„Осми март е ден на мама”, всеки знае това. Като бях малка, на този ден берях първите жълти разцъфнали цветове край Марица – както научих като по-голяма, това бил вид жасмин, един от малкото цъфнали по това време храсти. Майка ми ги слагаше до самоделната ми картичка в дневната във ваза и ги третираше с внимание, като да бяха букет благоуханни рози. Като малко по-голяма задължително напомнях на татко да вземе букет на мама, а тя пък взимаше по нещо малко на мен и сестра ми, да празнуваме и ние като момичета освен Денят на мама, и Ден на жената.

После пораснах и на свой ред станах майка. Децата ми рецитират стихчета и ходя на тържества в детската градина. Признавам без свян, че се разчувствах, когато с тригодишната ми дъщеря проведох онзи ден следния диалог.

-         Майко мила! Ненагледна и доб’ла! Колко обич, колко сила във съ’лцето си съб’ла!
-         Това за тържеството за майките в детската градина ли е?
-         Да!
-         А то не е ли тайна?
-         Тайна е – каза уверено тригодишната – аз няма да ти я кажа!

Извинете транскрипцията, тя е плод на горделивото ми майчино сърце, преливащо от радост и щастие, също както когато за първи път децата ви изпеят треперливото „Мила моя мамо” и човек хем се радва, хем му се реве.

Не се притеснявам никак да празнувам осми март и да отбелязвам Денят на жената. Няма нищо лошо в това, напротив, корените на деня са дълбоки и е важно да се помнят и да ги обясняваме на децата си. С удоволствие приемам цветя и подаръци от мъжа си (само се моля да не ме застигне лошата карма на жена, подарявала безличните, неинтересни, но практични подаръци и да не получа за някой осми март нови чорапи, ножчета за бръснене и розова самобръсначка).

На този ден празнувам и Денят на мама – не само като дъщеря, но и като майка. Хубаво е човек да получи признателност, поне за малко. Сега тази признателност е подплатена със самоделни картички и саморъчно направени бижута, но с малко търпение, насърчение и малко късмет кой знае, може пък някой ден да се превърнат в кредитни карти и диамантени бижута от децата ми, които на свой ред ще празнуват денят на жената и денят на мама – осми март.

текстът е писан за BG-Damma 2012

Има решение на Съда по дело C‑607/11с предмет преюдициално запитване, отправено  от High Court of Justice (England & Wales) в рамките на производство по дело  ITV Broadcasting Ltd. и др./TVCatchup Ltd.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредба от Директива 2001/29/ЕО   относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Въпросът е относно относно онлайн разпространение почти в реално време на телевизионните предавания, разпространявани наземно от ITVи други телевизии.

TVCatchupпредоставя по интернет услуги, които  позволяват на потребителите да приемат по интернет  на живо   телевизионни предавания. За потребителите услугите са безплатни, дружеството се финансира от реклама. Има ограничение   за ползване на услугите само от потребители  в Обединеното кралство (до аудитория, която плаща предвидената в Обединеното кралство такса).

Телевизиите  предявяват иск срещу TVC пред съда за нарушение на  правата върху техните предавания, по-специално вследствие на публично разгласяване.  Съдът се обръща с преюдициално запитване дали организация като TVC извършва  публично разгласяване  по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, когато  разпространява онлайн телевизионни предавания  към потребители, които имат правото на достъп до първоначално излъчвания сигнал.

Според Съда въпросът е дали публично разгласяване обхваща препредаване на   наземно   разпространявано произведение,

• което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор,
• посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър,
• като се има предвид, че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно разпространение  и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник.

Да.

Според Съда законодателят на Съюза е имал предвид, че за всяко предаване или препредаване на произведение, при което се използва специфичен технически способ, авторът на съответното произведение трябва да даде по принцип индивидуално разрешение.

Според Съда без значение е, че  потенциалните адресати имат достъп до произведения, разгласени посредством връзка „един към един“. Няма  пречка голям брой лица да имат паралелно достъп до същото произведение, освен това посоченото препредаване е насочено към неопределен брой потенциални адресати, поради което Съдът приема, че е налице публичноразгласяване.

