Хладничко ли ви е? А за морето – мечтаете ли си? Днес Янита ще ни води на може би единственото място в китната ни родина, от което можете да снимате морски залези  – Калиакра

Приятно четене:

Пътуване до нос Калиакра

Калиакра е мястото, на което се срещат синевата, легендите и ветровете. Толкова хипнотично син хоризонт няма другаде в България. Цветовете на скалите са преплели пръсти така, както четиридесетте девойки косите си, преди да потънат в синята прегръдка на морето завинаги.

Калиакра

е мястото, което зарежда с енергията на вековните истории: от стъпките на Свети Никола, през артефактите останали от тракийските и римските заселници, средновековната слава на битки по суша и вода.

Калиакра – най-източната точка на България,

изкусително красиво парче земя, в синьото на очите на която се стрелкат лястовици и танцуват делфини. Земя, която омагьосва и влюбва и която придърпва интереса на посетителя към себе си с шума на морето и с шума на думите, с които оживяват легендите.

Една от легендите

разказва за създаването на нос Калиакра; за това, как покровителят на моряците Свети Никола с молитва и с надежда за спасение бягал от приближаващите го преследвачи. А сам Бог, дочул горещите му молитви, удължавал земята под краката му, за да успее да избяга. Светецът бил заловен и посечен, но така с Божията благодат се е образувала тази скалиста ивица земя, прорязала дълбоко морето. Носът, наподобяващ полуостров, е вдаден на 2км навътре в морето. В наши дни мястото е определено за природен и археологически резерват (през 1941година) и е един от Стоте национални туристически обекта.

На лобното място на Свети Никола днес има изграден параклис, символизиращ гроба му. Храмът е реставриран през 1993година.

Калиакра е дълъг и тесен скалист нос, намиращ се на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Отвесни, стръмни и страховити червеникави скали се извисяват на 70 метра над морето. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.

По цялото протежение на тази двукилометрова тясна ивица земя има много природни пещери, които приличат на стаи. От последната „стая“ в скалите се открива сводест прозорец над шеметна пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тесния издатък на планинския нос. Тази част е наречена „врата на четиридесетте моми“. Друга легенда разказва за гибелта на тези четиридесет моми.

Преди много време османските поробители успяват да завладеят крайморските селища на България. Те ограбват и плячкосват всичко, което срещат по пътя си за завладяване на нови територии чужда земя. Пленяват и четиридесет девойки, избраници от най-красивите, които срещали.

Османците

отвеждат пленничките на връх нос Калиакра и ги затварят в последната пещера, като оставят стража, която да ги пази откъм входа. С настъпването на вечерта, те ще празнуват, ще напалят буйни огньове и ще предадат хубавиците на своите най-изявени войни, като награда за храбростта им.

Девойките, събрани от различни български села не се познават, но общата зла съдба ги сближава като сестри. Те цял ден обмислят начин да се спасят от участта, която ги очаква. Най-смелата от тях им разкрива пътя, чрез който да спасят честта си, като посочва прозореца в скалата и казава: „Там е спасението; татам, морето ще ни прибере.” Решават и за да не се откаже някоя от тях, заплитат плитките си една за друга. По залез слънце те се изправят на ръба на скалата, в две редици като ято жерави; и с разперени ръце като крила литнали към синята прегръдка на морето.

Освен богат на фолклор и предания,

нос Калиакра е и с богата историческа биография

Най–ранните поселения на това място датират от 4век пр. Хр. , когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават първото име на носа – Тиризис.

Античният географ Страбон, описва Калиакра, като казва, че тук се намира столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Пещерите в скалите той ползвал за трезори, в които складирал заграбените по време на походите срещу Персия съкровища. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е построена крепостна стена, висока около 10 метра, а в римско време тракийската крепост е разширена, като се оформя и античен град.

През 5-6век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513година край Калиакра се разразява битка между възстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий I.

Векове по- късно, на 31юли 1791 година, край нос Калиакра се разразява друга една битка, известна като най-голямата битка в Черно море. Руската ескадрила, водена от контраадмирал Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша и с тази победа завършва Руско – турската война от 1787 – 1791година. За случилото се напомня една паметна плоча и един мемориал.

