Няма нищо по-силно от една изчистена, добре скроена и от ушита от хубав памук бяла риза.

Добри допълващи аксесоари към бялата риза са добрата стойка, увереността, измитата и добре сресана коса, хубавата усмивка, добре поддържаните зъби, личната хигиена и липсата на лицемерие и завист. Всичко останало също е добре дошло, но то обикновено се купува с пари и всеки го може.

pic: carolinaherrera.com

Интересен пример за нестандартна ситуацияпри използването на правилото за пълен/непълен член спомена наскоро Павлина в своя блог, което предизвика и кратка дискусия (вижте коментарите в края на публикацията).

Естествено, пълният член беше отново заклеймен, като “стар”, “труден за разбиране”, “дискриминативен” (“ама защо няма и пълен член за женски род?”), и още и още…

Аз рядко пиша за българския език (и изобщо за езиците) …но чат-пат се случва и това.

Та, позволете ми да не се съглася: Пълният член не е умрял (въпреки някои инсинуации)! ;-)

Истината е, че ние самите, българите, го “убиваме” с нашата неграмотност и нежелание за четене на книги… :(

А правилото за пълен/непълен член не е трудно.

В едно изречение, просто опитваме (мисленото) заместване с “него” или “той”, и готово. Интуитивно е, не е трудно за запомняне, нито пък не е трудно за разбиране:

Пример: “В речта на президента бе казано следното [...]“. Заместваме: “В речта на президента (него) бе…” и готово, тук ползваме непълен член. Обратното, ако кажем: “И тогава президентът каза [...]“, пак заместваме, “И тогава президентът (той) каза…” и е ясно, че ползваме пълен член. Нито е трудно, нито е сложно.

Естествено, има и примери които са по-сложни, обаче те са рядкост, не са правило, а са изключение…

Да, правилото е малко старо, да, може би е свързано с падежите (а модерният български няма падежи), може би е отживелица, и да, само мъжкият род “участва” в него… но от друга страна, това правило не пречи на езика, а го обогатява!

Това, че хората не четат в наше време книги, води до това, че не могат и да ползват това правило, и съответно, не могат да го научат, интуитивно. Грамотността идва от четене, не от писане… Ако си прочел много книги, (почти) никога не би сбъркал правилото за пълен/непълен член.

Но ние не четем, и ситуации като “Абе, пълен или непълен член да употребя тук? охх, и аз не знам… бе я го мани това правило, много е старо и сложно! я да караме без тоя пълен член. уууууу, долу пълния член, това е отживелица!” възникват често за мнозина от нас.

А като не сме сигурни, дай да сложим за идеята един пълен член, да не сбъркаме, и ставаме за смях — това “В речта на президентътбе казано…” за съжаление, на живо съм го виждал… Друг пример е, естествено, популярният надпис “Обектасе охранява с видеокамери” — ама защо обектА? Ами защото не сме учили и не сме чели, затова. :-(

* * *

Старо било правилото, отживяло, изкуствено, ненужно?

Да направим един бърз паралел с френския език. Хубав език, на почтена възраст, съдържа 6 вида (!) окончания при глаголите (и една купчина изключения), думите се пишат много различно от това, как се произнасят, граматиката е трудна.

Не много отдавна французите правиха референдум и решиха, че реформа в езика не им е нужна, и граматиката и правописът ще си останат, както са си — без промяна.

Можеха ли да опростят езика? Правописа? О, да. Обаче решиха да не го правят. Езикът им е сложен, но интересен, богат… И стар. Защо да не остане такъв?

По-сложно е за учене? И какво от това?

* * *

Имал съм удоволствието да чета някои от приказките на Voltaireв оригинал, на френски. (Voltaire е известен още като François-Marie Arouet, живял 1694 – 1778.)

Нека се върнем назад два и половина века, и отворим нередактиран френски ръкопис на Волтер, така, както го е написал той през далечния XVIII-ти век. Струва ви се много отдавна? Мислите, че няма да разберете и думичка? Грешите!

Приказките на Волтер, без редакция, в наши дни се четат на френски, все едно са били написани преди десетилетие или две! Почти няма промяна в граматическите правила и правописа. Има само някои думи, написани в старофренска форма (примерно, “conoissance” вместо модерното “connaissance”), но и те не са много.

Чел съм и по-стари книги на френски, и отново, изключително лесно се разбират, без нужда от специални редакции или пояснения или бележки под линия.

Два и половина века!

Ето една причина твърде честите реформи в езика да не са толкова полезни. Можем да предаваме знанието си на следващите поколения, без да им осигуряваме допълнително дебели речници с пояснения! ;-)

* * *

А ние — дайте да опростим, защото ни е сложно…

Може ли по-просто? За какво ни е пълен/непълен член, да учим да си губим времето? Не четем и не знаем, та явно е сложно, затова трябва да го махнем това правило. И утре така ще пишем сигурно: “Ноо сложно тфа, не моу го учим! Мноу слошно — зашто да пишем слошно аку моше просто? Хайде да пишим, какту се чува, а? По-просту ше е така, напримър, “един хляп” да пишем, а не “един хляб” — то ясно че съ происнася “ХЛЯП” нъли? Тогава закакво да си губим времету да се ушим да пишем правилно, като може просту да си пишъм, а? Долу граматиката и правуписъ!.”