TVC твърди, че не става дума за нова аудитория, защото адресатите на извършваното от TVC препредаване имат правото да следят предаването  посредством своите телевизионни апарати. Според Съда това няма значение. За всеки от тези два способа трябва да се получи индивидуално и отделно разрешение.

*

Това е поредното решение  по поредния спор  между доставчици на услуги, използващи различни платформи, способи и технологии за разпространение на (или достъп до)  телевизионни програми/предавания.

Съдът реши, че госпожа Мърфи можеспокойно да използва гръцките декодери, за да гледат клиентите в нейното заведение в Лондон  срещите от Premier Leaguе.

Преди това имаше спор за  Cablevision  и мрежовия  цифров видеозапис – и съдът реши, че използването на мрежово, а не индивидуално записващо устройство не представлява нарушение.

Има  спорове за Dish Networks   и  AutoHop  (NBC v Dish, Fox v Dish в Калифорния / Dish v ABC в Ню Йорк)- сателитни оператори пропускат рекламата в предаванията, разпространявани наземно.

Решенията са важни

а) за бъдещето на законодателството;

б) за бъдещето на бизнес моделите;

в) за бъдещето на платени/безплатни (условно безплатни) възможности  на потребителите за достъп.

TVCatchup  is here to stay,  е първата реакция на засегнатото дружество, повече 

Седмица на еко модата във Ванкувър. Фотограф: Джейсън Харгрув

Както е известно един от най-силно замърсяващите фактори на земята, това е индустрията. А между всички нейни отрасли, производството на дрехи заема гордо място в челото на класацията (вероятно се върти някъде около топ 3). Ето защо следим с повишено внимание всеки най-малък знак за раздвижване в областта.

Та – ето я сега добрата новина. Популярният уебсайт за интернет търговия Etsy, съдържа в списъците си над 23 000 дрехи маркирани като еко. А в сайта за фото споделяне Printerest могат да се преброят над 6000 страници посветени на темата еко-фешън (знаем, че звучи превзето, но пък сравнен с теми като беге-политика или беге-футбол си е направо цвете за мирисане). Още повече, че – както се вижда от кадъра горе – еко фешън отдавна вече не означава чорлава брада и размъкнат пуловер.

—

повече на ow.ly/i2YdD

So, Честит 8 март Дами!

Какво ли  да Ви пожелая в този ден?  Може би,  любов и повече равноправност с противоположния ни пол.

Както всяка година, чувствам се  странно да отбелязвам със специален ден половата си принадлежност,  и за това 8 март  за мен винаги е  бил  ден  на майката. Но, нали се опитвам да отглеждам една независима малка госпожица, така че може да се каже, че  все пак имам повод за празник.

Какъв подарък измайсторихме с малката за моята майка и нейна баба ще ви покажа в следващите дни.  А, сега ето този колаж с картичка и пожелание, който си измайсторих докато Нати спи.  Кликнете на снимката за по голям формат. Може да го използвате и като десктоп тапет, като формата пасва добре на повечето широко екранни монитори.

CC tin4e for One Krisi On The Web, 2013. | няма коментари | Post tags:

На 11.03.2013 (понеделник), в арт салона на Радио Варна ще се открие изложбата “Сънища разни” на Анета Иванова – spacemonkey, както и представяне на стихосбирката “Сънища разни” от Лазарин Чакъров.

Повече за събитието може да видите на страницата във Фейсбук.

В продължение на въпросът от сутринта: An elegantly dressed man is more attractive than a naked one“ – да или не? И по повод коментарите към младежа от GQ сега със снимки на друг. Всички снимки са на един и същи мъж – актьор.

Та – коя от снимките ви въздейства най-много?

Трябваше да му отрежа главата, за да не се разсейвате

Малко са хората, които са осъзнали, че фоумролерът е задължителна част от съвременното ежедневие. Нужен е особено много на работещите на бюро – такива като мен и като вас, които в този момент четете този текст. Всеки ден някой ни обяснява колко е важно да спортуваме, отвсякъде ни залива информация как да го правим, кога, колко... малко или почти нищо обаче се споменава за възстановяването.