Накъдето и да се обърнеш, всеки един камък по тази ивица земя разказва някаква история, която вятърът отнася надалеч. На всяка педя почти има павилион за сувенири и продавачи, сгушени в дебелите си зимни якета дори в най- големите летни жеги. И наистина, вятърът тук е много силен. По хлъзгавите камъни на път за музея и ресторанта почти може да те отнесе. И въпреки охранителните парапети, които опасват ръбовете на скалите, си е тревожно придвижването за неопитни посетители. Учудих се, как до сега всички павилиони и сувенири не са полетяли към безкрайната синя морска шир на хоризонта, която се забелязва още от село Българево по пътя за нос Калиакра.

Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393-1394 година Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владение.

През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 година до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.

Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318година. В други италиански карти и съчинения от 14век носа се описва и като Capo Calacriaили Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, като има предвид трите стени на Калиакренската крепост. В състава на Българския Военноморски флот от Първата световна война се е числял миночистачен катер с името „Калацерка“. На този нос по време на османското владичество е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

В наши дни заливът, образуван от нос Калиакра, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис. До нос Калиакра може да отидете от Каварна, следвайки пътя за село Българево, който минава през селото и отвежда до Калиакра.

 

undefined
 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море

Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до края на света(1) – Каварна, Калиакра, Тюленово
2. През лятото до Велико Търново, Калиакра, Балчик и Двореца, Варна и Кабакум, Несебър и Слънчев бряг
3. Варна: Регата „Тол шипс, Исторически морета- 2010″
4. Варна на 08 февруари 2012 г. или защо му казват Черно море…
5. Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни край Варна
6. Пътуване до Балчик
7. Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град
8. Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море
9. Пътуване до Девентер, Холандия
10. Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(1): Заминаване
11. Побитите камъни край Девня
12. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)

Понеже никой не знае рецептата за торта Захер, не знам дали изобщо е правилно да я наричаме така, но да кажем, че много съм се постарала да направя този Захер възможно най-близък до Захер, но и да притежава малко повече от характеристики на съвременния вкус. Точно преди четири години направих публикация за торта Захер, която ми харесва. Два месеца по-късно ядох торта Захер в сладкарницата на хотел Захери установих, че тортата е много по-суха, с много по-сладка глазура, но опитвайки от нея сред обстановката на виенския салон в центъра на Виена и придружена с истинско виенско кафе, критиките ми се смекчиха дотолкова, че да замлъкна за момент и да се отдам на удоволствието от поредната шоколадова хапка с поредната глътка сметаново кафе насред тихия говор на хората, отишли там да правят същото.

Разбира се, от Виена си купих няколко кулинарни книги, една от които е на виенския шеф готвач Плахута. С все още останал на небцето вкус от виенския Захер, приготвих рецептата за Захер на Плахута, която отбелязах като успешна и най-много доближаваща се до това, което опитах във Виена. Въпреки, че се заканих да направя нова публикация за Захер, четири години по-късно аз все още не бях направила обновяването ѝ. Обратът и решението, че това най-накрая трябва да се случи дойде от желанието на Яна, която иска да зарадва съпруга си с вкусна и сочна торта Захер, чиято глазура да не бъде твърда и приготвена с маргарин. Не знам откъде маргаринът в влязъл в рецептите за Захер, но това, което знам със сигурност, е че тортата наистина е суха. Точно поради тази причина се сервира с разбита сметана и кафе.

Първата ми публикация за Захер започвам с изречението

В днешно време експериментирането в кухнята не е нищо друго освен комбинация от практически знания, върху вече утвърдени техники.

Точно това смятам да направя сега със Захер. И така, използвайки рецептата на Плахута, приготвих малко по-сочна торта, като увеличих съвсем малко количествата на маслото и шоколада в блата. За да бъда сигурна, че блатът, съдържащ вече повече мазнини ще се надигне, използвах самонабухващо брашно. За тези, които не са запознати с техниката за приготвяне на блата на Захер, уточнявам – в него не се съдържа набухвател, а обемът му се постига чрез внимателно разбъркване на разбити на сняг белтъци в смес от масло, захар, шоколад и жълтъци и печене в по-слаба фурна от обикновено за по-дълго време. Ура! Открихме причината за сухия блат. Дори той да става готов преди да изтече установеното време, ако се извади по-рано от фурната спада бързо и необратимо. Ето защо му трябва по-дълго време във фурната, за да може всичко, което се е надигнало да се задържи на това ниво дори и след като изстине. Техниката се оказа трудна за някои, затова смятам, че този вариант на Захер е добре дошъл за тях.