Е така сме ние… Сложно, излишно, отживяло.

А правилото пълен/непълен член е уникално и красиво по-своему^**!

В английския го няма, например.

“The box is on the table.” (Кутията е на масата.)
“The president said in his speech…” (Президентът каза в речта си…)
“This is a ball.” (Това е топка.)

В английския има само “the” и “a/an” и това е.

Във френския е също така, само че там има “le/la”, за мъжки и женски род — “la table” (масата), “le couteau” (ножът), “l’arbre” (дървото). Ако думата не е членувана, тогава французите просто добавят “един/една”, примерно, “une fleur” (цвете).

И в немския няма пълен/непълен член — “der Spaziergang” (разходката), “ein Spaziergang” ((една) разходка).

И в италианския е така, и в още много други европейски езици. Само в руския език няма членуване, там например, няма как разберете една маса конкретна маса ли е (“масата”), или просто някаква маса (“маса”); всичко се разбира от контекста (а в руския има и падежи, но това е тема за други размисли).

* * *

Идва ред на българския. Ние имаме членуване (като повечето европейски езици, с изключение на руския), но имаме и особеността “пълен/непълен член”!

Това не ограничава езика ни — обратното, обогатява го, прави го по-интересен и уникален!

Например, можем да кажем:

“Злодеят отвлече президента и поиска голям откуп!” което ще значи, че злодеят (абе дали е злодей всъщност? но да не се отклонявам…;-)е отвлякъл президента и иска откуп.

Но, също така, ние може да кажем и:

“Злодея отвлече президентът и поиска голям откуп!” — тук словоредът е малко обърнат (малко като в поезията), но заради правилото на пълния член смисълът на изречението се променя и се обръща на 180 градуса— в това изречение научаваме, че злодеят е бил отвлечен от президента, който иска голям откуп за него! :-)

В английския или френския език нямаме такава свобода — там всичко ще се определи от изключително точния словоред, защото няма пълен или непълен член.

Това не значи, че английският или френският е по-добър (по-съвършен?) език от българския. Нито пък обратното. Българският е просто различен, и тази негова особеност е вероятно уникална за семейството европейски езици, към които той принадлежи.

* * *

Но не, мнозина от нас смятат правилото за ненужно, глупаво и остаряло… усложняващо ни живота.

Така е, трябва да четем и учим повече, ако спазваме правилото на пълния и непълния член. Обаче не е ли така с всичко в езика?!

Например, в българския има мъжки, женски и среден род. Всяка дума (често на почти случаен принцип, с някои изключения), е или мъжки, или женски, или среден род.

“Гръмотевица” — “тя”. Защо? Ами така.

Но “гръм” — “той”?

“Маса, жаба, краставица” — “тя”.

“Стол, крокодил, гръмоотвод” — “той”. Защо точно мъжки род?

“Прах, папрат” — “той”, но и “тя”?

Простолюдие, съзнание, дърво — “то”. И тъй нататък…

За да научим всички родове на всички думи, трябва първо да ги видим написани, да ги чуем, да сме ги използвали повече от веднъж. И интуитивно запомняме.

Усложнение ли е тази особеност на езика ни? Разбира се.

Можем ли да опростим правилата? Например, за какво ни е среден род? Какво ще стане, ако го премахнем? Най-вероятно, нищо — можем просто да заместим средния род с мъжки род, и готово. Ще имаме само мъжки и среден род. По-малко за учене, по-малко за запомняне!

Например, във френския език няма среден род, има само мъжки и женски. Толкова по-малко за учене! ;-)

В английския пък, както в българския, също има три рода (мъжки, женски, среден), но всички предмети, явления и същества, са винаги от среден род. Така е по-лесно. Няма нужда да помниш, жабата дали е женски род, или дървото среден род, или дъждът мъжки род. Предмет ли е — среден род, това е. (Има и малко изключения, например, корабите в английския са от женски род (“she”), това идва от историята.)

* * *

И така, защо да не копираме англичаните? Вместо да помним три вида родове, може и ние така, всички предмети и явления да ги направим среден род, и да опростим езика? То — жаба, то — дърво, то — маса, то — стол, то — къща, то — буря, и така нататък.

По-лесно ли би било за научаване? Определено. Но искаме ли да направим такава стъпка към опростяване на езика? Надали… Ще се намерят много противници на подобна реформа. Мнозина ще запитат “А къде ще отиде богатството на езика? Неговите особености?” и ще са прави.

Тогава, защо с такава лека ръка отричаме правилото на пълния/непълния член? Можем да запомним, че “жаба” е “тя”, а “крокодил” е “той”, но не можем да запомним, кога да използваме пълен, и кога, непълен член?.. В същото време, това правило е толкова просто, че не иска почти никакви усилия, за да бъде научено — само пет минути! За сравнение, трябва да научим десетки хиляди думи и да ги свържем правилно с един от трите рода — мъжки, женски или среден!

