храниш, да му чистиш тоалетната, да купуваш храна, при това не каква да е. Появиха се и рани по ръцете и краката ни от ухапване и одраскване, защото дивият му характер понякога беше непредсказуем. (Тоби всъщност е осиновено улично коте, пък и си е хищник е все пак.) Понякога много му се ядосвахме и му измисляхме други имена, с които го наричахме, когато му се караме. Викахме му Тобиасе (това му е официалното име), Тобославе, Тобомире, че даже и Тобозаре

Все с неподходящи играчки си играе

Обаче с течение на времето всички се научихме не само да се съобразяваме с него, но и да го обичаме и да търсим неговите ласки, макар и понякога придружени с нокти и зъби. Тогава, в пристъп на нежност, го наричахме Тобчо. Днес Тоби вече го няма у нас. Не, не е умрял, а дъщеря ми Хермиона (която му е официалния собственик) реши да заживее самостоятелно в друг дом и ни напусна, вземайки и котето със себе си.

Не съм предполагал каква дълбока дупка ще се отвори в сърцето ми и колко много ще ми липсва малкото зверче. Всички вкъщи все още усещаме неговото присъствие и аз постоянно очаквам да го видя да се крие зад някой ъгъл, да се засилва да тича по коридора и да се шмугне между краката ми, влизайки в стаята пред мен.

Сутрин като се събудя, се ослушвам дали ще чуя жалното му мяукане, че е гладен и в първия момент се споглеждаме с жена ми кой ще излезе пръв изпод завивката, за да го нахрани. А после по тишината в коридора се сещаме, че вече го няма. Все още отварям вратата на кухнята внимателно и първо поглеждам дали Тоби е готов да се пъхне в процепа. И все още следя да няма оставена неопакована храна на масата, за не я нападне Тобчо.

Не съм предполагал, че това малко животинче ще предизвика в мен толкова много обич. Не случайно старите хора казват „Вземи си котка да те научи на любов“. Колкото и бели да направи, колкото и да съсипе мебелите или да счупи някоя джунджурия, не можеш да не го обичаш това малко космато същество, което обича да се гуши в теб и да го галиш по гушата.

Глезан

През голяма част от деня работя вкъщи и с Тоби станахме неразделни. Понякога беше ревнив и се намъкваше между мен и клавиатурата на компютъра, за да ме откъсне от моите занимания и да ме накара да му обърна специално внимание. Нерядко си полягвахме двамата за кратка следобедна дрямка – това беше най-голямото ми удоволствие, защото котаракът се сгушваше плътно до мен и двамата се отдавахме на блажен сън, усещайки топлината на другия с тялото си.

Всичко това ми липсва ужасно много. Да, знам, че мога да го виждам понякога, когато ходим на гости на дъщеря ми, но това съвсем не ми е достатъчно. Чудя се защо го обикнах толкова много. Може би защото децата ми са вече големи, а той е като едно малко бебче, макар и много космат и зъбат Сигурно ми е липсвала онази безкористна любов, която малките деца отдават и която предизвикват в нас. Имал съм нужда от духовно пречистване и Тоби е бил неговият катализатор.

Моят Тобчо

В крайна сметка, щастлив съм, че живях една година с него. Научих се да обичам повече – не само него, а и близките си. Благодарен съм, че имах възможността да се грижа за едно друго живо същество и мисля, че това ме направи по-човечен. Чувствах се длъжен да споделя това с вас – в сърцето ми блика толкова много любов, че не мога да я сдържа. А едно малко коте беше причината да я преоткрия.

Обичам те, Тобчо!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.