А то е поне толкова важно (според мен дори два пъти по-важно) от самото трениране. На всяко натоварване трябва да съответства равна по количество и качество почивка, всяко напрягане е нужно да върви ръка за ръка с еквивалентно разпускане, всяко стягане – с разтягане. Сега нека бъдем честни със себе си – колко от нас наистина го правят? В нужните обеми?

За какво се използва фоумролерът?

• да размачкаме стегнатите мускули на гърба, които с часове са поддържали торса ни, за да не падне върху клавиатурата;
• да размачкаме задника (Gluteus maximus), помагайки му да възстанови естествената си форма от палачинката, в която се опитваме да го превърнем ежедневно;
• да размачкаме сгъвачите на таза (Ilios, Psoas, Rectus femoris и т.н.) и да им помогнем да възстановят нормалната си дължина.

Това е критично важно, за да не ни боли гърбът, за да не болят кръстът, коленете и т.н.

Фоумролерът е нужен и на редовно и стабилно трениращите – такива като вас и мен, които правим тяги, клекове, набирания, лежанки, напади, отпади, раменни преси и т.н., които пък от своя страна неминуемо с времето водят до поява на скованост в различни части на тялото, която понякога не можем да премахнем дори с хубаво разтягане и йога.

А и нека не се лъжем: повечето от нас попадаме и двете групи – и на редовно седящите пред компютър, и на редовно и стабилно трениращите, което от своя страна е най-голямото дърво.

А защо одървянето в мускулите е противопоказно за трениращите ли? Ще ви дам един пример – представете си, че мускулите около таза ви са станали толкова стегнати и твърди от много седене/много тренировки (или и двете), че не можете да клекнете и до паралела с неутрален кръст.

Обаче нали знаете: "Трябва да се кляка тежко за повече мускули/по-малко мазнини/да си по-силен/да те харесват жените.." и т.н.

Добре. Но има и още: "Трябва да клякаш поне до хоризонтала".

Опаа! И при нашия "невероятно мобилен"таз в този момент всяко повторение от умерено-тежко нагоре се превръща в риск за прешлените, нервите и мускулите в лумбалната област на гръбначния стълб (още позната като "кръста"). А започнем ли да правим частични клекове без да вземем мерки за подобряване мобилността на таза, само затвърждаваме и циментираме това състояние.

По същия начин стоят нещата и с раменния пояс. Когато дълго време правим редовно и тежко различни видове бутания от лег, не разтягаме, не ходим на масажи и "суплементираме"с редовно писане по клавиатура, раменната става започва да губи все повече и повече обхвата си на движение, което започва да ни пречи при лег да спускаме щангата до гърди, поддържайки главата на раменната става в позиция, която е максимално безопасна за здравето на ставната капсула и хрущяла. За да се "справят"с този проблем, много хора започват да правят частични повторения, а някои започват да повдигат главата, колкото по-надолу пускат щангата. И тук както при клека, ако не вземем мерки да подобрим мобилността си в раменния пояс, частичните повторения само циментират ограничения ни обхват на движение.

"Е, добре де, нещата не може да са чак толкова зле!" - ще каже човек, който не се е опитвал да разтяга или никога не е ходил на масаж. Тези от вас, които ползват фоумролер, знаят. Или поне помнят как беше в началото – почти навсякъде боли, почти навсякъде... дърво. И понеже помнят как е било преди и как е сега, знаят колко голяма е разликата и колко важен е фоумролерът.

Какви са специфичните ползи от употребата на фоумролер?

За тези от вас, които не са прочели статията "практическо ръководство за самомасаж", горещо препоръчвам да го направят. В тази статия ще ви покажем КАК точно. Нека обаче изброим накратко защо е добре за всеки да ползва фоумролера:

• подобрява кръвообръщението;
• подобрява лимфообръщението;
• подобрява активацията на нервната система;
• помага за подобряваме на мобилността (като следствие от изброените по-горе);
• помага за активирането на мускулите;
• допринася за намаляване на мускулната треска;
• намалява честотата и необходимостта от масажи (НО не може да ги замести!);
• според някои трениращи помага и при целулит;
• помага при възстановяване от контузии;
• помага при превенция на контузии;
• помага ни да повишим тонуса си.