* * *

Последно, критиците ще ме оборят и с още един аргумент — правилото за пълен/непълен член важи само за мъжки род! Излиза, че женският и средният род са “дискриминирани”.

На което ще отговаря — е, и? Това не означава, че правилото е дефектно по някакъв начин. Това е просто особеност. Както във френския липсва среден род, така при нас правилото за пълен/непълен член важи само за предмети и същества от мъжки род.

* * *

Пълният член е особеност на модерния български език. Особеност по-своему красива, уникална и интересна. Да, той е част от миналото на езика ни, но и част от настоящето му!

Защото можем да кажем “Злодеят отвлече президента” и “Злодея отвлече президентът” и да променим изречението изцяло, само размествайки буквичка или две, но не размествайки самите думи!

Ако премахнем пълния член, ще можем да кажем само “Злодея отвлече президента” и “Президента отвлече злодея”, но повече няма да можем да променим смисъла, без да разместим самите думи! Така българският ще стане “по-европейски” — и ние, както и в английския и френския, ще можем единствено да разместим думите, за да променим смисълана изречението.

Ще си наложим сами едно ново ограничение, вместо да се опитаме да научим особеностите на собствения ни, красив български език…

Ако махнем правилото на пълния/непълния член, ще махнем една “отживелица”, да. Но в същото време и ще заличим една уникална особеност на езика. И защо?

Защото ни мързи да четем, може би. Да четем и да учим.

Тъжно, но факт.

* * *

Наречете ме “old-school”^***, но аз ще продължа да спазвам правилото за пълен/непълен член. Защото го харесвам. Защото не ме ограничава, а точно обратното — обогатява ме.

Хубавото е, че всеки има право на избор, нали? :-)

_________________________
* “Оставете пълния член на мира!” (фр.)
** “по-своему” — това е малко off-topic, но е редно да се отбележи; каквото и да казват“белите бради” в БАН, интуитивно аз пиша словосъчетанието “по-своему” с тире; изразът най-вероятно идва от руски (пример, “по-своему, по-твоему”), и/или е свързан с падежите, така че личното ми мнение за “Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 57, т. 53.20.2; с. 499.” е “четете повече, и тогава пишете речници”! ;-)
*** “старата школа” (англ.)

Април като че ли ще се окаже месецът с най-много маркетинг събития за тази година. Аз ще ви разкажа за едно, което си струва и е особено подходящо за колеги, които се занимават с онлайн търговия. Става дума за новия семинар на Interactive Share “Продавай повече онлайн!”, който ще се случи на 11 април. Освен качествено съдържание, ще ви зарадвам и с друго:

Всички читатели на блога могат да ползват код VAS256за 30% отстъпка!

Промотирането на събитието започва с обнадеждаваща статистика: “Според данни на IAB България само през последния месец 1 интернет потребител в България е направил средно 3 покупки на обща стойност близо 100 лева.” Ами, как да не искаш част от този пай, нали? По време на семинара ще научите как да създадете онлайн магазин, как да го направите успешен и как да привличате трафик и да увеличите продажбите. Различните аспекти на оналйн търговията ще бъдат разгледани от експерти в отделните подобласти. Лично аз с интерес чакам да чуя Стефан Чорбанов и Димитър Димитров от Stenik, Рафи Шахугян от Студио Модерна, Любомир Русанов от СуперХостинг.БГ, Георги Маринов от ИзиПей, но съм сигурна, че и останалите лектори ще ме изненадат приятно.

Всичко за семинара вижте в сайта на Interactive Seminars. За мултимедийно настроените, ето нещо обобщаващо:

Постът Семинар за успешен онлайн магазине публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

автор: Бу, ЛЛЛ Лидер, IBCLC, RLC

Кърменето е най-нормалният начин да се храни бебето, но не винаги е най-лесният такъв в първите дни и седмици, когато още свиквате един с друг.

Разбира се, кърменето е много важно бебето ви, но ако изпитвате болки, надали е най-доброто за вас в момента. Ето някои разрешения за най-често срещаните проблеми.

Проблем: разранени или болезнени зърна

Решение:Опитайте съвсем различна поза за кърмене от обичайната ви така, че бебето да засуква ареолата и зърното по нов начин, което да облекчи болката. Ако най-често кърмите бебето, докато го държите в скута си, опитайте да го кърмите легнали или да го държите под мишница, подпряно на възглавница. Вгледайте се дали засуква достатъчно добре ареолата – освен зърното то трябва да поема и част от ареолата (2-3 см) в устата си, докато суче. За да успокоите раздразнената кожа на гърдите, мажете с 2-3 капки кърма, оставете да изсъхне на въздух и после намажете с ланолин за кърмачки и поддържайте зърната сухи. Ако ползвате подложки в сутиена, сменяйте ги винаги, когато се намокрят и правете същото с бельото си.

