Моето мнение за S.O.P.A
От Пауло Куельо, 20 януари 2012 г.
В края на 50-те и 60-те години на миналия век в несъществуващия вече Съветски съюз много книги, критикуващи политическата система, се разпространяват на циклостил. Авторите им не получават нито стотинка от продажбите. Точно обратното, те са преследвани, оплювани в официалната преса и изпращани на заточение в Сибир. И все пак те продължават да пишат.
И защо? Защото имат нужда да изразят чувствата си. От проповеди до политически манифести, литературата позволява на идеите да пътешестват и дори да променят света.
Нямам нищо против хората да печелят от книгите си – аз самият така си изкарвам хляба.
Но погледнете какво се случва в момента. Stop Online Piracy Act (S.O.P.A) може и да разруши интернет. Ето това е ИСТИНСКАТА ОПАСНОСТ, при това не само за американците, но и за всички нас, защото ако бъде приет, този закон ще засегне цялата планета.
И какво мисля аз за това?
Като автор би трябвало да защитавам „интелектуалната собственост“. Но няма.
Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!
Добрите стари дни, когато всяка идея си имаше собственик, си отидоха завинаги.
Първо, защото всички използват отново и отново все същите четири теми: любовна история между двама души, любовен триъгълник, борба за власт и истории за пътешествия.
И второ, защото всички писатели искат това, което пишат, да бъде прочетено – дали във вестник, блог, листовка или на някоя стена.
Колкото по-често чуваме някоя песен по радиото, толкова по-страстно искаме да си купим диска. Същото е с литературата.
Колкото повече хора пиратстват някоя книга, толкова по-добре. Ако харесат началото, на следващия ден ще си купят цялата книга, защото няма нищо по-уморително от четенето на огромни текстове от екрана на компютъра.
1. Някои хора ще кажат: Достатъчно богат си, за да разрешиш разпространяването на книгите си безплатно
Това е вярно. Богат съм. Но желанието да забогатея ли ме подтикна към писането? Не. Семейството и учителите ми постоянно повтаряха, че в писането нямам бъдеще. Въпреки това започнах да пиша и продължих да пиша, защото това ми носеше удоволствие и придаваше смисъл на съществуването ми. Ако целта ми бяха парите, щях да спра още преди години да си спестя сблъсъка с неизменно негативните коментари.
2. Издателският бизнес ще каже: Хората на изкуството не могат да оцелеят, ако не им се плаща.
През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си.
Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона.
Когато пътешествах из Русия с влак, срещнах няколко души, които ми казаха, че първоначално са открили книгата ми именно чрез „пиратското“ издание, публикувано на сайта ми. Днес поддържам сайта „Изпиратствай Куельо“, където споделям връзки към всички мои книги, които могат да се намерят в P2P сайтове.
И продажбите ми продължават да растат - близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.
Ако изядете един портокал, трябва да се върнете до магазина, за да си купите друг. В този случай плащането на място има смисъл. Когато става дума за произведение на изкуството, вие не си купувате просто хартия, мастило, четка за рисуване, платно или ноти, а идеята, родена от комбинирането на тези продукти.
Пиратството може да послужи като повод за запознанство с работата на артиста. Ако харесвате нейните или неговите идеи, ще поискате да ги имате в дома си – една добра идея няма нужда от защита.
Всичко останало е алчност или невежество.