Това са малка, но основна част от ползите, които можем да извлечем от фоумролера. Вероятно с времето ще пишем по-подробно за всяка една от тях. Е, сега нека видим как да ги постигнем.

(Забележка:има дискусия по въпроса докъде трябва да се кляка и да се пуска щангата на лег, както и доколко естествени са тези движения за тялото ни, но това е тема на друга статия.)

Ами за нетрениращите?

Като начало – започнете да тренирате. Второ, няма нужда да ми благодарите, този съвет не ми костваше нищо. Шегата настрана – всеки, който е започнал да тренира по един или друг начин (без да прави генерални простотии), е изпитал множеството ползи, които движението носи на тялото ни.

И все пак:

• има хора, които не смятат, че е нужно да се тренира – всеки има право на мнение, всеки сам си прави изборите и жъне резултатите от тях;
• има хора, които нямат енергия за тренировка – за тях е важно да започнат много полека (ако имат желание де) и вероятно е добре да напишем статия за тях;
• има хора, които буквално нямат време (две деца, бебе, работят на две места, ипотека и т.н.) – и за тях можем да измислим как да спортуват.

И в същото време повечето от тези хора работят продължително време седнали или прави. Вследствие от това доста хора изпитват постоянна стегнатост в гърба като цяло, в кръста конкретно или в предните бедра. При седящите продължително на бюро можем често да забележим начална или напреднала форма на изгърбване (кифоза). Хубавото е, че дори да не спортуваме (което би било в плюс), са ни нужно точно 2 квадратни метра и 5-10 мин. дневно, за да се потъркаляме върху фоумролера и да се почувстваме по-добре.

Как да ползваме фоумролера

Гръб

Забележка:Пропуснете първите 10 см от гръбначния стълб (т.е. лумбалната област, т.е. "кръста")! Използването на фоумролер върху тази област е НЕжелателно. Консултирайте се със специалист, ако имате травма в областта на гръбначния стълб.

Указания:  Размачкайте 8-10 пъти нагоре-надолу. Ако сте много стегнати, в началото е възможно да имате дори леко неприятно усещане и ползването на фоумролер върху тази част да ви бъде дискомфортно. Ако случаят е такъв – третирайте мястото за кратко, но бъдете редовни (т.е. всеки ден). До няколко дни мускулите ще се поотпуснат, процесът ще стане много по-приятен и като цяло ще усещате гърба си много по-свободен и тонусът ви ще бъде по-висок.

Торакална екстензия

Забележка:Изпълнявайте с леко стегнат корем. Извиването идва от торакалния дял на гръбачния стълб, НЕ от кръста. Придържайте врата в линия с гръбначния стълб.

Указания:Дупето е на земята, поставяме фоумролера на 10 см над нивото на таза (т.е. отново пропускаме лумбалната област) и изпълняваме движението 3-4 пъти както е показано. След което поставяме фоумролера около 5 см по-нагоре по гръбначния стълб и повтаряме още 3-4 пъти. Отново го преместваме около 5 см и изпълняваме движение 3-4 пъти. В зависимост от дължината на гръбнака ни може да имаме възможност да преместим ролера още веднъж около 5 см нагоре, а може и да нямаме такава.

Силно препоръчително за всички, които работят на бюро или компютър, както и за всички, чийто спорт изисква от тях да стоят в изгърбена позиция продължително време – борци, боксьори, колоездачи и т.н.

Широк гръбен мускул и ротаторен маншон

Забележка:Избягвайте директен самомасаж, ако имате контузия в областта (важи за всички части на тялото). Често обаче самомасаж на околните на контузията области може да окаже благотворно влияние върху възстановяването и да го ускори.

Указания:Размачкайте 8-10 пъти нагоре-надолу, като останете за още 4-5 по-късни движения върху най-стегнатото място в тази област. Ако изпитвате особено силен дискомфорт – отнемете част от тежестта на тялото, като се подпрете и със свободната ръка на пода. Бъдете редовни, но не прекалявайте.