Глазурата е смес от захарен сироп и шоколад, които се оставят да врат докато достигнат определени градуси, а после много бързо трябва да се нанесе върху тортата и да се остави да стегне. Плахута темперира глазурата преди да я нанесе върху тортата, което я прави много трудна за работа, защото много бързо стяга (едва ли не докато се разпределя върху тортата), корекции след това не могат да се правят, а и самата глазура става толкова твърда, че може да се смуче като бонбон. Затова пропускам стъпката с темперирането. Ако предпочиташ по-мека и лесна за приготвяне шоколадова глазура, препоръчвам моя любим вариант, в който се смесват и разтопяват равни количества краве масло и натурален шоколад. Може да видиш примерна рецепта в поста за шоколадови кексчета с джинджифил и сладко от портокали. Тази глазура чудесно се вписва върху по-стегнатия блат, макар и вече да се избяга от концепцията на Захер. Но точно това му е хубавото на експеримента – може да получиш това, за което говори твоят вкус и ничий друг.

Захер

Рецептата е адаптирана с леки промени от книгата Plachutta – Best of Viennese Cuisine

За торта с диаметър 21 см или 8-10 порции.

За блата:

• 6 яйца, разделени жълтъци от белтъци, със стайна температура
• 150 г натурален шоколад 60%, нарязан на ситно
• 150 г меко масло
• 1 чаена лъжица ванилена захар
• 80 г пудра захар, пресята
• щипка сол
• 120 г фина кристална захар
• 130 г самонабухващо брашно
• 200 г конфитюр от кайсии

За глазурата:

• 150 г фина кристална захар
• 60 мл вода
• 120 г натурален шоколад 60%, нарязан на ситно
• 1-2 капки неутрално на вкус олио като олио от гроздови семена или рафинирано слънчогледово олио

Фурната се нагрява на 170ºC. Подготвя се форма за печене с диаметър 21 см. Стените и дъното на формата се намазват с малко растителна мазнина. Дъното се покрива с кръг хартия за печене в същия диаметър и също се намазва с малко мазнина.

За блата шоколадът се разтопява на водна баня. В купа се смесват маслото, разтопения шоколад, ванилената захар и пудрата захар. Разбиват се с миксер докато сместа стане еднородна и пухкава. Един по един се добавят жълтъците като след всяко добавяне сместа се разбива хубаво с миксер. След като се сложи и последният жълтък сместа се разбива с миксера докато стане пухкава и леко изсветлее.

Белтъците се разбиват с щипка сол докато станат обемни. При непрекъснато разбиване на висока скорост с миксера към тях по малко се добавя от кристалната захар. Разбиването продължава докато белтъците се сгъстят, станат устойчиви и лъскави. Добавят се към шооладовата смес на три пъти като внимателно се разбърква с шпатула.

Накрая в сместа се пресява брашното и се разбърква внимателно с шпатула докато сместа стане гладка и без бучки. Изсипва се в подготвената форма, заглажда се на повърхността и се слага да се пече в предварително нагрятата фурна за 55 минути.

След като блатът се извади от фурната се оставя за 5 минути и тогава се освобождава от формата. Оставя се върху решетка докато изстине напълно.

Изстиналият блат се срязва на две части по хоризонтал. Двете части се слепват със 100 грама от конфитюра. Останалият конфитюр се разпределя по повърхността и стените на тортата. Тортата се поставя върху решетка, под която има тава или друг подходящ съд.