Ако болката продължава и разраняването на зърната не се облекчи и подобри, или напротив, се влоши, ако забелязвате промяна в цвета и формата на зърното непосредствено след кърмене, потърсете помощ отЛЛЛ Лидер  или други опитни майки.

Проблем: запушен млечен канал

Решение:За да облекчите болезнената бучка в гърдата, приложете топли компреси, вземете топъл душ и масажирайте нежно гърдата от основата към зърното, докато кърмите. Честото кърмене е особено важно в такъв момент, така че се уверете, че бебето ви прекарва достатъчно време на гърдата (дори можете да му я предлагате по-често). След кърмене можете да сложите хладен компрес, който да облекчи усещанията в гърдата. На всяко кърмене започвайте със засегнатата гърда, а ако бебето не я изсуква добре, можете да помислите и за временно доизцеждане, на ръка или с помпа, докато проблемът отшуми. Може да последвате опита на много майки и да приемате капсули лецитин, който да помогне на запушването да се махне по-скоро. Обадете се на лекаря си, ако болката не намалее до 24 часа или се влошава, ако вдигнете температура и развиете симптоми като при грип, тъй като блокираните канали могат да доведат до инфекции на гърдата.

Проблем: мастит (инфекция на гърдата)

Решение:Ако гърдата ви е болезнена на допир, зачервена и имате симптоми като при грип (треска, висока температура, обща отпадналост), поърсете ЛЛЛ Лидер-консултант за помощ и се обадете на лекаря си (който в зависимост от ситуацията, може да изпише антипиретици или антибиотици, съвместими с кърменето). Продължете да кърмите често, като третирате гърдата също като при запушен канал [по-горе].

Маститът е неприятен, но обичайно не пречи кърменето да продължи, дори напротив – препоръчително е сукането да продължи поне толкова често, както и досега, за да отмине проблемът по-бързо. При мастит количеството кърма може да намалее или майчиното мляко леко да промени вкуса си и да стане по-солено; ако бебето ви няма против това, не обръщайте излишно внимание и вие. Ако протестира, опитайте да го слагате по-често на гърда – така не само ще помогнете на засегнатата гърда да се оправи по-бързо, но и количеството кърма скоро ще се възстанови до обичайното. Помолете близък или роднина да се грижи за вас в това време – имате нужда да почивате повече и да се съсредоточите върху себе си и бебето, докато се почувствате по-добре.

Проблем: млечница (соор, гъбична инфекция)

Решение:Ако зърната ви са болезнени и зачервени или ако бебето ви има бели налепи в устата (или обрив на дупето), докторът ви вероятно ще ви предпише антигъбичното лекарство нистатин или друго подобно, с което да лекувате себе си и бебето. Важно е лечението да е комплексно, и на бебето, и на майката, дори само единият да показва симптоми.

Млечницата може да причинява неприятни, дори болезнени усещания на бебето, докато суче, затова бъдете търпеливи с него. Хигиената е от особено значение, когато има гъбична инфекция – поддържайте всичко, което бебето слага в устата си, изключително чисто – гумени играчки, биберон-залъгалка, дъвкалки – и ги стерилизирайте възможно по-често, докато не премине инфекцията.

Много майки добавят към предписаното от лекаря и домашни средства, които да подсилят имунитета и да им помогнат да се справят с гъбичките по-бързо. Такива средства могат да са чесън, качествено кисело мляко заради ‘добрите’ бактерии вътре, както и разтвор на вода с оцет за почистване и хигиена. Потърсете помощ и информация отЛЛЛ Лидерили  опитни майкиза още идеи как да се справите с гъбичките.

Статията е публикувана в Бг-мамма, 2012г.

Copyright (c) 123RF Stock Photos

Признавам си, фен съм на електронните книги. Успях да запаля и Прасунсен, по-удобно ни е с четец, отколкото на хартия и т.н. Обаче тази есен спретнахме баракатаи една голяма част от мотащите се материали, инструменти или просто неща, които още не сме готови да изхвърлим, отидоха там. И изведнъж се оказахме с една празна откъм натрупани кашони дневна, в която вече има място за книги и кътче за четене.

Започнахме да обзавеждаме срамежливо с ширпотреба, после спретнах набързо ориентировъчни скици и се обадих на майстора. И хоп, още преди първа пролет се оказахме с достатъчно библиотечни шкафове, за да установим, че не ни достигат книги за тях

“Една година в Прованс”на Питър Мейл*и продължението “Прованс завинаги” бяха сред първите ни поръчки – стори ни се, че историята на двойка англичани, заменили градския живот в Лондон с този в малко френско селце за особено подходящ подарък за първата ни година**в Своге.

Няма да разказвам книгите, за да не развалям нечие удоволствие, само ще отбележа някои неща:

• “Една година в Прованс” е задължителна за всички, решили да се местят от големия град на село***. Както установихме, има някои общи неща в манталитета и начина на живот на провансалци от 80-те и днешните българи от село . Разликите по-скоро ме натъжават.
  