Трицепс

Указания:Подпрете се със свободната ръка на земята, за да отнемете част от тежестта на тялото. Потърсете в коя част трицепсът ви е най-стегнат и мачкайте предимно там.

Предно бедро

Забележка:Изпълнявайте със стегнат корем и не позволявайте на кръста да хлътва навътре, особено ако имате проблеми с него.

Указания:Обърнете внимание на всички части на предното бедро:

• в първите 7-8 см под таза ще размачкате залавните места на бедрените сгъвачи;
• точно над и около коляното ще размачкате залавните места на коленните разгъвачи;
• от вътрешната страна на предното бедро се намира Vastus medialis, а в долната му част – Vastus medialis oblique (VMO);
• от външната се намира Vastus lateralis;
• по средата са Rectus Femoris и Vastus intramedialis.

Открийте къде имате по-стегнати места и останете там по-дълго време. Използвайте ръцете, за да се извършите движението.  Ако мускулите ви са много стегнати, започнете с едновременен масаж и на двата крака, въпреки това обаче в горната си част (залавните места на бедрените сгъвачи) краката трябва да се размачкват поотделно. Когато мускулите на бедрата ви се поотпуснат, преминете към самомасаж на всеки крак поединично.

Силно се препоръчва на седящи на бюро, страдащи от проблеми с кръста, както и на баскетболисти и граплери.

Странично бедро (Ilio tibialis band - ITB и Tensor fascia lattae – TFL)

Указания: Пренесете част от тежестта върху другия крак, а ако се наложи, и върху една или повече ръце. А че ще се наложи, е почти сигурно, понеже това е една от частите на тялото, която най-много страда от начина ни на живот и съответно – най-много компенсира. Ако положението е много тежко, не се насилвайте излишно – болката е по-скоро контрапродуктивна. Вместо това се мачкайте, както беше в рекламата: "С малки суми, но редовно!". Т.е., по малко, но всеки ден.

Силно се препоръчва почти на всички.

Задно бедро

Указания: Поставете фоумролера под задните си бедра, подпрете се на ръце и движете тялото напред-назад. Обърнете внимание на залавните места зад коляното, както и на тези на таза. За да размачкате вътрешната част на задните бедра, завъртете пръстите на на краката навътре (т.е. едни към други). За да размачкате предимно външната част на задните бедра, завъртете пръстите на краката навън. За по-силна стимулация размачквайте краката поотделно и поставете неактивния крак върху този, който бива масажиран.

Глутеуси (задник)

Указания:Поставете фоумролера под задните си части, подпрете се на ръце и движете тялото си напред-назад. Тук като цяло няма какво толкова да объркате.

Пириформис

Указания:Поставете глезена на крака, чийто пириформис ще масажирате, върху бедрото на другия крак и масажирайте подобно на глутеуса. Ако искате да третирате левия пириформис, поставете левия си глезен върху дясното бедро и потъркаляйте лявата страна на задните си части върху ролера.

Силно се препоръчва на всички, които работят седнали, както и на всички, които клякат редовно и/или тежко.

Прасци

Указания:Поставете фоумролера под прасците си, облегнете се стабилно върху ръцете си и размачкайте добре от ахилесовото сухожилие до зад коляното. Задръжте повече време там, където усещате мястото по-стегнато.

Силно се препоръва на всички, които ходят на токчета, както и на тези, чийто спорт включва много тичане.

Peroneals

Указания:Легнете странично и поставете фоумролера под външната част на подбедрицата си. Размачкайте, като се движите нагоре-надолу, използвайки ръцете си за опора. Възможно е да срещнете затруднения с изпълнението, ако поясът и ръцете ви не са достатъчно силни. Ето още една причина да тренирате пояс, ръце, рамене, гръб и т.н.

Внимание!

Фоумролерът е подходящ за здрави хора, които искат да се чувстват по-добре, да се движат по-добре и да се предпазят от контузии. Ако имате някакъв - какъвто и да било проблем с опорно-двигателния апарат - задължително се консултирайте със специалист, преди да използвате ролера.