За глазурата захарта и водата се смесват в тенджерка и се слагат на умерен огън. Разбъркват се докато захарта се разтопи и сместа заври. Когато заври в нея се добавя шоколадът и се разбърква докато се разтопи. Бъркането се преустановява и глазурата се вари докато достигне 109ºC. Маха се от котлона и се прецежда през цедка (може да има неразтворени частици от шоколада). Добавят се 1-2 капки олио и се разбърква за кратко. Глазурата се изсипва в средата на тортата и бързо се разпределя по периферията ѝ, така че да попадне и върху стените и да ги покрие. Тортата се оставя така докато се стече излишната глазура. След това се прибира в хладилник и се съхранява добре покрита (в кутия) до една седмица.

И понеже съм на виенска тема, напомням на всички, че предстои курс за виенска кухня на 23 ноември, неделя. Един ден посветен на Виена с нейните типични ястия идващи от различни култури по време на Австро-унгарската империя. На курса ще приготвим:

Пастички Естерхази – още една сладка емблема на виенските сладкарници.

Кайзершмарн – бъркани палачинки, които най-често се сервират със сладко или компот от сини сливи. Коледните пазари във Виена изобилстват с тях, но защо да не си ги приготвим по всяко време на годината за късните неделни закуски.

Виенска салата от краставици и заквасена сметана, от която ще научиш как дресингът да не се разводнява и да остане с плътна текстура и концентриран вкус.

Картофена салата с маринована херинга и червено цвекло – богата на съставки типички за виенската кухня, една от които е майонезата, която ще приготвим сами.

Шпецле – виенската прясна паста, за която не е необходимо месене и разточване. След като я приготвим ще я запечем с карамелизиран лук и няколко вида сирене.

И разбира се, виенски шницел. Ще обсъдим кое месо е подходящо за него и ще научиш как се постига въздушна панировка с хрупкава коричка.

В края на курса ще опитаме всичко, което сме приготвили с чаша вино. Запиши се!Очаквам те!

Новата Захере публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?!

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

Остров Мавриций може да се похвали с най-впечатляващите природни дадености, които един екзотичен остров може да притежава.

През януари 2012 Мавриций е обявен за Водеща островна дестинация за трети пореден път. Островът е награден и с приза “Най-добрия плаж на света” по време на Световните туристически награди.

Остров Мавриций притежава множество естествени природни забележителности, мек тропически климат, тихи и топли води, заслужено описвани като “невероятни” красиви плажове и приятелски настроени жители, както и добре изградени и отлично поддържани хотели.

Младо нагънат, в резултат от усилена вулканична дейност, Мавриций е остров на острите форми и високите планински върхове, изпълнен с гъста джунгла от палми, която покрива върховете и се спуска до долините, прорязани от синята нишка на десетки извори и потоци.

Крайбрежието на остров Мавриций притежава над 150 километра плажни ивици от бял пясък, а изумрудено сините му лагуни са обградени от великолепната бариера на третия по големина коралов риф във света.

Виждате галерия с неподправени снимки от едно пътешествие до Мавриций:

Разгледайте офертата на АлександърТур за Нова година на Мавриций
Снимки:Румен Найденов

Повечето ми приятелки са ми връстнички или +/– 4-5 години – така че сме около 40-те (аз съм на 38, почти). Казвам това като предисловие на следната теза, изказана от любима жена, която пожела да остане анонимна. Тезата е следната (цитирам по спомен):

„40 е велика възраст – можеш да флиртуваш/излизаш/спиш с най-широк възрастов диапазон – практически от 20 до 60. Плюс е, ако годините не ти личат, в добра форма си и най-вече със самочувствие и с чувство за хумор. Младите мъже ги привличаш с интелект, опит и спокойствие, което повечето млади жени още не са придобили, за по-възрастните мъже си все още в категорията по-млада жена и жена трофей.“

Имаше и още, но не го помня. Финалът беше нещо в духа на: 40-те е като награда от Олимпиада – имаш всички предпоставки да получиш всичко, което искаш, стига само да решиш да се състезаваш.

Офисът е мястото, където лесно и неусетно може да се преяде с лоша храна – геврек на закуска, солетки между храненията, вафла "за отскок"и т.н. За щастие, с малко повече желание и организация има начини здравословното меню да се намести в работния ден.