• Иде ми да поискам телефона на водопроводчика им, мосю Меникючи. Все още не сме открили свогенския му еквивалент.
• Книгите не са подходящи за хора на диета. И за хора, опитващи се да откажат алкохола. За тази година и половина тук добихме приятния навик да обядваме бавно с чаша вино или бира, а след прочита на книгите – оправдание защо го правим.
• В българските (нормални, всекидневни, ценово приемливи) малки кръчми не умеят да готвят и менюто е прекалено еднакво. Предполагам причината е, че не готвят собствениците. Но какво ги кара така безотговорно да се отнасят към подбора на алкохол изобщо не мога да гадая.

* Преди доста време бяхме гледали “Добра година” по книгата от същия автор на кино и май някъде тогава се запалихме по спокойния живот в къща сред разни битово-земеделски проблеми

** Добре де, при нас вече е година и половина. Подаръкът за годишнината беше бараката.

*** С това повтаряне “на село” изобщо не искаме да обиждаме новите си съграждани
Просто къщата ни е в края на квартал в края на града, почти в границите на вилна зона. Имаме по-скоро селски по размер двор, съседи гледат кози, пчели и кокошки, във всеки двор има лозички, зеленчуци, някоя овошка. И когато забележат, че се спускаме с пазарските торби надолу, питат: “Вие в Своге ли ще ходите?” Та така…

Тези дни много се говори за “висящи” неща. И понеже само аз не съм се изказала, крайно време е.

Да помагаш е мръсна работа. Да помагаш наистина означава да се заровиш до шия в лайната на обществото и да риеш със супена лъжица докато отгоре ти изсипват с ръчни колички.

Ако не вярвате, питайте Юлия, която когато не е на улицата да раздава чисти спринцовки, е в затвора да работи с наркозависими или си блъска главата с държавата, която отказва да помага на зависими и просто ги вкарва в затвора. Питайте Мила, която лекува всичките запалени, нарязани или участвали в боеве животни. Питайте момичетата от Бургас, които са затънали в сметки. Питайте хората, които работят тук.
Между другото Юлия е За висящите супи:

София храна за нуждаещите се има три пъти седмично, на места напълно недостъпни за клиентите ни (наркозависими). Съмнявам се, че дори и да успеят да отидат до там, ще бъдат допуснати до манджата. Познавам хора, които спират ХИВ терапията си, защото нямат храна и им става лошо от лекарствата. Ако това е начин някой от тях да получи паница супа, би било супер. И това в никакъв случай не означава, че държавата не трябва да влезе в ролята си. Просто ми е важно те да оцелеят днес.

Според мен

Няма лошо във висящите кафета, супи, хлябове и прочие, ако с тях не се злоупотребява. Може да съм хейтър, нихилист и каквото там решите, но нямам вяра, че някои заведения няма да злоупотребят. Нямам вяра и че ще допускат наистина нуждаещи се до тях. А и кой решава кой е нуждаещ се?

Лошото на такива инициативи е че създават на хората грешната представа, че да помагаш е лесно и става от дивана в холадокато гледаш телевизия. Сори, не е. Да помагаш е мръсна работа, а мръсната работа не става лежейки на дивана.

Тогава как да привлечем повече хора да помагат, ще кажете?

Като им обясним, че да помагаш е хубаво, а не просто лесно. Защото може да е мръсна работа, но като се хванеш да я вършиш, всичко друго ти изглежда лесно и маловажно като проблем.

Та, ако верно искате да храните бедни, отидете и им налейте супа. Адресите са тук.

Снимка на Actroid-SIT от flickriver.com

Actroid-SIT, човекоподобният робот на японската фирма Kokoro, не беше особено популярен доскоро, основно защото друг хуманоид – Geminoid F, който е точно копие на жена, го засенчваше. Geminoid F обаче е робот, който трябва да се контролира, докато Actroid-SIT функционира самостоятелно, говори и прави жестове при общуването си с хората. Всъщност, учените наскоро демонстрираха как подобренията в поведението на Actroid-SIT го правят, или по-скоро я правят да изглежда по-умна и да се изразява по-умело в сравнение със „средностатистическия“ Андроид.

Actroid-SIT вече може да установява контакт с очи и да жестикулира в посока на човека, с когото се опитва да говори, успявайки по този начин умело да се справи с тълпа от хора. За да развият новото поведение, учени от Научно-технологичния институт в Нара изследвали как отделни личности и групи от хора взаимодействат с робота. На базата на тези наблюдения те се фокусирали върху две нови качества, наречени “interruptibility” (възможност да понася намеса, прекъсване) и „motion parameterization” (параметризация на движението). Създателите на робота се надяват, че тези две иновации ще спомогнат за подобряването на взаимоотношенията робот-човек.