В заключение

• Размачквайте се преди всяка тренировка – размачквайте мускулите, които ще тренирате (но не прекалявайте).
• Размачквайте се преди разтягане – за момента не съм открил нещо, което да подпомага разтягането повече от фоумролер, магнезий и правилно дишане.
• Размачквайте се и се разтягайте след тренировка (тук вече може доста повече да разтегнете).
• Размачквайте се, след като се стояли продължително време на бюрото.
• Размачквайте се преди лягане.

Не обещавам нищо. Само призовавам да пробвате нещо, което има потенциал да се превърне в незаменима част от ежедневието ви и да ви даде възможност да се движите и чувствате много по-добре. Ако сте доволни, със спестените от масажи и медикаменти пари може да ме черпите един чай, ако се засечем някъде. Ако не сте доволни – и двата чая са за моя сметка.

Надали ще е новост за българите – по-големи атеисти от висшия клир на църквата ни надали има как да има. Но в случая не става дума за това.

Двама британски комици са основали църква на атеизма. Както може да се предполага, „службите“ им съчетават музика, речи и морални поучения, всичко това примесено с изрядна доза хумор. Основните заповеди на тази църква са „помагай по-често, живей по-добре и се възхищавай повече“. И тя набира охотно желаещи за пастори, които да организират нейни клонове където живеят.

Повече за църквата може да се прочете тук (и не само). Интересно ми се видя обаче друго.

Че църквата и бог са две абсолютно различни неща е отдавна известен факт. Много хора предпочитат да се кланят на Всевишния без свещеници, които да им посредничат. Защо тогава да не е в сила и обратната идея – да ходиш на черква, където нито ти, нито някой друг вярва в божества? И където проповедите ги водят комици, а входът е безплатен? Направо е съблазнително.

Повече ме привлече обаче друго. Такава една „църква“ може да е чудесен начин за хората да научат много неща. За морала, за етиката, за взаимопомощта, за мъдростта. Надали има човек, който да знае всичко за тях и да няма нужда да учи повече. А не всички търпят да им дънят ушите с обяснения за Всемогъщи Богове с манталитет на комплексирани младоженци – хем любящи, хем ревниви. И ако тези уроци бъдат поднесени с достатъчно топлина и най-вече чувство за хумор, според мен ще си струва упражнението.

И времепрекарването.

***
Думите не означават нищо. Като живот. Като смърт. Като смет. Сън. Сирене. Смисъл. Секс. Чвор. Важното е да не се допускат грешки. Важни са правописът, стилистиката, граматиката. Нищо повече.


***
Умирам средно три, четири пъти в годината. Най-често късно наесен. Има няколко начина да умра. Нито един от тях не е съвършен.

Текстовете са от книгата на Беата Залот “Anioł w ogrodzie /Ангел в градината” (”Симолини ‘94″, 2013 г.). Преводът е на Лъчезар Селяшки.

   Беата Залот е издала три поетични книги - “Пратки тишина” (1998), “Помежду” (2007) и “Шепоти” (2008). Живее в село Гронков, край гр. Нови Тарг. Главен редактор е на в-к “Подхалански седмичник”.