За съжаление много хора работят пред бюра в офиси. За съжаление, защото това от една страна се отразява неблагоприятно върху опорно-двигателната система (и не само), а от друга – върху здравословното хранене.

За щастие, обаче, има начини, чрез които негативните ефекти да бъдат контрирани. Достатъчно е малко повече желание, организация и създаване на нови навици.

Когато стане дума за хранителните навици в офиса, много по-често това се асоциира с цял ден гладуване, отколкото с цял ден преяждане.

Е, вторият вариант нито е мит, нито е рядкост и днес ще стане дума именно за него – как да избегнем преяждането в офиса, и то -прекаляването с нездравословни храни.

Домашна храна? Добре дошла е тя!

Често срещана причина, заради която се прекалява с лошата и нездравословна храна в офиса, е липсата на по-добри алтернативи.

Представете си следната ситуация: чакат ви безброй много задачи, за да достигнете личната си дневна цел, а без нея рискувате да получите по-малко възнаграждение под формата на месечен бонус. Огладнявате, а наблизо няма нищо друго, освен автомата за закуски в кафето. Пускате стотинките и грабвате вафлата.

Стоп!Нека изтрием последното изречение.

Та – огладнявате, наблизо няма нищо друго, освен автомата с вафли в кафето. Нямате време да отидете по-далеч. И тогава... бъркате в раницата си и изваждате домашно приготвената си храна.

Звучи добре, нали?

Предимства на домашната храна в офиса

• Удобство – храната ви е на една ръка разстояние.
• Вкус – имате възможността да приготвите ястията си по ваш вкус до най-малката подробност. Бонус – може да следите и състава: какво точно ще сложите и в какви количества, че дори и начина на приготвяне.
• Разнообразие – ще може да ядете най-различни неща по време на работа, а не – на закуска геврече, на обяд салата, следобед солети, а на вечеря всичко, до което се докопате. И така всеки ден.
• Грижа – грижа за себе си и за тялото. Има много истина в думите, че ние сме това, което ядем.
• По-добра работоспособност – качествената храна носи много позитиви за тялото. Ако се храните с домашно приготвена и здравословна храна, ще бъдете много по-работоспособни и енергични, отколкото ако прекалявате с баничките и кроасаните в офиса.
• Ситост – качествената храна, която съдържа основните макронутриенти и носи полезни калории на тялото, е засищаща. Няма да имате нужда от честото похапване на солети или бисквити, защото няма да усещате такъв глад.
• Спестявате пари – ако си носите храната от вкъщи, ще спестите пари. Не ми вярвате? Предизвиквам ви да опитате.

Каква храна да изберем?

Изборът на домашна храна за офиса се определя от техническото оборудване. Ако работодателят ви е предоставил кухня, в която да има хладилник – може да пренесете в кутии каквото си поискате. Ако хладилникът е лукс на работното ви място, факторите, по които би трябвало да се ръководите, са:

• по-дълга трайност;
• удобна за пренасяне и ядене (да не се разлива от кутиите);
• засищаща и с висока хранителна стойност – да съдържа всички необходими макронутриенти;
• компактна;
• с по-ниско съдържание на вода.

"Какво ще кажат хората?"

Все още се срещат мнения, че да носиш домашна храна е срамно. Дори не знам защо се разпростира това сравнение. Това не е срамно, а е достойно за уважение и пример. Особено в съвременния свят, където трансмазнините и храните с консерванти дебнат от всеки ъгъл.

Не яжте пред бюрото

Най-сигурният начин да преядете с лоша храна е когато се храните пред бюрото и компютъра. Използвайте почивките си точно по предназначение – разходете се и хапнете.

Ако ядете, докато работите, рискувате да загубите представа какво точно сте погълнали. Часовете се нижат, а ръката ви посяга към близкото пликче/кутия и т.н., докато не напипате... празното дъно.

Между другото, тази точка важи дори и за домашната храна. Седнете на спокойно място и се съсредоточете върху храната си. Не се разсейвайте с нищо друго и яжте бавно. Обърнете внимание на съветите за бавното хранене, защото то има много повече позитиви, отколкото смятате. 