Първото нововъведение позволява на Actroid-SIT да „се оправя“ с прекъсванията по елегантен начин. В своите експерименти, свързани с взаимоотношенията робот-човек, учените забелязали, че прекъсванията съставляват 26% от общуването. Например, хората сменят темата или дават думата на друг от присъстващите. Проблемът бил, че до скоро, въпреки тези прекъсвания, роботът необезпокоявано продължавал докато не си каже репликите. Изключително неелегантно общуване!

С новата „възможност да понася намеса“, роботът може веднага да спре да говори по досегашната тема и елегантно да започне нов отговор. Тези няколко секунди, които се пестят по този начин, наистина са от значение – сега, когато роботът е податлив на смяна на темата, хората общуват с него значително по-дълго.

Освен това, учените експериментирали с Actroid-SIT във връзка с така наречената „параметризация на движението“. Това означава, че нейните 18 жеста (посочване, помахване) се адаптират към местоположението на събеседника и по този начин той има чувството, че роботът наистина му обръща внимание.

С други думи, въпреки че разговорът с Actroid-SIT е все още далеч от естественото общуване, учените смятат, че тези подобрения са довели до положителен резултат в поведението на робота и огромна разлика що се отнася до начина, по който хората го възприемат. Участници в експериментите характеризирали Андроида като приятелски настроен, чувствителен, разумен и топъл, особено при използването на новата система за жестикулация, която е сравнена с човешката.

Нека си припомним, че когато Actroid, или по-скоро прототипът ѝ, се появи преди около десет години, много от специалистите и любителите в света на роботиката го приеха с недоверие и съмнения. Обяснимо защо – роботът реагираше с неестествени, но изключително точни и премерени движения по време на взаимодействието си с живи същества. Първата работа, на която беше тестван, беше да наблюдава реакциите на пациенти в болници, а коментари в интернет форумите бяха, че роботът ще се превърне в средство за легална евтаназия. Можем само да се надяваме, че докъдето и да стигне развитието на Actroid-SIT, той ще бъде използван за легални и морални цели и няма да отнеме от спокойния ни сън в името на върхови постижения в техниката.

Две кучета с тъжно минало и несигурно настояще получават своя шанс да ви проговорят чрез няколко глупави снимки и куп безсмислени думи. Ех, ако можехме само да ви предадем чрез езика на сърцето, колко точно мили, невинни и заслужаващи цялата помощ на света са нашите двама герои…

Калимера

 
Калимера, калиспера… видяхме я за първи път една неделя в приюта. Докараха я хора – била се появила от нищото на някаква бензиностанция, а малко след това започнала да куца. Обяснихме им кротко: фордчето се скапа и няма пари, за да го ремонтираме; трябва да заведат кучицата на рентген и да ни звъннат от там, за да говорим с доктора – нужна ли е операция или можем да си я „оправим“ сами; и т.н… Всичко уж беше наред, уж тръгнаха и разбраха, но не се обадиха повече. Решихме, че не е било сериозно и са решили да я върнат на място да се възстановява.

Няколко дни по-късно обаче, в още по-лошо състояние, заварихме Калимера сутринта при охраната на приюта. Същите били дошли през нощта, направили скандал, покрещяли, позаплашвали, пък оставили кучето… А пазачът я прибрал съвсем объркана и уплашена в своята стаичка, за да не се зарее нанякъде и скоропостижно да се превърне в мокро парцалче на пътя…

Калимера, калиспера… добър ден, аз съм вашата леля! Лели е всъщност едно мъничко, кротко, внимателно и любвеобилно младо момиченце. Уви, станала е голямата беля – счупването, което иначе може би дори би могло да се поправи само с наместване, е зарастнало накриво и ако не се оперира веднага, Кали има всички шансове да се превърне в поредното 3-крако куче на приют Богров…

Натам вървят нещата, да. Защото нейната операция ще струва твърде много. Защото за лекарството на Главка парите се събраха адски трудно. А за ампутацията на Момчил не се събра цялата сума, при все, че трогна толкова много хора с тъжните си снимки и доброто си сърце…

Излиза, че няма много шанс за Калимера. Ако искаме да запазим крачето – нейната операция ще струва страховитите 490лв.Ако не искаме – стигат и 150лв за ампутация, тях по-лесно ще ги съберем. Но какво ще кажем после на Кали, ако не опитаме? Как ще я гледаме да куцука наоколо озадачена и уплашена на 3 крака, ако не пробваме да ви обясним:

Мили хора, Кали е куче от злато. Парите са ужасно много, но и ние не сме малко. Ако се напънем, ако повярваме, ако вземем нещата в свои ръце – Кали ще тича с Лили и Катето до седмица-две. В тези тъжни очички ще има радост отново, заслужена радост за едно ангелско хлапе, което е имало лош късмет всякога досега и няма на кого да разчита…

Ставри

Ставри е бил изхвърлен от хората си в Северния Парк. Просто се появи отникъде. Мил, кротък и добронамерен , Ставри следваше всеки, който си разхожда кучето там – без да се бута, без да досажда, без да иска нищо – като сянка, която се радва дори на тези мигове с човека. И ако човекът му обърнеше малко внимание Ставри се стапяше от радост и умиление, зажаднял за погалване и прегръдка. Просто поредното кротко домашно куче, превърнато в окаян бездомник от човешкото коравосърдечие и безотговорност.