   - Ела, но тичай по-бързо да похапнем от Гошко – подканва ме Роси по телефона. Аз се ослушвам, тъй като мъжът ми си закупи нож, с който да ме затрие в най-скоро време. Нека сега обясня защо стана така. Гошко беше старото, 21-годишно магаре на бащата на Роси. Човекът ходеше да краде с Гошко и с каручката керемиди, скрап, трици, и всичко, което може да се краде в Пернишки окръг. Както бащата на Роси бай Косьо си крал скрап, Гошко паднал и започнал да умира. Що така, бе човек, рекъл бай Косьо. С кого ще крада аз? Жена ми дърта и ръждясала релса, щерка ми – Роси, тоест моята приятелка, - не ще да се жени, щото никой не я желае. И двете ги мързи, че ги боли, затуй аз на стари години се люшкам с каручката. Но то всичко окрадено. Тръгна да обхождам кварталите и срещна конкуренцията. И те обикалят, но вместо да крадем, седнем заедно и се напием. Не умирай, бе човек, сам с ония ли ме оставяш, бе? С дъртата и младата?
   Обаче Гошко ритнал два пъти и изплезил език. Бай Косьо се видял в чудо. Магаре повече от сто кила да умре от старост! Сто кила месо да умрат от старост, а хладилникът празен. Това не става така! Не знам дали Гошко първо умрял и след това бай Косьо го заклал с джобното си ножче, или първо Гошко бил заклан и после предал Богу дух. Доколкото познавам Косьо той би заклал Роси („Тази така и не се ожени, а само гледа сериали и реве. Който както се прибере от съучениците й - я от Италия, я от Испания, при нея ляга, при нея става, но никой не се жени за нея.”) Ето защо Гошко сигурно първо си е умрял най-спокойно преди да откраднат старото желязо, после бай Косьо го е рязнал с джобното ножче. Това, което аз видях след два дни, бяха четиридесет и две луканки, овесени над прозореца на бай Косьо. Той седи с бира в ръка, не може да краде, яде луканки, пие бира и плаче за Гошко.
   - Бързо идвай, жабо – обажда се на мобилния ми телефон Роси. – Хайде, че от Гошко нищо не остана!
   От Гошко нищо не остана, защото Роси опитала една от луканките. Все едно гризала паве, така ми обясни по-късно, че то Гошко беше дърто магаре, лека му пръст. Бай Косьо му закопа ушите до Струма и щом леля Денка, жена му, скочи да се кара, той ходи при закопаните уши на Гошко, пие бира и плаче. Даже онези, крадците от конкуренцията, и те ходят да плачат над ушите, защото помнят как са се напивали заедно. Та когато Роси за пръв път хапнала от луканката на Гошко, не щеш ли се запознала с един тип Данчо. Той не бил никакъв неин съученик, от младежите, дето ходят в Италия и Испания, и идват в Перник за седмица две. Той си бил съвсем българин, дето не мръдвал от своето родно село Друган и поради тази причина не знаел за подвизите на Роси с нейните съученици и голямата ѝ любов към сериалите.
   Казал ѝ: – „Ти си абсолютна. Браво!” и взел да я кани да я запознае с майка си. Той бил на 36, тя на 33 - тъкмо най-блестяща двойка. Роси се уплашила и взела да мига. Тя била свикнала да ѝ казват, че е абсолютна една седмица, после човекът се отдръпвал – тя просто го наричала за удобство „съученик”, макар че едноседмичните ѝ приятели били кой с десет години по-млад, кой с десет години по-стар. Въобще плюс минус десет години все ѝ бил съученик. Обаче съученикът си вдигал ризите и се изпарявал за Италия или Испания, но Данчо от Друган бил железен. Той пристигнал при бай Косьо и му заявил: – „Дъщеря ти е абсолютна. По-абсолютна от нея не мога да намеря не само в Друган, но и в Перник. Щото аз смятам така, че да се оженя за нея.” Роси дълбоко се потресла. И съучениците ѝ намеквали: – „Ще се женим”, но как ще се женим, когато тя е в Перник, а той в Неапол?
   Ала мисълта ми е за друго. Една друга наша приятелка, Стефчето, отвращение не отвращение, и тя опита от луканките на Гошко и ела да видиш какво се случва! Още на следващия ден във влака Перник-София се запознава с един Генадий. Тя на 30 той на 32. Стефка обаче работи във фирма „Метал”, поради което и дума не може да става за маникюр. Е, и тя има няколко съученици, но значително по-малко от Роси, защото Роси е изписана и висока като топола, а Стефка се търкаля в собствената си мас. Но онзи тип от влака й споменал: - „Ти си абсолютна. Аз съм по-тънък от собствената си риза.Край. Ти си жената, която търся. Ще те водя да те запозная с мама, ще се женим.”
