Докато чоплех днес при клиенти поредния компютър, един от служителите се обади зад гърба ми:
- Григоре, я ела да видиш моя компютър. Повечето сайтове си работят нормално, ама някои не ми ги дава.
- Кои например не ти дава? На някой производител на антивируси ли?
- Не бе, Уикипедия. Английската. Дава само някакъв черен фон, и нещо пише на него.
- Ахаааа. 
И какво пише? Щом я ползваш, сигурно знаеш английски.
- Ползвам я за справки за политици и валути на държави… “Представи си свят без свободно познание”. Това какво е, някакъв експеримент?… Чакай, отдолу пише още нещо… Протестирали срещу някакви закони… Ааа, сетих се, четох някакви статии вчера из Нета. Бе как не ги е срам тия да свалят Уикипедия? Аз какво да ползвам сега?
- Те я пишат, те решават. Ти написал ли си някога нещо в нея, че да имаш право на претенции?
- Писал съм, ако искаш да знаеш. В българската, ама съм писал.
- Българската не е свалена. И, между другото, в коя статия си писал, и какво? Любопитен съм.
- Абееее… – Видимо изчервяване. – Няма значение. Пък и българската хич не я бива, само боклуци пише вътре. Английската е свястната.
- И защо в българската пише само боклуци? Примерно ти с какво помогна да ги няма?
- Абееее… И нали протестират срещу американски закони? Защо не я спряха само за Щатите?
- Защото американските закони касаят и нас с теб.
- Да, бе. Найш през къде са ми американските закони?… Я да видя аз дали от Гугъл няма да излезе нещо… Що се хилиш като изоглавен?
- Гугъл е американска компания. Също зависи от американските закони. Както и на практика всички други по-големи Интернет фирми. Например всички големи провайдери на имена за сайтове…
- Ама Гугъл не са затворили, нали?
- Но също протестират срещу тези закони.
- Аааа, сетих се! Една от статиите точно това обясняваше. Че цялата тази работа с протеста е понеже хай-тек фирмите имат изгода от пиратството и краденето на филми и музика. Понеже продават реклама покрай търсенето им. И така загробват творците, които ги правят… Честно ли е така?
- Не е така, за да ти кажа дали е честно. Като начало, тези хора, които крадат музика или филми, няма да си платят за тях така или иначе. Да, краденето им не е честно, но с гаранция не фалира никого.
- Ти пък откъде си толкова сигурен?
- От теб.
- ?
- Ти сваляш ли филми и музика през торенти? Честно.
- Че кой не сваля. Какво имаш предвид?
- Ако тия торенти ги няма, колко от тия филми и музика ще си ги купиш? Ще си купиш ли изобщо дори една песен или филм? Не? Тогава колко е загубила филмовата музикалната индустрия от теб лично? Нищо. А как мислиш, дали другите, които свалят така неща, са различни от теб? Дали са забележимо количество тия, дето ако не могат да свалят, реално ще си купят каквото и да било от тези неща?
Отивам до компютъра му, изключвам JavaScript-а и му показвам, че така може да браузва англоезичната Уикипедия спокойно. Той обаче мисли над разговора ни.
- Добре де, ама все пак не печелят ли хай-тек фирмите от продажба на реклама покрай търсенията на незаконни филми и музика? Аз като търся, виждам реклами – значи някой печели от това.
- Уикипедия не печели. Тя не показва реклами, нито към линкове с други сайтове, нито към собствените си статии. И от усилията на опитните й редактори най-много отива за маниакалното пресяване на всичко въведено, и мигновеното изхвърляне на всяко нещо, което е откраднато отнякъде. А въпреки това протестира най-категорично. Как се връзва това с прочетеното в онази статия?
- Мммм… А защо тогава в статията пише така, ако може да знам?
- Отговори си сам. Не е трудно.
- … А защо тогава Уикипедия все пак протестира? Какво я бърка закон срещу пиратството, щом е толкова чиста?
- Например, съгласно този закон, ако в Уикипедия се намери линк към сайт, на който има откраднато съдържание, тя може да бъде затворена.
- Ми че да си правят сметка какви линкове слагат. Нали?
- Ти имаш ли как да си сигурен, че в един средно голям сайт всичкото съдържание до последната дума не е крадено? Имаш ли как да си сигурен дори че си успял да огледаш целия сайт, че не си пропуснал нещо скрито? И как ще прецениш дали еди-кой си абзац не е откраднат от някой апокрифен гватемалски автор?
- Миии…
- А ако това откраднато нещо се е появило в сайта след като си го огледал и си сложил линка към него? Законът не прави разлика.
- Де да знам. Не може ли сайтовете да се преглеждат периодично?
- Всички сайтове в целия им обем? Гледам, че си отворил статията за Бразилия. Колко сайта са линкнати в нея?
- Десетина… А, и по-нагоре имало още…
- В англоезичната Уикипедия има почти четири милиона статии. Колко сайта според теб са линкнати в тях? Колко труд ще е да се преглеждат целите периодично?
Минута мислене.
- … Бе не може да има такъв безсмислен закон! Нещо тук грешиш.
- Съжалявам, не греша. Законът е точно такъв. Бас?
- … Това са глупости! Кой нормален съд ще разреши затварянето на Уикипедия защото един линк вътре съдържал нещо крадено? Или на Гугъл, понеже един линк в резултатите му съдържал нещо крадено?
- Няма да е нужно. Съгласно тези закони, е достатъчно фирма “с добро име” да се оплаче, че в линка има нещо крадено, и сайтът следва автоматично да бъде затворен. Не са необходими съдебни решения.
- Глупости!
- Нито пък доказателства, че нещото наистина е крадено. Сайтът следва да докаже, пред американски съд, че не е крал. Докато не го докаже, стои затворен.
- Лъжеш като циганин!… Прощавай, изтървах си нервите. Ама такъв закон наистина просто не може да има! Никой нормален човек няма да посмее да го предложи. Знаеш ли какво ще стане, ако се приемат?
- Предложени са не от хора, а от корпорации. Корпорациите съществуват не за да са нормални, ненормални, човечни, благородни, разбрани, честни към конкуренцията или към клиентите си, или каквото и да било друго. Съществуват заради точно едно, единствено нещо – да правят пари. Точно ти да не го знаеш… И да, знам какво ще стане, ако се приемат. Точно какво започваш да предполагаш.
- Да бе, ама все пак. Ум не ми го побира. Как е възможно?… Виж, ти ме будалкаш нещо. Това просто не е възможно. Няма как да го бъде. Нещо тук не е наред.
- Добре. Намери си проектозаконите, има ги в Нета. Прочети ги и пак ще си поговорим. Ако искаш. Става?…
—-
Вчера щях да пиша инициативата срещу SOPA и PIPA, и всъщност щях да затворя блога си за един ден в знак на подкрепа на протеста. Когато обаче най-сетне привърших работа, бях така уморен, че просто съм заспал. Случайността обаче си знае работата, и днес ми сервира този разговор. Привеждам го тук, колкото добре си го спомням – възможно е да не е перфектно точен с оригинала, но не се усетих да го запиша.
И в тази връзка се сещам и за още нещо. Преди пет и половина години преведох от руски една разкошна пародия. Която, уви, с времето става все по-актуална… 