Какво точно са си мислели хората, които са го изхвърлили – не можем да знаем. Във всеки случай, сетили са се да му отрежат най-касапски половин ухо – сякаш е кастриран в Сеславци. Този глупав номер за залъгване на екипите на Екоравновесие се ползва често от псевдо-любителите на кучета – „маркират“ се некастрирани животни, за да не ги прибират ловците. Голяма помощ, няма що… Отрязали ухото и си отишли.

А дните на Ставри минаваха в зъзнене под елите и очакване на кучкари, които да не го гонят, за да се поразходят заедно. Има такива животинки-фантазьори, Ставри е от тях… Ходи след теб и за тези кратки минути сякаш всичко е точно, а той си има своето място под небето…

И така, до една сутрин, когато Ставри се появил на поляната окуцял. Задното му краче толкова отекло, че е двойно на другото. Висящо безжизнено – видимо строшено и без рентгеново зрение, крачето му причинява голяма болка. Въпреки това Ставри не изчака търпеливо и само облегна главата си на крака на Веси, когато се приближи да види какво му е. В погледа му не се четеше молба или тъга, а само обещание.  Обещание за обич, независима от всичко. Вярна, безкомпромисна, вечна обич. Обич до последния дъх.

Дали Ставри е едно куче, което си заслужава? Дали ще се намери кой да се смили над него? Успяхме да намерим средства за половината от операцията му. Нужни са още 300лв, за да бъде опериран, сглобен, завинтен и възстановен.Много пари за един нищо и никакъв Ставри… на кого ли му пука за него?

Ставри и Кали нямат бъдеще без вас, приятели

Остават въпросите… Можете ли да помогнете с нещо?
Бихте ли споделили своя залък с добряците Ставри и Калимера?
За Ставри са нужни още 300, а за Кали – цели 600лв. Дали имат някакъв шанс да съберем средствата за операциите им? Колко ли добро, колко ли умилително трябва да е едно куче, за да успее да измоли без думи толкова колосална помощ…

Ако имате възможност – дори малка – дарете за Кали и Ставри по ePay, PayPal или по банков път НА ТОЗИ ЛИНК.

Средства можете да оставите и на регистратурата на ЦВК. Само не забравяйте да кажете, че са „за сметката на Animal Rescue Sofia”.

Една от холивудските екранизации на шедьовъра „Брулени хълмове” - с Жулиет Бинош и Ралф Файнс в главните роли, бе сякаш последният ни пряк досег с единствения роман на Емили Бронте. Чакането обаче ще свърши на 1 април, когато новото издание на книгата ще бъде на пазара с логото на издателство „Ера”.

„Брулени хълмове” е страстна история за необузданата и демонична любов между Катрин Ърншоу и Хийтклиф, подхвърлено дете, отгледано от нейния баща. След смъртта на господин Ърншоу, Хийтклиф е тормозен и унижаван от брата на Катрин – Хиндли. Убеден, че любовта му към Катрин е несподелена, Хийтклиф напуска дома им. Години по-късно той се завръща като богат и изискан човек, прецизно подготвил своето жестоко отмъщение.

Единственият роман на Емили Бронте е считан за едно от най-великите произведения в световната литература, дори бе поставено на първо място в класацията за Десетте най-любими романтични книги на читателите на „Аз чета”през 2011 г. Но при неговото публикуване през 1847 г. той е посрещнат с яростна критика.

Нали съм велик икономист, та се чувствам компетентен да разсъждавам на икономически теми.

Банковата система на Кипър беше загазила от сума ти време насам. Въпросът беше откъде да бъдат намерени пари, за да бъде оправена. Не че е трудно – Кипър е загазил за десетина милиарда евро, капка на фона на нуждите на Гърция, да не говорим за италианските или испанските. Но и точно заради малкия размер на страната Евросъюзът я използва за опитно зайче във важен опит.

В дъното на съвременната финансова криза е един много прост факт, посочен десетилетия преди нея от Хеймън Мински. Когато вземането и връщането на заеми върви добре, малко по малко хората стават непредпазливи. Вземащите не мислят достатъчно добре дали ще могат да ги върнат – гонят лесната сума веднага. Даващите също не мислят достатъчно добре дали ще могат да си ги получат – гонят свръхпечалбите… В един момент вземателите масово стават неспособни да връщат дълговете си и настъпва дългова криза. Много взематели загубват собственост, много банкери фалират. На останалите им идва акълът и стават пак разумно предпазливи. За известно време напред.

Само че това правило включва един важен момент – безразсъдните трябва да понесат болезнена отговорност, иначе няма да се научат. Както тези, дето вземат безразсъдни заеми, така и тези, дето ги дават. И вторите много повече от първите, понеже не е луд който яде чуждия зелник. Отговорност дали даване на пари назаем е разумно, премислено и гарантирано носи този, който дава парите назаем. Така че дори ако вземащите безразсъдно заеми понесат най-тежка отговорност, в реалния свят безразсъдното вземане няма да спре. Ще спре когато спре безразсъдното даване.