Пийте повече вода

Често в офиса се прекалява с кафе, сокове, безалкохолни напитки, но не и с вода. Ако сте от тези хора, при които водата почти липсва, е хубаво да си изградите нови навици. Водата ще ви хидратира и ще помогне за оптималното протичане на много процеси в тялото. Подсигурете си я винаги – в чантата, върху бюрото и т.н.

Внимавайте с кого ядете

За да не преядете с лоша храна, избирайте внимателно компанията си.

Има хора, които обичат "junk food", но има и такива, които предпочитат да седнат някъде и да хапнат нещо хранително и полезно.

Вие към кои ще се присъедините?

А може би ще бъдете катализаторът към по-добро за целия офис.

Хапнете преди дълга работна среща

Ако ви предстои наистина дълга работна среща, или отивате с колегите на място, където знаете, че ще има големи табли с изкущаващи сладки редом до кафето, хапнете нещо малко, но качествено преди това. Така ще се заситите и шансът да прекалите с по-лошата храна е минимален.

Без стрес към прогрес

Често, когато хората са подложени на стрес, посягат към храната, сякаш тя ще оправи проблемите. Много по-вероятно е това емоционално хранене да бъде от захар, пържено, тестено и т.н.

Моето предложение, ако имате труден работен казус, е да се разсеете за момент. Станете от бюрото за 5-10 минути. Разходете се на свеж въздух. Може би това ще помогне за по-лесното намиране на решение.

В бонус – ще окаже благоприятно влияние на схванатите ви от седене мускули и болежки в ставите. В тази точка ще спомена, че движението е от изключителна важност по принцип, но когато работата е седяща, значението му става дори още по-голямо.

Откривате ли себе си в някоя от горните точки?

Ако отговорът ви е положителен и имате желание за промяна към по-добро – направете я. Започнете от днес!

А след това споделете с нас как ви се е отразило това.

Хората се будят по трети петли, ние – по първи кучета. Някъде около 3 сутринта глутницата бездомници от изоставената къща почва да джафка, скимти, вие… и така поне половин час.

На другия ден гледаш света през полуотворени очи и всичко е сиво, сиво. По кучешки.

Става дума за смартфона на Allview – Viper i. Преди време бях написал ревю за таблет от същата марка. И останах приятно изненадан. Брандът не е много познат у нас. След тествани един таблет и един смартфон вече съм убеден, че заема доста прилично място при съотношението между качество и цена в своя потребителски клас. Разбира се, няма да успея да убедя един iPhone маниак да си купи „окото на пепелянката”, пък и нямам достатъчно технически познания, за да го сторя. Това е едно изцяло потребителско ревю на пълен лаик. Освен това, със зомбита трудно се спори, а още по-трудно се спори с fashion victims без икономическо образование, за които брандовете имат статута на икони. Единственото, което мога да им кажа е, че плащат 3-4 пъти повече не за 3-4 пъти по-добър дивайс, а за 3-4 пъти по-висок рекламен бюджет. Сещате се, че няма как да е за сметка на производителя, нали?

Наближават скорпионските рождени дни, а веднага след тях и Коледа, та, ако сте решили да изпъкнете, подарявайки смартфон, ето ви чудесен начин хем да не си ощетите бюджета, хем да не ви псуват след това. Дори мисля, че ще останат доволни от подаръка. Но да се върнем към смартфона:

Първо, телефончето е доста елегантно. Стандартният цвят на капака е черен, което мен ме устройва напълно, а за мацките има разнообразие от бял, син, жълт и розов цвят. Олекотената конструкция е с вътрешна рамка от магнезий, чиято цел е да увеличи здравината, без това да е за сметка на теглото (143 грама). Има 4,7 инчов тъчскрийн дисплей. Корпусът е достатъчно тънък, за да изглежда красиво. Сега нямам линийка да го измеря, нито успях да открия дебелината в продуктовите описания (защото ме мързеше), но е точно колкото цигара Davidoff. :)

Някои критикуват леко изпъкналата задна камера (осем мегапиксела), а на мен тя ми стои идеално. Въпрос на вкус към дизайна. Прави чудесни снимки и видео, но… само през деня. Естествено, това е нормално за почти всеки смартфон. Нощните кадри са, как да кажа, задоволителни… Тоест, няма на замени джобната ви сапунерка, да не говорим за огромния ви полу-професионален фотоапарат. Носете си и тях в багажа, когато ходите на екскурзия. За всеки случай…

Телефончето идва с добри гумени цилиндрични слушалки – от тези, които се пъхат в ушите и почистват ушната кал, обаче карат всички звуци от околния свят да изчезнат. И значително увеличават удоволствието от мултимедията.