   Но с това обаче работата не свърши. Леля Денка, съпругата на бай Косьо, една съвсем нормална пълна жена, също за беда взела да опита от Гошко. Не че зъбите ѝ били чак толкова здрави, но то колкото беля да стане – станала. Гризнала тя от Гошко, и още на другия ден, както си продавала фланелките на сергията на пазарчето в квартал „Изток”, Перник, изведнъж идва един, твърде брадясал, като вол и също толкова як. Казал ѝ: - „Ти си абсолютна”, купил ѝ сладолед и на другия ден дошъл да я търси вкъщи. Тогава бай Косьо - с онова джобно ножче, с което уж заклал Гошко - се хвърли да коли онзи брадатия господин, дето закачал най-обикновената му жена. Стигнало се до истински бой, който леля Денка наблюдавала усмихната щастливо над тенджерата, в която къкрела копривена чорба. После една Мира опита луканките и е ясно, че още на следващия ден – пак във влака Перник-София – един ѝ рекъл: - „Ти си…”.
Роси започна да продава ония луканки от Гошко по двайсет лева резенчето и ако си мислите, че не се струпаха жени, значи никога не сте идвали в Перник – и то не само жени на 30 години, и момичета на 17 години, ами и жени на 50 години, жени на 60 години, и жени с бастуни. Даже едно момиченце втори за трети клас беше дошло с двайсетолевка в ръка. Та затова Роси ми съобщи: - „Хайде, заспала госпожо, бързо! Ще се свърши Гошко, и така ще си изгниеш.” Защото ние живеем до тях и тя слуша как аз и Тошо се караме: хем пари че няма, хем той ме предупреждава, че ще хване в Испания и харесва комшийката, хем едновременно с това си купил нож да ми реже главата, ако ям от Гошко. Няколко мъже, които имаха стари магарета – от конкуренцията на бай Косьо - ходиха да ги заколят на същото място. Взеха джобното ножче под наем от Косьо за пет лева на час, и си затриха верните помощници, тъй че скрапът остана неокраден. Обаче техните магарета не докараха никой да каже – „Ти си абсолютна.”
   - Загоряла тенджера такава! - кипи по телефона Роси. - Специално за тебе съм запазила едно резенче от Гошко. Мъжът ти и без това е мързелив като заровените уши на Гошко. Заглежда се в комшийката и пари няма. Ела да ядеш от Гошко. Едно дете имаш, все ще го изгледаш някак си.” Добре, навих се аз, обаче преди това изхвърлих в Струма ножа, дето моя Тошо беше купил от пазара. Тръгвам аз да ям от Гошко, ето ти го моя Тошо – не с нож, ами брадвата вземал. „А си отишла да ядеш Гошко, а ти отрязах главата тука, на това място.” Така ли, викам аз. Я да видим как ще ми отрежеш главата. И без глава ще ходя да ям Гошко, да го знаеш. Тогава той хвърли брадвата и вика: – „Ти си най-абсолютната. И без да ядеш от Гошко ти го казвам. Да умра като Гошко, ако лъжа!”
   Бащата на Роси, заедно с останалите почтени крадци, останали без кьораво магаре, пият заедно ракия на пейката пред нашия блок и викат: „Що ѝ казваш, че е абсолютна, бе. Ти нямаш ли очи в тая глава?”

В края на 2012 г. “Жанет 45″ публикува новият сборник с разкази на Здравка Евтимова - “Пернишки разкази”.

   Здравка Евтимовав “Кръстопът”.

Театърът умря! Да живее Театъра!, Конфликтно, FORMALNO.

Едва ли има някой любител на театъра в България и който следи процесите в него, който да не е на мнение, че онова, което от Министерство на културата гордо наричат „театрална реформа“, всъщност е тотално недоразумение, плод на необмисленост, отчасти дори некадърност. Странно е защо никой директор на театър (вероятно с изключение на Владлен Александорв във Пазарджик, който заради това не получи подновяване на договора)не скочи срещу нея, а удовно се бяха свили в креслата си, и сега изведнъж започнаха да изграждат мнение, което да изразяват. Не е само Пламен Панев. Системата е изгнила и ако искаме да не се пренесе гнилото и в театъра, трябва да бъде сменена – ако трябва, с яко рязане до кокал.

Иначе си плюем по имагинерни майки, керванът си върви, кака вече се ожени…