Идеята е добра, но не е лесна на практика. Големите банки разполагат с огромни суми, тоест с могъщи лостове за влияние. А най-големите не можеш да ги пипнеш, понеже фалитът им би съсипал икономиката. Така че те спокойно могат да си позволяват да правят глупости в преследване на свръхпечалби – закъсат ли, ще бъдат спасявани с парите на данъкоплатците. И спокойно си го позволяват. И не се ли намери механизъм да бъдат държани отговорни, ще си го позволяват и занапред, носейки ни нови кризи. Защо не? Те само пият, сметката я плащаме ние.

В случая с кипърските банки Евросъюзът май потърси именно това – механизъм, чрез който да може да накара и най-големите банки да си носят отговорността и да не гонят печалби безразсъдно. И май го намери.

Кипърският план е средствата, нужни на страната, да бъдат набавени чрез данък върху банковите депозити. Тези до 100 000 евро няма да бъдат пипани – нещо повече, ще бъдат гарантирани дори за вложителите във фалиращи банки. Тези над 100 000 евро обаче ще бъдат обложени с еднократен данък от 30%.

От гледна точка на държавничеството, гарантирането на малките депозити е хитра идея. Депозитите на огромния процент от вложителите са в този диапазон. Като ги гарантира, правителството си спестява революция. В същото време, тези вложители са обикновено дребни. Нямат на практика никакво влияние върху банките – колкото и желание да имат да вкарат банковата система в пътя, тя просто няма да им обърне внимание. Масите подлежат на статистически правила, така че са лесни за манипулиране. И не могат да си позволят лесно да си изнесат депозитите извън наличната банкова система, така че нямат много избор.

Собствениците на големи депозити са тези, които могат да накарат банката да се съобразява с тях. Те обикновено са големи, така че думата им се чува. Също, обикновено са закоравели хитреци и не е лесно да ги манипулираш. Най-сетне, обикновено не им е проблем да си вложат парите на обратния край на света, така че не ги ли слушаш, се махат.

Какво може да направи една банка, за да ги успокои? Ако аз съм собственик на милионни депозити, с гаранция няма да повярвам на празни думи. Обещаваш ми, че няма да фалираш? Чудесно. Само че обещанията без гаранции са празен шум. Иди, купи от Дойче банк стопроцентова гаранция върху депозита ми, ще го вложа при теб. Иначе – кеф ми Дойче банк, кеф ми Манхатън Чейз, кеф ми Мицубиши Бенк Тръст… Ако очакваш, че ще ти поверя парите си, без да видя официален документ за гаранцията, значи живееш в някакъв друг свят и не ставаш за банкер. Как да посмея да ти се доверя, като не знаеш какво е нужно за доверие?

Ще не ще, съмнителната банка ще трябва да отиде и да купи гаранция. И то от елитна банка, защото ако очаква да повярвам на гаранция от някоя неизвестна офшорка, наистина не става за банка. Личи си и без микроскоп… Не само защото елитната банка в случай на нужда ще си изпълни гаранцията. А най-вече защото ще се погрижи да не се налага да я изпълни.

Какво ще направя, ако съм шеф на Дойче Банк и някоя кипърска банка дойде при мен да купи такава гаранция? Да им повярвам на усмивките, естествено, няма как. Да изпусна обаче на крака дошла печалба също не върви. Така че сигурно ще им продам гаранция – но срещу условието да контролирам всяко тяхно движение. И да имам право, тръгнат ли да правят глупост, да наложа вето. Познайте колко малко ми пука, че ако шефовете там не правели свръхпечалби, ще си загубели бонусите. Ама не искат така? Ми идете тогава за гаранция другаде. Току-виж намерите съгласен да загуби милиарди заради черните ви очи…

Затова в крайна сметка решението може да се окаже и доста добро, поне на първо време. Бъде ли отрязана възможността държавите да спасяват банките с парите на данъкоплатците, бъде ли прехвърлена отговорността на банките да си я разпределят помежду си на пазарни начала, спекулативното безразсъдство ще пресъхне буквално за една нощ. Точно както в Гърция трийсет години никакви наказания не можеха да накарат фирмите и магазините да издават фактури, тоест да регистрират приходите си – но когато се прие правилният закон, всички мигновено започнаха да издават фактури безотказно. (Ако някой не знае, законът е: ако не ти издадат фактура за покупката, имаш право да си я вземеш, без да я платиш.)

Какво ще стане по-нататък? Уви, не е лесно да се предположи. Възможно е банките да се окажат свързани с взаимни интереси дори повече отпреди, а това неизбежно ще намали конкуренцията между тях. Резултатът може да бъде и още по-силно влияние на банките над правителствата, и още по-безотговорно банково поведение. Но такива предсказания е добре да ги правят истинските икономисти.

Пишман икономистът си остава дотук.