Предната камера е само два мегапиксела – достатъчно е за селфита и за видео разговори (поддържа 3G video calling). „Окото на пепелянката” е въоръжено с мощен фенер, който още не съм проверил за колко време стопява батерията. По-важното е, че върши чудесна работа в тъмното. И през деня. Без него, например, днес нямаше да мога да разбера дали котката е направила беля под леглото или не… Има вграден компас, освен задължителните GPS навигация, гео-тагинг, Гугъл карти и прочие… Не знам дали само мен ме радват такива детски нещица, но фенерчето и компасът са ми любимите екстри в това устройство. За по-малките деца има и няколко готови инсталирани игри.

Като стана дума за батерия, цял ден мултимедийни забавления не успяха да я изтощят. Предполагам, че ако смартфонът се използва по предназначение, а именно: за текстови съобщения, интернет и телефония, няма да има нужда да се зарежда всеки ден. Но това само времето ще покаже. Още е прекалено нов.

Върви под Android 4.2.2 Jellybean. Знам, че тук мненията са крайно противоположни – има си маниаци, има си и порицатели на операционната система. Това, което необремененият потребител (като мен) иска е устройство, което да включи и да започне да използва веднага, то да има целия необходим софтуер за целта и командите му да се изпълняват незабавно. Получих ги трите неща.

Сега, предполагам, че ако бях спец щеше да има за какво да се хвана, ама не съм, пък и паметта на устройството още е празна. Също така предполагам, че напълването й няма да е проблем. CPU-то е четириядрено (1,3 GHz), с 1 GB RAM. Забавлявам се от мисълта, че в джоба си нося процесор с капацитет многократно по-голям от този на изчислителния център, където ни водиха като пионерчета и ни обясняваха, че цялата тази сграда отсреща е „супер компютър”. Има осем гигабайтова флаш памет с възможност за допълнителна карта от още 32 гигабайта (смартфонът, а не изчислителният център). Работи с две сим карти.

Екранът е достатъчно ярък, за да не става невидим в хубав, слънчев ден. Пристига с допълнително защитно фолио, което някои не намират за необходимо да поставят, но още с отговарянето на първото телефонно обаждане, докато закусвах в кварталната баничарница, разбрах, че е задължително. Порових из нета и видях, че някои намират резолюцията на дисплея от 960 по 540 мегапиксела за незадоволителна. Всъщност, спецовете изтъкват това като основен и единствен недостатък на модела. Според един от тях „картината не е много рязка и цветовете не са много наситени, ако ги наблюдавате от близо”. Същото ревю, обаче, намира телефона за „хубав и евтин”, дори така е озаглавена видео презентацията, която можете да гледате във Вибокса, за да се сдобиете с по-професионални впечатления от моите.

Едно от предимствата е, че тапетите, темите за дизайна и ефектите са много приятни – хващат окото и са разнообразни. Ако добавим и възможността за смяна на капаците с различен цвят, можете всеки ден да си създавате усещането, че сте с нов телефон, използвайки добре познатата функционалност на стария, без да ви се налага да свиквате с нови менюта и прочие технологични изненади. Приятелките ви кифли със сигурност ще са очаровани – още повече, че така получавате смартфон, който да отговаря и на настроението ви, и на маникюра, и на ботушките или педикюра, в зависимост от сезона, в който се хвалите с хубавия си и евтин смартфон. Естествено, няма да казвате, че е евтин, на кого му пука, ще наблягате само на това, че е хубав! :)

И така, стигнахме до най-важният въпрос – въпросът за цената.

В момента се предлага на промоция за 275 лв от DUALSIM

Тихомир Димитров