Нали знаете - има една приказка “с каквито се събереш, такъв ставаш”. Важи с пълна сила и за професионалния живот. На всеки в даден момент му се налага да излезе на пазара на труда, по стечение на обстоятелствата - в нашия бранш - още преди кандидат-архитектите да са завършили образованието си, вече работят по специалността си. Нещо, с което много други студенти не могат да се похвалят. Което си има своите позитиви, но и негативи. Позитиви, защото отрано нагазваш в дълбоките води, а негативи - защото се налага да вземеш важно решение на възраст, на която не можеш да прецениш дали е правилно или не. Говоря за едно конкретно решение - решението с кого да работиш. Давам си сметка, че това е доста трудно за постигане понякога, взимайки предвид ситуацията в момента, но тя би могла да бъде само обяснение, не и оправдание.
Сигурно още не можете да зацепите за какво точно иде реч. Говоря за това, че в първите седем години от развитието на един архитект (образно казано), се формира неговият възглед, неговата позиция и професионален мироглед. Формират се приоритетите, които впоследствие е почти абсурд да бъдат сменени, независимо какво се случва. В архитектурата или да кажем по-точно в мисленето на архитектите има две основни направления. Едното е творческото, другото е.. техническото ако мога така да се изразя. Доста са различни, макар и да са неразривно свързани. Архитектите, спадащи към която и да е от двете категории, често могат да бъдат лесно разпознати и по този начин - анализирани в контекста на работната им среда към настоящия отрязък от време - занимават ли се с това, в което са добри или не; ефективни ли са или ресурсът им е не добре използван. И сега ще конкретизирам, за да разберете за какво става въпрос.
Творческа категория
Архитектите в тази категория лесно могат да бъдат разпознати по няколко неща. Първото и най-важното: гледат общото, не частното, обобщават, имат концептуално и философско мислене. Гледат на сградите си не като съвкупност от архитектурни детайли, образуващи една функционална и добре работеща машина, а по-скоро като на произведение, което има своето присъствие в пространството и влияе на зрителите. За съжаление, понякога архитектите-концептуалисти са леко небрежни към детайла и действайки с характерния за тях размах, оставят след себе си доста нерешени проблеми.
Техническа категория
Общо взето - наобратното на горното. Нямат навика да обобщават, а да се вглъбяват в детайла, във всяко едно болтче, сърби ги да проектират, както казва един колега, и най-малкия елемент. Изключително прецизни и точни са в работата си (в най-честия случай), не им пречи да се занимават със спецификации, количествени сметки и прочее пипкави неща. Не рядко обаче изпускат the big picture. Втилявайки се в подробностите, забравят да си “погледнат рисунката отдалеч”.
И в един исторически момент се получава някаква лека непоносимост между двата типа архитекти - едните обявяват другите за драскачи и заплеси, другите обявяват първите за коне с капаци и.. в двата случая - вижте колко сме велики ние, ония другите за нищо не стават. Истината е, че един успешен екип има нужда и от двата типа архитекти - както има нужда от всички инженерни специалности. За да се постигнат резултати, са необходими и двата типа мислене.
Не това обаче искам да кажа. Лошото е когато ролите в този екип са разменени. Не можеш да накараш математика да ти нарисува картина, нито художника да ти смята интеграли. Същото е и с архитектите - не можеш да накараш концептуалист да ти прави количества, да се вглъбява в болтчета и да очакваш ефективност, нито пък да си мислиш, че технологичният тип ще ти даде кой-знае колко концептуално или философско решение. Затова: определете се още отрано какви сте и какви искате да бъдете и бъдете такива. Занимавайте се с това, в което сте добри, иначе само ще си чукате главите и ще се чудите защо не се получава.
